Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ваксините - имаме ли право на избор?

Допустимо ли е да има задължителни ваксинации
Допустимо ли е да има задължителни ваксинации

Тази статия не е посветена на шумния спор между привъжаниците и противниците на ваксините. Тя няма да ви агитира да влезете в един от отборите "ЗА" или "ПРОТИВ" ваксините, това ще оставим на всеки сам да прецени за себе си.

Тази статия е за всички нас, които живеем в България и трябва да се съобразяваме със законите й, за всички майки и бащи, които търсят информация не само за ползите и вредите от имунизациите, а и за правото си да взимат информиран избор, за себе си и за своите деца.

Увлечени в спора "ЗА" и "ПРОТИВ" страните не правят ясно разграничаване между трите основни аспекта в проблема "ВАКСИНАЦИИ":

Първият аспект на проблема "Ваксинации" е чисто медицински.

В рамките на този аспект едната страна отстоява позицията, че ваксините влияят благоприятно върху човешкото здраве, а другата го отрича. И двете страни са убедени, че имат своите аргументи, но и на двете им липсва достоверна и безспорна научна обосновка.

Про-ваксинационно настроените се позовават на проучвания и факти, за които има основателни съмнения, че са манипулирани или откровено измислени така, че да подкрепят предварително подготвена теза. Опонентите им отхвърлят тези доказателства.

Аргументите на анти-ваксинационно настроените по правило се базират на наблюденията им за прекалено много странични ефекти от ваксини, които обаче не са регистрирани от т. нар. "официална наука". Опонентите им ги отхвърлят като доказателства и ги отричат "без разглеждане по същество".

Перспективи:

Необходими са години и изследвания, извършени от независими експерти, което е много трудно за реализация. (Огромната част от изследванията, свързани с ваксини и медикаменти, се финансират от фармацевтични компании. Това е очеваден конфликт на интереси, но обикновено по него не се коментира.)

Решение:

Да се изчака (организира) извършването на въпросните изследвания.

Вторият аспект на проблема "Ваксинации" е морално-философски.

Огромна част от медийните, а и от задкулисните изяви на про-ваксинационно настроените имат за цел да наложат тяхната воля над тази на опонентите им. Последните по правило са свободомислещи хора и когато някой се опитва да им извива ръцете, това ги вбесява.

Мнозина от тях биха протестирали и ако някой забрани напълно ваксинациите, само защото става дума за забрана.

И двете страни се стремят да повлияят на начина на мислене на хората и на тяхната ценностна система. Разликата е, че про-ваксинационно настроените го правят агресивно и в много случаи безочливо, с използване на нечестни средства.

Перспектива:

Агресивността и високомерието са същностни черти на представителите на съвременната западна медицина и фармацевтичната индустрия. Не виждам перспектива това да се промени в обозримо бъдеще.

Решение:

Анти-ваксинационно настроените да използват активно всички възможности за информиране на широката общественост и за промени в законите. Чрез достатъчно широка обществена подкрепа несъстоятелността на тезите на про-ваксинационно настроените ще става явна за все повече хора, вследствие от което може да се разчита промените да бъдат осъществени по демократичен начин, без натиска на улицата, който може да бъде страшен.

Третият аспект на проблема "Ваксинации" е правно-политически.

Про-ваксинационно настроените предпочитат тяхната теза да бъде превърната в правни норми, за да избегнат необходимостта да я отстояват с аргументи. Те имат инструменти, с които да влияят на законодателя и ги използват без колебание. В резултат от това определен брой имунизации са обявени за задължителни и ако някой не изпълнява закона, бива наказван.

Според анти-ваксинационно настроените, поради пълната липса на консенсус по въпроса, въвеждането на такива законови норми е неуместно и ненавременно. Те основателно посочват, че задължителното ваксиниране противоречи и на определени членове от Конституцията и на духа на самата Конституция, която претендира да е основен закон на демократична държава. Европейското законодателство също не толерира вменяването на задължения по подобен начин.

Перспективи:

Ако про-ваксинационно настроените подходят като демократи и се откажат от практиката да налагат силово мнението си на огромен брой хора, въпросът може да се реши много бързо.

Решение:

Ако горното се случи, решението ще вземе Народното събрание с промяна на един-два члена от Закона за здравето. В противен случай трябва да се разчита на съда, който неизбежно ще се занимава с такива дела в близките месеци.

Ето тук възниква основният въпрос:

Допустимо ли е да има задължителни ваксинации?

Допустимо ли е родителите, отказали да ваксинират децата си, да понасят финансови санкции за решението си? Българското законодателство отговаря противоречиво по тези въпроси.

Конституцията (чл. 52, ал. 4) заявява, че "Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но в същото изречение отваря вратичка за изключения от тази норма: "...освен в предвидените от закона случаи."

Законът за здравето "предвижда" подобен случай:

Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.

Дотук всичко изглежда коректно - "никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително.

Правният конфликт идва от факта, че цялата тази - иначе "коректна" конструкция - противоречи на Хартата на основните права, която е неразделна част от Европейската конституция.

В чл. 3 на Хартата - "Право на неприкосновеност на личността" - четем:

"1.Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност. 2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред."

Тук вече изключения не са предвидени - законът в съответната страна-членка трябва да определи условията и реда за получаване на свободно и информирано съгласие, но не и да създава казуси, при които такова не само не се изисква, но се и отказва като право на гражданите.

Нататък е кристално ясно.

Чл. 5, ал. 4 на Конституцията на България постановява, че "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред ... са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат."

Това означава, че българският закон създава предпоставки за нарушаване на Европейската конституция, а българското здравеопазване превръща тези предпоставки в жива реалност, която има две основни последици:

1. Нагнетяване на напрежение в обществото, защото българите вече са чувствителни към нарушаването на правата им.

2. Създаване на условия за завеждане на дела срещу държавата ни в Европейския съд в Страсбург, които държавата най-вероятно ще загуби. От това губим всички.

Важно е да се допълни, че плановите имунизации не са задължителни в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.

В тези държави немалко родители имунизират децата си и това е техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. Други не имунизират децата си и това е пък техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. И едните, и другите, обаче, имат еднакви и равни права да вземат решения, отнасящи се до здравето на децата им. Държавата там не дава и не отнема права - тя само ги признава и уважава.

Това следва да стане и в България, с българските родители и българските деца. Защото ние обичаме децата си не по-малко от германците, британците и датчаните и имаме не по-малки права да се отнасяме отговорно и в съгласие със собствените си разбирания към тяхното здраве.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

При ваксинациите съотношението полза/вреда е поне 1 към 100, ако не и 1 към 1000.

Бъдете обективни, когато взимате решение да ваксинирате себе си или децата си.

Законът за здравето трябва спешно да бъде променен така, че да отпадне задължителността на ваксинациите и всички ваксинации да бъдат препоръчителни.

Про-ваксинационно настроените трябва мигновено да спрат с опитите да владеят човешкото съзнание и мислене, защото това винаги е окупация, а окупираният никога не приема окупатора си.

www.homeohelp.eu

Най-четените