Тази статия не е посветена на шумния спор между привъжаниците и противниците на ваксините. Тя няма да ви агитира да влезете в един от отборите "ЗА" или "ПРОТИВ" ваксините, това ще оставим на всеки сам да прецени за себе си.
Тази статия е за всички нас, които живеем в България и трябва да се съобразяваме със законите й, за всички майки и бащи, които търсят информация не само за ползите и вредите от имунизациите, а и за правото си да взимат информиран избор, за себе си и за своите деца.
Увлечени в спора "ЗА" и "ПРОТИВ" страните не правят ясно разграничаване между трите основни аспекта в проблема "ВАКСИНАЦИИ":
Първият аспект на проблема "Ваксинации" е чисто медицински.
В рамките на този аспект едната страна отстоява позицията, че ваксините влияят благоприятно върху човешкото здраве, а другата го отрича. И двете страни са убедени, че имат своите аргументи, но и на двете им липсва достоверна и безспорна научна обосновка.
Про-ваксинационно настроените се позовават на проучвания и факти, за които има основателни съмнения, че са манипулирани или откровено измислени така, че да подкрепят предварително подготвена теза. Опонентите им отхвърлят тези доказателства.
Аргументите на анти-ваксинационно настроените по правило се базират на наблюденията им за прекалено много странични ефекти от ваксини, които обаче не са регистрирани от т. нар. "официална наука". Опонентите им ги отхвърлят като доказателства и ги отричат "без разглеждане по същество".
Перспективи:
Необходими са години и изследвания, извършени от независими експерти, което е много трудно за реализация. (Огромната част от изследванията, свързани с ваксини и медикаменти, се финансират от фармацевтични компании. Това е очеваден конфликт на интереси, но обикновено по него не се коментира.)
Решение:
Да се изчака (организира) извършването на въпросните изследвания.
Вторият аспект на проблема "Ваксинации" е морално-философски.
Огромна част от медийните, а и от задкулисните изяви на про-ваксинационно настроените имат за цел да наложат тяхната воля над тази на опонентите им. Последните по правило са свободомислещи хора и когато някой се опитва да им извива ръцете, това ги вбесява.
Мнозина от тях биха протестирали и ако някой забрани напълно ваксинациите, само защото става дума за забрана.
И двете страни се стремят да повлияят на начина на мислене на хората и на тяхната ценностна система. Разликата е, че про-ваксинационно настроените го правят агресивно и в много случаи безочливо, с използване на нечестни средства.
Перспектива:
Агресивността и високомерието са същностни черти на представителите на съвременната западна медицина и фармацевтичната индустрия. Не виждам перспектива това да се промени в обозримо бъдеще.
Решение:
Анти-ваксинационно настроените да използват активно всички възможности за информиране на широката общественост и за промени в законите. Чрез достатъчно широка обществена подкрепа несъстоятелността на тезите на про-ваксинационно настроените ще става явна за все повече хора, вследствие от което може да се разчита промените да бъдат осъществени по демократичен начин, без натиска на улицата, който може да бъде страшен.
Третият аспект на проблема "Ваксинации" е правно-политически.
Про-ваксинационно настроените предпочитат тяхната теза да бъде превърната в правни норми, за да избегнат необходимостта да я отстояват с аргументи. Те имат инструменти, с които да влияят на законодателя и ги използват без колебание. В резултат от това определен брой имунизации са обявени за задължителни и ако някой не изпълнява закона, бива наказван.
Според анти-ваксинационно настроените, поради пълната липса на консенсус по въпроса, въвеждането на такива законови норми е неуместно и ненавременно. Те основателно посочват, че задължителното ваксиниране противоречи и на определени членове от Конституцията и на духа на самата Конституция, която претендира да е основен закон на демократична държава. Европейското законодателство също не толерира вменяването на задължения по подобен начин.
Перспективи:
Ако про-ваксинационно настроените подходят като демократи и се откажат от практиката да налагат силово мнението си на огромен брой хора, въпросът може да се реши много бързо.
Решение:
Ако горното се случи, решението ще вземе Народното събрание с промяна на един-два члена от Закона за здравето. В противен случай трябва да се разчита на съда, който неизбежно ще се занимава с такива дела в близките месеци.
