Тази статия не е посветена на шумния спор между привъжаниците и противниците на ваксините. Тя няма да ви агитира да влезете в един от отборите "ЗА" или "ПРОТИВ" ваксините, това ще оставим на всеки сам да прецени за себе си.
Тази статия е за всички нас, които живеем в България и трябва да се съобразяваме със законите й, за всички майки и бащи, които търсят информация не само за ползите и вредите от имунизациите, а и за правото си да взимат информиран избор, за себе си и за своите деца.
Увлечени в спора "ЗА" и "ПРОТИВ" страните не правят ясно разграничаване между трите основни аспекта в проблема "ВАКСИНАЦИИ":
Първият аспект на проблема "Ваксинации" е чисто медицински.
В рамките на този аспект едната страна отстоява позицията, че ваксините влияят благоприятно върху човешкото здраве, а другата го отрича. И двете страни са убедени, че имат своите аргументи, но и на двете им липсва достоверна и безспорна научна обосновка.
Про-ваксинационно настроените се позовават на проучвания и факти, за които има основателни съмнения, че са манипулирани или откровено измислени така, че да подкрепят предварително подготвена теза. Опонентите им отхвърлят тези доказателства.
Аргументите на анти-ваксинационно настроените по правило се базират на наблюденията им за прекалено много странични ефекти от ваксини, които обаче не са регистрирани от т. нар. "официална наука". Опонентите им ги отхвърлят като доказателства и ги отричат "без разглеждане по същество".
Перспективи:
Необходими са години и изследвания, извършени от независими експерти, което е много трудно за реализация. (Огромната част от изследванията, свързани с ваксини и медикаменти, се финансират от фармацевтични компании. Това е очеваден конфликт на интереси, но обикновено по него не се коментира.)
Решение:
Да се изчака (организира) извършването на въпросните изследвания.
Вторият аспект на проблема "Ваксинации" е морално-философски.
Огромна част от медийните, а и от задкулисните изяви на про-ваксинационно настроените имат за цел да наложат тяхната воля над тази на опонентите им. Последните по правило са свободомислещи хора и когато някой се опитва да им извива ръцете, това ги вбесява.
Мнозина от тях биха протестирали и ако някой забрани напълно ваксинациите, само защото става дума за забрана.
И двете страни се стремят да повлияят на начина на мислене на хората и на тяхната ценностна система. Разликата е, че про-ваксинационно настроените го правят агресивно и в много случаи безочливо, с използване на нечестни средства.
Перспектива:
Агресивността и високомерието са същностни черти на представителите на съвременната западна медицина и фармацевтичната индустрия. Не виждам перспектива това да се промени в обозримо бъдеще.
Решение:
Анти-ваксинационно настроените да използват активно всички възможности за информиране на широката общественост и за промени в законите. Чрез достатъчно широка обществена подкрепа несъстоятелността на тезите на про-ваксинационно настроените ще става явна за все повече хора, вследствие от което може да се разчита промените да бъдат осъществени по демократичен начин, без натиска на улицата, който може да бъде страшен.
Третият аспект на проблема "Ваксинации" е правно-политически.
Про-ваксинационно настроените предпочитат тяхната теза да бъде превърната в правни норми, за да избегнат необходимостта да я отстояват с аргументи. Те имат инструменти, с които да влияят на законодателя и ги използват без колебание. В резултат от това определен брой имунизации са обявени за задължителни и ако някой не изпълнява закона, бива наказван.
Според анти-ваксинационно настроените, поради пълната липса на консенсус по въпроса, въвеждането на такива законови норми е неуместно и ненавременно. Те основателно посочват, че задължителното ваксиниране противоречи и на определени членове от Конституцията и на духа на самата Конституция, която претендира да е основен закон на демократична държава. Европейското законодателство също не толерира вменяването на задължения по подобен начин.
Перспективи:
Ако про-ваксинационно настроените подходят като демократи и се откажат от практиката да налагат силово мнението си на огромен брой хора, въпросът може да се реши много бързо.
Решение:
Ако горното се случи, решението ще вземе Народното събрание с промяна на един-два члена от Закона за здравето. В противен случай трябва да се разчита на съда, който неизбежно ще се занимава с такива дела в близките месеци.
Ето тук възниква основният въпрос:
Допустимо ли е да има задължителни ваксинации?
Допустимо ли е родителите, отказали да ваксинират децата си, да понасят финансови санкции за решението си? Българското законодателство отговаря противоречиво по тези въпроси.
