В Кения беше направена първа копка на жп линия, която ще преминава през Източна Африка, свързвайки Южен Судан, Демократична република Конго и Бурунди.
Проектът, който ще струва 5.2 млрд. долара, е финансиран от Китай в по-голямата си част. Поднебесната империя е най-сериозният инвеститор в Африка. Преди време Пекин обяви това за своя цел, както и сумата, която смята да вложи в рамките на няколко години - 10 млрд. долара.
Първата част от жп линията ще свърже кенийското пристанище Момбаса със столицата Найроби, съкращавайки времето за пътуване от 15 часа на не повече от четири.
Това е най-големият инфраструктурен проект в страната откакто обяви независимостта си преди 50 години.
Някои наблюдатели в Кения критикуваха правителството, че е дало договора за строителството на държавната китайска компания China Road and Bridge Corporation (CRBC) без търг или конкурс.
Исторически момент
Президентът на Кения Ухуру Кениата и първият човек на Китай Си Джинпин се договориха за сделката през август т.г. в Пекин.
Надеждите са, че железницата ще намали задръстванията в Момбаса, едно от най-натоварените пристанища в Африка.
Съществуващото железопътно трасе е още от колониални времена. Очаква се частта от пътя, която преминава през Кения, да бъде готова през 2017 г. След това трасето преминава през Уганда, откъдето се разклоняват линии на запад до Кисангани в Демократична Република Конго, на юг през Руанда до Бурунди, и на север към Южен Судан.
Влакът по новия път ще се движи с максимална скорост от 120 км/ч, докато за товарните влакове ограничението е до 80 км/час.
Това, което става, ще преобрази не само Сения, но и цяла Източна Африка, заяви президентът на Кения при церемонията, наричайки събитието историческо.
По думите на Кениата в резултат на случващото се Източна Африка ще се превърне в привлекателна за инвеститорите дестинация.
По-рано президентът заяви, че железопътното трасе е един от знаковите проекти - и приоритет - на амбициозната правителствена програма Визия 2030, чиято цел е да подобри качествено инфраструктурата.
Президентът на Кения благодари на китайското правителство за огромните вложения в инфраструктурата на държавата, което ще съкрати разходите на бизнеса за развитие и ще създаде работни места.
По време на първия етап от изграждането на жп трасето Кения ще работи съвместно с Уганда и Руанда, което ще сближи трите държави. Държавният глава на Кения подчерта, че властите в страната са наясно със своите задължения, а той лично се ангажира да държи под око проекта.
Големите китайски амбиции
Китай има дългосрочни амбиции в Африка. Също като Русия, Бразилия, Индия, Китай стъпи на Черния континент, за да остане там.
В момента Китай е най-големият търговски партньор на Африка, изпреварвайки САЩ и традиционни европейски партньори. Търговските връзки между двата региона се засилиха от 2000 г. насам и от $10 млрд. годишно надминаха 100 милиарда долара в последното десетилетие.
Извисяващата се кула на седалището на Африканския съюз в столицата на Етиопия Адис Абеба е построена с грант от 20 млн. долара от Пекин - и съвсем ясно доказателство за китайските амбиции и възможности да работи както с отделните страни, така и с целия континент.
Докато едни анализатори твърдят, че Китай е партньорът на XXI век за развитие и уникален катализатор за растеж, други се опасяват, че това е новата колониална сила, която ограбва природните ресурси на Африка.
Защитниците на китайската инвазия твърдят, че континентът е облагодетелстван от китайския растеж, тъй като получава безпрецедентни инвестиции, евтини технологии, които позволяват да се строят фабрики и да се развива местното производство, динамизъм и доверие в местния пазар, което означава допълнителни стимули за слабите, изградени на суровинни ресурси местни икономики.
Критиците, напротив, обвиняват Китай в нарушаване на местните закони, възползвайки се от корумпираните лидери, и изсмукване на намаляващите ресурси на континента.
Истината за китайското нашествие в Африка не е нито бяла, нито черна. Всъщност тя е сива.
Да започнем с това, че Китай не оперира като хомогенна единица. На практика това са частни инвеститори, държавни агенции и хибриди между двете, които предпочитат да се състезават едни с други в Африка, отколкото да се притесняват за лозунгите на Китайската комунистическа партия.
Много от тях са обикновени мъже и жени, готови да търпят лишения, само и само да подобрят живота си, независимо от културните и етнически предизвисателства, пред които са изправени. Те също като онези хиляди африканци, които всяка година заминават за Китай в търсене на по-добър живот.
Освен това всяка африканска страна има конкретни търговски ангажименти с Китай. А властта променя доскорошни противници на партньорството с Поднебесната империя.
Самопровъзгласилият се за шампион по антикитайска реторика Майкъл Сата промени рязко тона си, след като беше избран за президент на Замбия през 2011 г. И започна да говори как е редно да приемем китайците, вместо да ги изгоним, както беше заплашил по време на предизборната си кампания.
За Замбия и за други африкански страни Китай е стратегически партньор, който им дава възможност да се възползват от предимствата на китайската търговия и инвестиции. А най-важното нещо, което биха могли да научат от Китай е как да изградят собственото си бъдеще, да използват всяка нова възможност и да накарат останалата част от света да се ангажира с тях, като същевременно продължат да държат контрола върху тези ангажименти.