Ето тук възниква основният въпрос:
Допустимо ли е да има задължителни ваксинации?
Допустимо ли е родителите, отказали да ваксинират децата си, да понасят финансови санкции за решението си? Българското законодателство отговаря противоречиво по тези въпроси.
Конституцията (чл. 52, ал. 4) заявява, че "Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но в същото изречение отваря вратичка за изключения от тази норма: "...освен в предвидените от закона случаи."
Законът за здравето "предвижда" подобен случай:
Чл. 58. (1) За предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Дотук всичко изглежда коректно - "никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки...", но ваксинирането прави изключение - то може да бъде правено принудително.
Правният конфликт идва от факта, че цялата тази - иначе "коректна" конструкция - противоречи на Хартата на основните права, която е неразделна част от Европейската конституция.
В чл. 3 на Хартата - "Право на неприкосновеност на личността" - четем:
"1.Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност. 2. В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред."
Тук вече изключения не са предвидени - законът в съответната страна-членка трябва да определи условията и реда за получаване на свободно и информирано съгласие, но не и да създава казуси, при които такова не само не се изисква, но се и отказва като право на гражданите.
Нататък е кристално ясно.
Чл. 5, ал. 4 на Конституцията на България постановява, че "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред ... са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат."
Това означава, че българският закон създава предпоставки за нарушаване на Европейската конституция, а българското здравеопазване превръща тези предпоставки в жива реалност, която има две основни последици:
1. Нагнетяване на напрежение в обществото, защото българите вече са чувствителни към нарушаването на правата им.
2. Създаване на условия за завеждане на дела срещу държавата ни в Европейския съд в Страсбург, които държавата най-вероятно ще загуби. От това губим всички.
Важно е да се допълни, че плановите имунизации не са задължителни в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.
В тези държави немалко родители имунизират децата си и това е техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. Други не имунизират децата си и това е пък техният начин да упражняват правото си на свободен и информиран избор. И едните, и другите, обаче, имат еднакви и равни права да вземат решения, отнасящи се до здравето на децата им. Държавата там не дава и не отнема права - тя само ги признава и уважава.
Това следва да стане и в България, с българските родители и българските деца. Защото ние обичаме децата си не по-малко от германците, британците и датчаните и имаме не по-малки права да се отнасяме отговорно и в съгласие със собствените си разбирания към тяхното здраве.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
При ваксинациите съотношението полза/вреда е поне 1 към 100, ако не и 1 към 1000.
Бъдете обективни, когато взимате решение да ваксинирате себе си или децата си.
Законът за здравето трябва спешно да бъде променен така, че да отпадне задължителността на ваксинациите и всички ваксинации да бъдат препоръчителни.
Про-ваксинационно настроените трябва мигновено да спрат с опитите да владеят човешкото съзнание и мислене, защото това винаги е окупация, а окупираният никога не приема окупатора си.
Уважаеми Rodrigo Diaz de Vivar, Моля, не приемайте отказа ми да говоря за хомеопатия тук като неуважение. Това следва от пълната несвързаност на хомеопатията с предмета на дебатите. Обявил съм битността си на магистър по хомеопатия единствено воден от стремеж да се представя адекватно пред хората, които ще четат поста ми. Но съм категорично против това да се експлоатира като повод за компрометиране на дебатите. Приведох едно доказателство, свързано с хомеопатия, в потвърждение на факта, че ваксините имат работещи и напълно безвредни алтернативи. Ако бях специалист по лечебно хранене, щях да приведа друг аргумент в подкрепа на същата теза. Говоря и пиша за хомеопатия по цял ден. Смятам, че не е необходимо да го правя и тук. Апропо, смятате ли, че "юркам" е термин подходящ за общуване между интелигентни хора? "Юркам" няма обидно звучене и звучи най-близко до усещането ми за начина, по който от мен се иска да давам информация, от която дебатите не се нуждаят. Простете, ако Ви е прозвучала неуважително. "И извинете ме, без да оценявам качествата ви на медик, не ви познавам, не смятам, че само личното ви мнение ми дава достатъчна информираност за да ви дам съгласие или отказ за медицинска интервенция." Прав сте - само личното ми мнение не Ви дава информираността, която Вие смятате за достатъчна, за да дадете съгласие. Нормално е да се колебаете. Точно в тази ситуация са хиляди пациенти, от които се иска съгласие без да им е дадена адекватна информация по адекватен начин - не поради липса на такива, а поради елементарното ( и абсолютно основателно) опасение на лекарите, че ако дръзнат да дадат адекватна информация за ваксините (с каквато те разполагат), никой пациент никога няма да даде информирано съгласие да ваксинират детето му. А касата ще санкционира лекаря, заради добросъвестността му.