Конституцията (чл. 52, ал. 4) заявява, че "Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но в същото изречение отваря вратичка за изключения от тази норма: "...освен в предвидените от закона случаи."
Законът за здравето "предвижда" подобен случай:
Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Дотук всичко изглежда коректно - "никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително.
Правният конфликт идва от факта, че цялата тази - иначе "коректна" конструкция - противоречи на Хартата на основните права, която е неразделна част от Европейската конституция.
В чл. 3 на Хартата - "Право на неприкосновеност на личността" - четем:
"1.Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност. 2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред."
Тук вече изключения не са предвидени - законът в съответната страна-членка трябва да определи условията и реда за получаване на свободно и информирано съгласие, но не и да създава казуси, при които такова не само не се изисква, но се и отказва като право на гражданите.
Нататък е кристално ясно.
Чл. 5, ал. 4 на Конституцията на България постановява, че "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред ... са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат."
Това означава, че българският закон създава предпоставки за нарушаване на Европейската конституция, а българското здравеопазване превръща тези предпоставки в жива реалност, която има две основни последици:
1. Нагнетяване на напрежение в обществото, защото българите вече са чувствителни към нарушаването на правата им.
2. Създаване на условия за завеждане на дела срещу държавата ни в Европейския съд в Страсбург, които държавата най-вероятно ще загуби. От това губим всички.
Важно е да се допълни, че плановите имунизации не са задължителни в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.
В тези държави немалко родители имунизират децата си и това е техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. Други не имунизират децата си и това е пък техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. И едните, и другите, обаче, имат еднакви и равни права да вземат решения, отнасящи се до здравето на децата им. Държавата там не дава и не отнема права - тя само ги признава и уважава.
Това следва да стане и в България, с българските родители и българските деца. Защото ние обичаме децата си не по-малко от германците, британците и датчаните и имаме не по-малки права да се отнасяме отговорно и в съгласие със собствените си разбирания към тяхното здраве.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
При ваксинациите съотношението полза/вреда е поне 1 към 100, ако не и 1 към 1000.
Бъдете обективни, когато взимате решение да ваксинирате себе си или децата си.
Законът за здравето трябва спешно да бъде променен така, че да отпадне задължителността на ваксинациите и всички ваксинации да бъдат препоръчителни.
Про-ваксинационно настроените трябва мигновено да спрат с опитите да владеят човешкото съзнание и мислене, защото това винаги е окупация, а окупираният никога не приема окупатора си.
Защо се криете зад псевдо анонимността на Интернет ;) Публикувайте коментари с фейсбуук профилите си... Така ще е по-удобно за всички ;) Аз вече го направих.
В предходен пост споделих, че ако пътувам за район, в който върлува холера, бих се ваксинирал срещу холера. И че ако контагиозността и смъртността от една болест превишава рисковете от ваксината, има логика да се ваксинира. Във всички други случаи няма научна логика да се ваксинира, още по-малко масово. Едно мъдро, уважаващо научните принципи и правата на гражданите решение на здравните власти би било ваксинациите да се сведат до тези, които предпазват от болести с висока контагиозност и смъртност. Тогава повечето родители биха се съгласили информирано и спокойно да бъдат ваксинирани децата им. Сегашната ситуация противоречи драстично на научните реалности. Задължителни са ваксинации срещу болести, които са все по-рядко срещани – единствено заради хигиенните мерки, които са достатъчни да възпрепятстват предаването на болестотворния причинител. Тези ваксини, обаче, разболяват все повече деца от хронични болести, които до преди 20 години бяха абсолютно непознати за ранната детска възраст. Болести като атопичен дерматит, бронхиална астма, аутизъм се разпространяват епидемично и дори едно съвестно проведено епидемиологично изследване би го доказало без никакви уговорки. Провеждането на такива изследвания, обаче, не се допуска от факторите, които имат чисто търговски интерес от поддържането на заблудите за полезността и необходимостта на ваксините. Да не говорим, че преболедуване от някои детски болести – но в детска възраст – е изключително нужно на формиращата се именно в тази възраст имунна система, за да се справя през следващите десетилетия от живота на човека с много по-сериозни предизвикателства. Чл. 59 на Закона за народното здраве гласи: При възникване на извънредна епидемична обстановка, ... министърът на здравеопазването може да разпореди: 1. задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението, които не са включени в имунизационния календар; 2. задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар; 3. имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар; 4. организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове, сформирането на екипи за имунизиране на място и други извънредни мерки Ето това да трябва да се превърне в основен подход за ваксиниране и всичко ще си дойде на мястото: – всеки ваксиниран ще знае защо е ваксиниран и няма да има възражения; – лекарите и противоепидемичните отдели ще работят по същество и ще правят чиста и научна медицина; – здравните власти ще се грижат за гражданите, а няма да се държат с тях като първите заселници в Америка с местните й жители; – ваксинациите ще имат истински, а не въображаем превантивен ефект. Всички останали ваксини ще се предлагат като препоръчителни и всеки, който пожелае, може да бъде ваксиниран, ако това - според суверенното му мнение - го прави по-спокоен за здравето му.
