Тази статия не е посветена на шумния спор между привъжаниците и противниците на ваксините. Тя няма да ви агитира да влезете в един от отборите "ЗА" или "ПРОТИВ" ваксините, това ще оставим на всеки сам да прецени за себе си.
Тази статия е за всички нас, които живеем в България и трябва да се съобразяваме със законите й, за всички майки и бащи, които търсят информация не само за ползите и вредите от имунизациите, а и за правото си да взимат информиран избор, за себе си и за своите деца.
Увлечени в спора "ЗА" и "ПРОТИВ" страните не правят ясно разграничаване между трите основни аспекта в проблема "ВАКСИНАЦИИ":
Първият аспект на проблема "Ваксинации" е чисто медицински.
В рамките на този аспект едната страна отстоява позицията, че ваксините влияят благоприятно върху човешкото здраве, а другата го отрича. И двете страни са убедени, че имат своите аргументи, но и на двете им липсва достоверна и безспорна научна обосновка.
Про-ваксинационно настроените се позовават на проучвания и факти, за които има основателни съмнения, че са манипулирани или откровено измислени така, че да подкрепят предварително подготвена теза. Опонентите им отхвърлят тези доказателства.
Аргументите на анти-ваксинационно настроените по правило се базират на наблюденията им за прекалено много странични ефекти от ваксини, които обаче не са регистрирани от т. нар. "официална наука". Опонентите им ги отхвърлят като доказателства и ги отричат "без разглеждане по същество".
Перспективи:
Необходими са години и изследвания, извършени от независими експерти, което е много трудно за реализация. (Огромната част от изследванията, свързани с ваксини и медикаменти, се финансират от фармацевтични компании. Това е очеваден конфликт на интереси, но обикновено по него не се коментира.)
Решение:
Да се изчака (организира) извършването на въпросните изследвания.
Вторият аспект на проблема "Ваксинации" е морално-философски.
Огромна част от медийните, а и от задкулисните изяви на про-ваксинационно настроените имат за цел да наложат тяхната воля над тази на опонентите им. Последните по правило са свободомислещи хора и когато някой се опитва да им извива ръцете, това ги вбесява.
Мнозина от тях биха протестирали и ако някой забрани напълно ваксинациите, само защото става дума за забрана.
И двете страни се стремят да повлияят на начина на мислене на хората и на тяхната ценностна система. Разликата е, че про-ваксинационно настроените го правят агресивно и в много случаи безочливо, с използване на нечестни средства.
Перспектива:
Агресивността и високомерието са същностни черти на представителите на съвременната западна медицина и фармацевтичната индустрия. Не виждам перспектива това да се промени в обозримо бъдеще.
Решение:
Анти-ваксинационно настроените да използват активно всички възможности за информиране на широката общественост и за промени в законите. Чрез достатъчно широка обществена подкрепа несъстоятелността на тезите на про-ваксинационно настроените ще става явна за все повече хора, вследствие от което може да се разчита промените да бъдат осъществени по демократичен начин, без натиска на улицата, който може да бъде страшен.
Третият аспект на проблема "Ваксинации" е правно-политически.
Про-ваксинационно настроените предпочитат тяхната теза да бъде превърната в правни норми, за да избегнат необходимостта да я отстояват с аргументи. Те имат инструменти, с които да влияят на законодателя и ги използват без колебание. В резултат от това определен брой имунизации са обявени за задължителни и ако някой не изпълнява закона, бива наказван.
Според анти-ваксинационно настроените, поради пълната липса на консенсус по въпроса, въвеждането на такива законови норми е неуместно и ненавременно. Те основателно посочват, че задължителното ваксиниране противоречи и на определени членове от Конституцията и на духа на самата Конституция, която претендира да е основен закон на демократична държава. Европейското законодателство също не толерира вменяването на задължения по подобен начин.
Перспективи:
Ако про-ваксинационно настроените подходят като демократи и се откажат от практиката да налагат силово мнението си на огромен брой хора, въпросът може да се реши много бързо.
Решение:
Ако горното се случи, решението ще вземе Народното събрание с промяна на един-два члена от Закона за здравето. В противен случай трябва да се разчита на съда, който неизбежно ще се занимава с такива дела в близките месеци.
Ето тук възниква основният въпрос:
Допустимо ли е да има задължителни ваксинации?
Допустимо ли е родителите, отказали да ваксинират децата си, да понасят финансови санкции за решението си? Българското законодателство отговаря противоречиво по тези въпроси.