Ето къде ваксините са задължителни http://www.eurosurveillance.org/images/dynamic/EE/V17N22/DAncona_tab1.jpg В Италия задължителни са за дифтерия, хепатит В, тетанус и полио. Обърнете внимание в кои страни са задължителни и в кой са най-голям брой задължителните.
Скица, е.т.н. Потник, Хайде лягай си! Следващата доза психолекарства - в 6:00! Хайде, хайде...Айде-е-е-е...
> Имаш ли поне бегла представа как работят ваксините? А трябва ли? Трябва ли да си наясно как действат безбройните хербициди и пестициди за да реша дали да напръскам градината си .. па макар и от нея да има "опасност" да плъзнат плевели и в "твоята"? А тук не говорим за двора ... тук става дума за собствените ни свещени и неприкосновени тела. Не знам за вас .. но за моето (и това на децата ми) тяло аз решавам! Който го е страх - да фаща гората
Към Благовест: аз лично ще ваксинирам детето си като възнамерявам да откажа ваксината срещу пневмококи (4 дози), за морбили, паротит и рубеола се колебая (просто все още не знам) и със сигурност няма да ваксинирам срещу HPV. Педиатърът ни счита, че ваксините трябва да се поставят през 2 месеца, а не както е в имунизационния календар. Само да уточня, че е твърдо ЗА ваксиниране. Личното ми мнение е, че от ваксините има полза, но също така има и вреда и затова нещата трябва да са умерени.
Към пост 418: "И точно такива въпроси зададох на автора на статията. Да ми посочи с конкретни и достатъчно примери алтернативни методи на лечение на болестите срещу които ваксините са задължителни. Отговора е "цял ден говоря с пациентите си, сега не ми се говори", което аз намирам за несериозно в светлината на водената тук дискусия." Вече казах, че за мен има смисъл да се коментира юридическата страна на проблема "ваксини", защото там има някакъв шанс да се стигне до консенсус. По медицинската страна в обозримо бъдеще, по мое убеждение, няма такъв шанс. Затова за мен обсъждания, свързани с медицинския подход - конвенционален и алтернативен - към инфекциозните и други болести не е в светлината на водената тук дискусия. "Конкретни и достатъчно примери" има в изобилие в интернет пространството, включително и на уебсайта на ХомеоХелп.
Имунната система на бебетата е незряла. От лекари знам, че ако бебе под 6 месеца преболедува от варицела например не може да си изгради траен имунитет и затова има голям шанс да я боледува отново в детската градина. Пак от лекари относно пневмококовата ваксина знам, че до 1 годишна възраст се прилагат 4 дози, ако ваксинирането е след годинката 2 дози и ако след 2 годинки само 1 доза. Това лично на мен ми говори, че едно дете на 2 години дава много по адекватна имунна реакция от бебе под 6 месеца, така че едва ли причината за ваксиниране на пеленачета е, защото е тогава е най-ефективно.
Коментарът ми беше към asdfsd, който твърди, че се ваксинират бебета, защото ваксините "хващали" по-добре тогава. А това не е вярно, ваксинират ги точно защото организмът им е по-крехък и с оглед на това искат да ги предпазят. Вече полза/вреда са на кантар, не искам да давам оценка - има ги и двете. Аз искам просто правото на информиран избор за родителите дали и с какво да ваксинират. Като за този избор всеки лекар да е задължен изрично преди да боцне детето да изреди всички +/- без да спестява нищо. Това сега не се прави, а и няма смисъл, защото всичко е задължително. Защо да се хаби да убеждава някакви си родители!