Благовест, аз съм регистрирана от доста време в сайта и мнението ми за ваксините не е от вчера. Всъщност станах подозрителна към тях след като моето дете получи тежка алергия след пневмококовата ваксина. И да, сигурна съм че причината е ваксинирането по метода на изключване - нямаше нито една друга причина за тази реакция на организма на детето.
Благовест, регистрирах се специално, за да коментирам. С групата хора, които се вълнуваме от неваксинирането, обсъждаме и предаваме информация къде какво се говори по темата - затова са новите регистрации Хубаво е да се знае, че има все повече хора, които са против тази порочна практика държавата да задължава. Никой не отговори на елементарните ми въпроси по-долу. С какво твоите права са над моите? Ти вярваш в ползите от ваксините. Имаш право на избор и се пазиш с тях. Аз не вярвам. Защо да нямам избор? Защо из Европа, дори в САЩ хората могат да избират, дори също да има натиск по финансови причини? Вас ви е страх от малкия процент възможност да сте ваксинирани, но да се заразите. Мен ме е страх от "малкия" процент възможни вреди от ваксините, чинно описани в листовките. Все повече хора се парят от тия странични ефекти, но проглеждат едва когато нещо се случи, за съжаление. Вече има заведени дела и у нас срещу задължителността. Ще има и в Страсбург. Все си мисля, че страните, които допускат официален отказ, не са кой знае колко по-различни от нас. Как ли са се излъгали, хм? Относно коментара кой сее зарази, как разбрахте кои от болните в Инфекциозна са ваксинирани, а? аз не знам някоя статистика да съощава това? Що така? Стадният имунитет отдавна е оспорван в лекарските среди. Има писано по въпроса, ама едно си баба знае И не, не разчитам, че ваксинираните ме пазят. Опитът ми показва, че ако си с изграден имунитет, дори болни да те обикалят, може да останеш здрав. По отношение на детето си работя в тая насока. И обратното, въпреки масовата ваксинация с БЦЖ, тубдиспансерът е пълен - с около поне 90% ваксинирани. Обяснения? Дори лекарите, които работят там, казват, че ваксините не действат, вирусът бил мутирал. Смяяяях...
Blagovest Iordanov- За какво са ми аргументи??? Аз не споря с никой. Плюс това аргументи в по-долните постове- бол!!! И то доста добре ти оборват простотиите, които пишеш! Мама съм- да, но в никакъв случай обидена. По- скоро щастлива, че имам достъп до информация и съм опазила детето си от нещо вредно и абсолютно НЕНУЖНО! А ти си много смешен вярно. Чудя се на теб колко ти плащат да пишеш глупости тук??? Много си надъхан, явно е доста...
Има и законен начин в България да се откажеш от ваксини, но е много сложен. Нещо от сорта е (не съм съвсем сигурна, само съм чела за това): първо подписваш информиран отказ при педиатъра, после свикваш здравна комисия в ХЕИ и представяш аргументите си за отказ, оттам стандартно ти отказват освобождаване от ваксини и затова пред тях пак трябва да подпишеш информиран отказ, след това това се заверява нотариално и после им се връща и оттам трябва да издадат документ, че детето е освободено от ваксини. Няколкомесечна разправия е, но е възможно и съществуват хора, които са минали през това (обикновено децата им имат много сериозни причини, за да не бъдат ваксинирани и въпреки това е практика здравната комисия да отказва освобождаване и да натиска родителите да подпишат, че поемат лична отговорност).