Конституцията (чл. 52, ал. 4) заявява, че "Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но в същото изречение отваря вратичка за изключения от тази норма: "...освен в предвидените от закона случаи."
Законът за здравето "предвижда" подобен случай:
Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Дотук всичко изглежда коректно - "никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително.
Правният конфликт идва от факта, че цялата тази - иначе "коректна" конструкция - противоречи на Хартата на основните права, която е неразделна част от Европейската конституция.
В чл. 3 на Хартата - "Право на неприкосновеност на личността" - четем:
"1.Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност. 2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред."
Тук вече изключения не са предвидени - законът в съответната страна-членка трябва да определи условията и реда за получаване на свободно и информирано съгласие, но не и да създава казуси, при които такова не само не се изисква, но се и отказва като право на гражданите.
Нататък е кристално ясно.
Чл. 5, ал. 4 на Конституцията на България постановява, че "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред ... са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат."
Това означава, че българският закон създава предпоставки за нарушаване на Европейската конституция, а българското здравеопазване превръща тези предпоставки в жива реалност, която има две основни последици:
1. Нагнетяване на напрежение в обществото, защото българите вече са чувствителни към нарушаването на правата им.
2. Създаване на условия за завеждане на дела срещу държавата ни в Европейския съд в Страсбург, които държавата най-вероятно ще загуби. От това губим всички.
Важно е да се допълни, че плановите имунизации не са задължителни в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.
В тези държави немалко родители имунизират децата си и това е техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. Други не имунизират децата си и това е пък техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. И едните, и другите, обаче, имат еднакви и равни права да вземат решения, отнасящи се до здравето на децата им. Държавата там не дава и не отнема права - тя само ги признава и уважава.
Това следва да стане и в България, с българските родители и българските деца. Защото ние обичаме децата си не по-малко от германците, британците и датчаните и имаме не по-малки права да се отнасяме отговорно и в съгласие със собствените си разбирания към тяхното здраве.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
При ваксинациите съотношението полза/вреда е поне 1 към 100, ако не и 1 към 1000.
Бъдете обективни, когато взимате решение да ваксинирате себе си или децата си.
Законът за здравето трябва спешно да бъде променен така, че да отпадне задължителността на ваксинациите и всички ваксинации да бъдат препоръчителни.
Про-ваксинационно настроените трябва мигновено да спрат с опитите да владеят човешкото съзнание и мислене, защото това винаги е окупация, а окупираният никога не приема окупатора си.
"@ Мина Каква е причината да е така? В България аз няма да си дам детето поне до навършване на 2 годишна възраст, защото имам съмнения как ще бъде гледано. Холандците, обаче, не са глупави и за това ми е интересно защо са решили така. " Ами да ти кажа честно, не знам точно. Знам някои неща, които може би имат връзка: 1. Тук бабите (и дядовците) не са какво в България и доста категорично отказват да се занимават много много с внучета и си гледат кефа. За гледане говоря, не за посещения, подаръци и прочие. 2. До 70-тте години е имало закон, според кокто жена като се омъжи, трябва да напуснае работа (ужас!). предполагам да си гледа децата. 3. Яслите са много скъпи, така, че може и да насърчават жените да с стоят вкъщи. 4. Все пак много жени работят, но е общоприето като имат деца това да не не на пълно работно време, често и мъжете имат родителски ден или работят един ден от вкъщи. и последно 5. Ами.... капитализъм, кой иска работничката да му отсъства с години...
Чакайте малко сега, какви ваксини и аутизъм!? Може и да съм много изостанала с материала, но аз досега си мислех, че аутизмът е ВРОДЕН!??
От уикипедия: "Основен инструмент за диагностициране на аутизъм представлявя геномното секвениране с оглед търсене на мутации в екзонните участъци на гени асоциирани с аутизъм. " Значи е свързан с гените наистина.
Ето статия за ваксините и аутизма: http://katence.blog.bg/lifestyle/2013/04/22/vaksini-i-autizym-kakvo-triabva-da-znaete.1103196
Благовест, благодаря ти, но вече съм намерил пътят! deowin, пътят е само и единствено към природата. Как да ви кажа, че на http://vaksini.eu/ е светогледът ми. Там са нещата както ги виждам аз. Обърнете внимание, че не споделям или натрапвам мнение!!!
deowin, колко човека са ти благодарили, че благодарение на теб са намерили правилният път към живота или здравето. На колко човека си помогнал с пари или услуги? Аз на много. Някога с нещо допринасял ли си за общото благо в каквато и да е форма?
deowin, спирам...