Тъжно. Тъжно е да виждаш как интелигентни и активни българи се изтрепват да аргументират житейски позиции, от които зависи тяхното и на най-близките им хора здраве и благополучие с лавина от линкове към „научни изследвания” и „проучвания”, правени някога, някъде, от някого, без никаква охота да се проверят дали изводите на тези изследвания и проучвания се докосват до техните – на въпросните българи – впечатления, разсъждения, чувства, житейски опит. Когато съобразяваш житейските си решения с препоръките на авторитети, без никаква идея да ги поставиш под съмнение, камо ли на проверка, това се нарича ВЯРА. Вярата е нещо прекрасно и свещено, стига да вярваш в Бог, а не в простосмъртни, арогантно претендиращи да бъдат негови наместници на земята, само защото са медици. Именно вие, които претендирате да се осланяте на науката, всъщност се опирате сляпо на вярата си в нея. Защото няма нищо друго, на което да се опрете. Защото не ползвате живота си да трупате собствен опит от него. И се поддавате на изкушението да обругавате всеки, който го прави. Но всеки си има път, по който научава истината. Вие няма да минете по моя път. Аз няма да мина по вашия. В този труден, но ползотворен спор бяха изречени много лъжи, но и много истини. Кой каквото търси, ще намери. Спорът очевидно върви към изчерпване и остава интересен най-вече за словоблудците. Но е тъжно, че има толкова много българи без собствено мнение, които търсят самоидентификация, крещейки гръмогласно чуждото мнение, представяйки го за свое. Не се чудете тогава, че всевъзможни съмнителни субекти по съмнителни подбуди ще ви изкушават да крещите тяхното мнение като свое. Чрез вас те ще успеят. И ще ви забравят, защото никога не са ви запомняли. Защото няма с какво – никой не уважава лакеите. На всички добронамерени участници в тези дебати – сполай ви. Добротата ще ви се върне. На всички злонамерени участници в тези дебати – всеки научава урока си, по лесния или по трудния начин. Да помага Бог на българите да избират със сърце и разум онова, което пази децата им здрави!
White, аз уважавам стремежа Ви да се аргументирате, привеждайки линкове към информация, която смятате за не само важна, но и проверена. Но Вие го правите, за да потвърдите чрез тях житейските си впечатления. Колко от тях бяха уважени като надеждни от опонентите ни? За тях линк, който даваме "ние", не е линк; линкове са само тези, които дават те - защото изразяват мнението на боговете, в които те вярват безусловно, а на всичкото отгоре тези богове са и чужденци...
Аз не разбрах, всички вие - възрастните, които пишете и само четете тук, след като навършите 25 години, ходите ли през всеки 10 години да се реимунизирате против Дифтерия и Тетанус? За ВСИЧКИ навършили 35г., 45г., 55г., 65г. и 75г. тази реивунизация е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА според имунизационния календар на България.
"Тази реивунизация", да се чете "тази реимунизация".
Истерията около ваксинациите в частност и болестите, като симптом на неминуемата смърт, произтичат от първородния грях - липсата на естествена благодат и производната на това досада и бунт. Този страх от божествена скука и неизвестност е голямо предизвикателство за всеки в 3Д. Тъй като ние не сме посмешище, а фрагмент от друг свят. Творчеството ни е изявено предимно в 2Д. Оттук идва, между другото, писането по форуми, писането изобщо или изкуствата като цяло. Малцина са майстори , но няма ни един, който да не е платил скъпо за това. Лечението е вид "изкуство" и много лекари, малко лечители. Както обикновено. За да "родиш" каквото и да било, трябва да "умреш" хиляди пъти, т.е. да се променяш динамично, драстично, преднамерено, всеки един миг, при това без да бързаш и губиш истинското, търпеливо и тихо. И някак ако успееш - с усмивка. Изисква се много смелост и грация, ако мога така да кажа. При това положение смъртта не е проблем, а решение)). Ето защо макар и книжен плъх, уважавам най-много Музиката и Танца.Там има далеч повече възможност за спонтанност, импровизация и интерпретация. При това не(съвсем)натрапчиво. И някак радостно. Само да вметна - прословутият девиз "Каквото горе, това и долу!" е почти точен, единствено е пропуснато да се спомене, че процесът е двупосочен, отчитайки точката на светоусещане. Засега е само каквото горе - или каквото доле, обаче ...нищо не се знае завинаги. И е страшно, от една страна, от друга е просто интересно http://www.youtube.com/watch?v=FAYHTES4whs