Прочетете листовките на ваксините. Кой носи отговорността ако се случат описните странични реакции там?! Защо в България няма фонд за пострадали деца от ваксини, както е в повечето страни и то където ваксините не са задължителни. Значи те /държава, лекари/ ме принуждават, да ваксинирам децата си, аз се оказва, че нося отговорност за тях и ще си нося кръста, ако се случи нещо. Лекари, държава не поемат никаква отговорност, тяхната е само да ме принудят да ваксинирам. Просто това е държава на абсурдите.............
С тази част от статията " ..., но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително" не съм съгласна, считам я за леко манипулативна /или пък е неразбиране/. Определени имунизации и ре-имунизации са задължителни, което не означава, че ваксинации могат да бъдат извършвани принудително /в който случай действително би била нарушена Хартата/. Всяко лице има право да откаже поставяне на ваксина, като след това изтърпи негативните последици на отказа си - глобите, неприятностите, свързани със записване на детето в ясла/детска градина и ограниченията по др. закони. Изобщо частта с правото и законовите разпоредби не е съвсем коректна, пък темата е необятна и изисква подготовка, не само в областта на медицината.
asdfsd, има хронично болни деца, при които всяка една ваксина влошава състоянието. Точно такова е и детето на едно приятелско семейство и от тях знам и за процедурата по отказване от ваксинация. При всички налични факти и изследвания за заболяването на детенцето, лекарската комисия им отказа освобождаване от ваксини и им препоръча сами да подпишат информирано съгласия. А де? Хем според лекарите за детето не е добре да се ваксинира, хем не искат да поемат отговорност. Защо?
Не, устно им казват, че според тях има показания за освобождаване, но не могат да поемат отговорност и им връчват документ, който да подпишат, че отговорността си е тяхна.
Благовест, изкушението Ви да се отдадете на иронията е доста разочароващо. На моменти успявахте да оставите впечатление, че се отнасяте сериозно към дебатите. Трикът да засипвате опонентите си с въпроси, изискващи часове подготовка, е твърде прозрачен, за да постигне успех. Съвсем ясно е, че аз имам много други и не по-малко важни ангажименти и не мога да отделя това време. Целта Ви е да манипулирате този факт, за да го представите като нежелание да Ви отговоря, поради липса на аргументи. Съвсем умишлено ще се огранича до коментар на един от коментарите Ви: „Може ли факти, факти....Цитирайте някое изследване.” Огромната разлика между мен и Вас, а подозирам и всички останали Ваши съмишленици тук, се състои в това, че аз не откривам фактите само в цитати на чужди мнения. Аз имам практика, която ми дава чисти, автентични, неподправени факти. Именно те обосновават личното ми мнение. Истината е, че никой от защитниците на ваксините тук, няма лично мнение. И не може да има такова, ако не работи с пациенти или ако няма увредено от ваксини дете. Мненията ви са обикновено преповтаряне на чужди мнения, чиято правилност или неправилност вие нямате никаква възможност да проверите. Това, че сте избрали да вярвате сляпо някому, си е ваше право. Аз съм избрал да не вярвам сляпо и имам възможност да проверявам чие чуждо мнение се потвърждава в практиката ми (тогава го приемам за вярно) и кое не се потвърждава (тогава го поставям под въпрос или го разглеждам като спорно). С две думи, в дебатите участват една група хора, които не знаят дали твърденията им са верни (проваксинаторите) и друга група хора, които говорят от собствен опит (отхвърлящите задължителността на ваксинациите). Никакъв сарказъм, красноречие и реторични умения не могат да променят или омаловажат този факт. Вие и подкрепящите вашето мнение просто не познавате материята, по която дебатирате.