И аз благодаря на Благовест, че води културна дискусия като очевидно си прави труда да разбере и позицията на опонента без да е нужно да я приема. Буди уважение, а не като прасето, който избива към селски комплексар.
За дискусията - добре обяснени са всички инфекциозни болести тук: https://vimeo.com/65119319
http://www.youtube.com/watch?v=oZK8hiJ1KJQ
https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BF&oe=utf-8&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a&gws_rd=cr&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=MCQrUpTtIcLnswaj04GwDg&biw=1440&bih=705&sei=NCQrUsSRONDHswaBiYDwBA
През 2007 в Куба избухва опасна епидемия от лептоспироза. Кубинското правителство решава, че няма достатъчни пари да купи ваксини за толкова много хора и извършва масова профилактика с "хомеопатична ваксина" (терминът е неточен от гледна точка на хомеопатията, но надявам се е по-разбираем). Доклад за резултатите от въпросната масова профилактика може да прочетете тук: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20674839 Запознавам аудиторията с този важен документ, само заради подозренията си, че е слабо известен. Иначе мисля, че задълбаването в медицинската страна на въпроса, както е винаги, е най-успешната стратегия за трайно отклоняване от въпроса за задължителността на ваксинациите, поради което привържениците на задължителността прибягват най-често към нея, за да вкарат дебатите в задънена улица. В забележителния пост 360 авторът формулира прекрасно изходната позиция на привържениците на задължителността на ваксинациите към този аспект на проблема "ваксини": "Затова информирания избор не е приложим към определена група хора, защото те не разбират информацията, която им се предлага. Информирания избор има ефект, когато четящия разбира информацията." Първо, според закона, безусловно задължение на информиращия е да даде разясненията си така, че информираният да ги разбере. Информираният няма задължение да прави каквото и да било, за да разбере информиращия го. Второ, позиция като горецитираната е абсолютно неприемлива в която и да било държава с някакви претенции за цивилизованост. За мен такъв е недопустим.
Близо 400 коментара заради едната глупост! Тези, които отричат ваксините, да умират млади и красиви. Тези, които ги приемат, да са живи и здрави. Аз през лятото се "ваксинирам" с узаки. Приемам го перорално. Много добре ми действа. През зимата се ваксинирам с гроздова. Собствено производство. Също перорално. Не, че ще живея с орлите, но се чувствам адски добре...на сутринта! На всички несретници - амин!
В отговор на пост 388: „Бих искал да уточним точно кой закон и конкретна разпоредба цитирате в частта "безусловно задължение на информиращия е да даде разясненията си така, че информираният да ги разбере" при условие, че даването на информация и разбирането и е двустранен процес.” Цитирам закона за Здравето: Чл. 87. (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. Точка. Няма „... освен ако...” Не че не са предвидени изключения. Такива се правят, когато пациентът „непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение” – тогава се изисква „и съгласието на негов родител или попечител” (ал. 2); когато „пациентът е малолетен или недееспособен” – тогава „информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник”; още няколко хипотези, които не касаят ваксинациите. Чл. 88. (1) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, СВОЕВРЕМЕННО И В ПОДХОДЯЩ ОБЕМ И ФОРМА, ДАВАЩИ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СВОБОДА НА ИЗБОРА НА ЛЕЧЕНИЕ. (Извинете, че използвам главни букви – това е единственият начин тук да подчертая това, на което бих искал да акцентирам.) Моето тълкувание (на лекар, който е дилетант в правото) е, че обемът и формата на медицинската информация се определят от потребностите на пациента и по никакъв начин от неговите интелектуални способности или желание или нежелание да съдейства или не на лекаря в желанието или нежеланието на последния да получи информирано съгласие, за да извърши някаква медицинска дейност върху тялото или психиката на пациента. „Неглижирайки го и формулирайки въпроса си по друг начин, бих ви попитал: Имаме ли виновно поведение на даващия информацията, ако информирания си запуши ушите? Буквално и в преносен смисъл.” Според мен, безусловно да, има виновно поведение. Аз не открих правна норма, която да освобождава лекаря от задължението да „вземе” информираното съгласие на пациента, ако последният по каквато и да било причина отказва да го даде. Моето скромно проучване потвърди, че ако пациентът – по каквато и да било причина или подбуди – отказва да даде информираното съгласие: 1. Лекарят не получава разрешение да извърши замислените от него медицински дейности върху този пациент. 2. Пациентът не дължи никому обяснение за причините и подбудите да откаже да даде исканото информирано съгласие. „Докажете ми, че за конкретните казуси хомеопатията е равностойна на класическата медицина с точни факти и аз ще съм първия, който ще застана във вашите редици.” За конкретните казуси хомеопатията не е равностойна на „класическата медицина”. Личното ми мнение е, че хомеопатията превъзхожда класическата медицина и за в тези и в много други казуси, но не съм длъжен да се юркам по всяка Ваша прищявка да Ви нося от девет реки вода, за да Ви доказвам правото си на лично мнение. В замяна, Вие имате същото право да игнорирате личното ми мнение. И двете нямат нищо общо с темата за задължителността на ваксинациите в България, която нарушава основни човешки права. (Между другото, няма основания конвенционалната медицина да бъде наричана класическа. По всички стандарти, медицината, разчитаща главно на медикаменти и ваксини е не-класическа.) „По вашите думи, имате задължение да ми го докажете по разбираем и безспорен начин. За да имаме информиран избор. Нали?” Нищо подобно. Задължен съм да го докажа, само ако съм Ваш лекуващ лекар. Тук ние не сме в такава ситуация. Правя това само с пациентите си.
В отговор на пост 390: „Може ли да помоля да дадете кратък отговор на следните въпроси: 1. Вярвате ли в концепцията на имунологията, т.е. че изобщо е възможно някоя болест (коя да е) да бъде предотвратена чрез ваксиниране, като при това полезния ефект надхвърля очакваните вредни такива?” 1. Приемам тази концепция за вярна, съобразявайки се и с личния си опит на практикуващ лекар, само в случаите на особено опасни инфекции. Но дори и в този случай правилно е да се говори не за полезен ефект, а за потенциални вреди – потенциалната вреда от една особено опасна инфекция (холера, чума, жълта треска…) е по-голяма от потенциалната вреда от ваксината срещу нея. При болести като коклюш, дифтерия, тетанус, морбили, рубеола, хепатити и пр. е обратното. „2. Как оценявате умишленото нарушаване на действащото законодателство от хората, отклоняващи се от ваксиниране?” 2. Като адекватна и единствено възможна реакция срещу умишленото и арогантно погазване на основни човешки права на същите тези хора. Това е единствената възможност на тези хора да привлекат вниманието на законодателя върху факта за това грубо нарушение. Допълнително основание за подобни действия дава и жалкият факт, че въпросното законодателство погазва човешки права, гарантирани от закони с приоритет на тях. „Толерирането на закононарушения, които значителна част от обществото смята, че нарушават интересите му, демократично ли е?” Да, когато един закон не гарантира правораздаване. Народът е суверен на законодателя, а не обратното. Народът има суверенно право да задължава законодателя да приема закони, гарантиращи равни права на всички. В подобни ситуации законодателят не следва да се дърпа като магаре на мост, за да не загуби щедрите стимули от вездесъщите лобисти, а да се подчини на господаря си. „3. Смятате ли, че национален референдум по въпроса би дал справедливо решение?” 3. Не и ако продължава да се предоставя досегашната възможност на най-заинтересования субект – производителите и дистрибуторите на ваксини – да злоупотребяват с масовите медии, в които наливат бесни пари. Нашите пари, безгръбначно предоставяни им от здравните власти и здравната каса. „…При допускането, че ще имате пълна и равна свобода да защитавате и разпространявате вашите тези с хората, които са на противоположно мнение.” За всеки нормален човек е ясно, че такова условие никога няма да бъде изпълнено. „Ако бъде проведен подобен референдум и бъде потвърдено решението за задължителни имунизации, ще се съобразите ли с него, продължавайки да работите в посока събиране на нови данни и иницииране на опити за промяна на законодателството.” Да. Опитите – не за иницииране, а за налагане на промяна в законодателството никога няма да спрат, докато здравеопазната система не се освободи от робството на производителите и дистрибуторите на ваксини, т. е. на фармацевтичната индустрия, с други думи, докато медицината не се върне на научните позиции, които е имала преди да стане държанка на фармацевтиката. Когато това се случи, между медицина и пациенти ще пълно разбиране и взаимна подкрепа.