Към NannyOgg, Пост 187 „С тази част от статията " ..., но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително" не съм съгласна, считам я за леко манипулативна (или пък е неразбиране). Определени имунизации и ре-имунизации са задължителни, което не означава, че ваксинации могат да бъдат извършвани принудително (в който случай действително би била нарушена Хартата).” Прочетох внимателно цитираната от Вас част, NannyOgg. И си дадох сметка, че сте безусловно прав/а. Очевидно е, че показвам неразбиране на разликата между принудително и задължително. Като правни категории те се различават; за неспециалист в правото като мен те са синоними. Дадох си сметка и за факта, че в този абзац съм говорил с езика на пациентите си, който ми е много по-близък от езика на правото. Но си представете майката, която със сълзи на очи търси съвет от мен – дилетанта в областта на правото – как да излезе от отвратителната ситуация, в която я вкарва държавата, издържана и от нея. Тази майка се чувства принудена, защото социалните „блага”, на които разчита като почтен данъкоплатец, са й отказвани, а за нея те са жизнено важни. Едва ли някой може да я укори, че използва правно неиздържан термин. Ако сме честни, ще признаем, че няма как тези грубо ощетени хора да направят разлика между „задължително” и „принудително”. Защото в крайна сметка те решават да позволят ваксиниране на децата им, за да ползват социалните „блага”, но това е на убийствената за тях цена на огромни тревоги какво ще се случи с децата им след тази дълбоко нежелана от тях ваксинация. А не рядко с цената на действително разболяване на децата им от ужасни болести. „Всяко лице има право да откаже поставяне на ваксина, като след това изтърпи негативните последици на отказа си – глобите, неприятностите, свързани със записване на детето в ясла/детска градина и ограниченията по др. закони.” Именно тези „негативни последици” са най-възмутителното в цялата история, защото в очите ми на неюрист те са долен рекет, който държавата упражнява спрямо своя господар, народа, подстрекавана от крайно нездрави финансови интереси на крайно незаинтересовани за здравето на хората субекти. „Изобщо частта с правото и законовите разпоредби не е съвсем коректна, пък темата е необятна и изисква подготовка, не само в областта на медицината.” Затова има толкова въпиюща нужда от включването в дебатите на съвестни, непокварени юристи, за които законът наистина трябва да осигурява правоРАЗДАВАНЕ, а не правоОТНЕМАНЕ. Благодаря за уместната и коректна забележка.
Благовест, ето че и сам започнахте да намирате прословутите доказателства, за които толкова лелеете. Обръщам Ви специално внимание, че в голямата си част те третират медицинската страна на проблема "ваксини", а както съм посочил в изложението си, много по-конструктивно е да се концентрираме върху юридическата му страна по простия факт, че там материята е по-изчистена от користни интереси в сравнение с медицинската. И един добронамерен съвет, последен: Не замесвайте по никакъв повод и по никакъв начин името на жена ми, освен ако не искате много силно да Ви вземат мътните!
Майка на прекрасно 5-годишно момченце разказва как то се е развивало абсолютно нормално до 13-ия си месец – и физически, и интелектуално. Тогава му правят ваксината срещу морбили-паротит-рубеола. 15 дни след ваксинацията, без никакви други важни събития да са се случили междувременно, у детето започва рязък срив в интелектуалните му способности и умения. След 3 месеца вече има разгърната картина и поставена диагноза „аутизъм”. За майката, както и за всеки непредубеден човек, няма и капка съмнение, че причина за срива е ваксината. Никой от безбройните лекари, които консултират детето в продължение на 3 години, не предлага алтернативна причина. Жената забременява за втори път и ражда здраво момиченце. Сами, контактувайки главно с лекари, родителите вземат твърдо решение да спестят на малката рисковете при баткото. Заявяват, че биха предпочели дъщеря им да се разболее от морбили, отколкото да имат още едно аутистично дете в къщи. Още в родилното, обаче, започва да ги залива вълна от упреци, че са безотговорни родители и заплахи, че няма да получават детски надбавки и че детето им няма да бъде прието в детска градина. Семейството живее в оскъдица. Разчитат на детските надбавки и на детската градина. Но не могат да си представят, че ще преминават за втори път през ада. Но детските надбавки са важен доход за тях. ... Но ... Истински случай. Моето мнение е, че държавата е длъжна да върне на тези хора правото им на избор. А всички свестни българи трябва да изискват от държавата това да стане час по-скоро. Другите може да продължават до безкрай да се гаврят с чуждото нещастие. За щастие, те винаги ще си останат малцинство.
Blagovest Iordanov Като нямате никакви аргументи и сте толкова боси в темата, започват лични обиди и нападки. Ставате все по жалки. Надявам се д-р Стойчев да има благоразумието да не ви отделя повече от времето и енергията си. Който го познава, знае що за Човек е/ човек с главно "Ч"/. Благодаря му за статията, той представя позицията на доста родители, които са притиснати от системата. Аз децата си не ваксинирам, варианти се намират, но не е това начина. Искаме всичко да е законно и да може да се направи ясна статистика. Защото всички са ваксинирани по документи, а в действителност не е така. За пример имам мой познати, които са медицински лица и не са ваксинирали децата си и сега и внуците си не ваксинират, но това разбира се не се афишира.......