По геополитическа случайност или по дипломатически умисъл международната преса мълчи напоследък за Украйна. Бойните действия в Донбас утихнаха, правителството в Киев зацикли, а Русия пренасочи вниманието си към Сирия. Второто Минско споразумение се спазва отчасти и бавно се придвижва напред.
Но когато съботната вечер премина в неделя сутринта, Украйна отново стана център на вниманието.
Това стана, след като представителката на тази страна - Джамала, победи на конкурса "Евровизия".
Песента й "1944" е посветена на нейната татарска прабаба, която Сталин депортирал от Крим в Казахстан. Русия, която букмейкърите бяха посочили за фаворит с нейния представител Сергей Лазарев, зае трето място след Австралия.
Едвам успя Джамала да започне да изпълнява своята песен преди седмици и веднага руските потребители на Twitter закрещяха за нечестна игра. Те заявиха, че украинската песен има откровен политически характер, имайки предвид, че тя е "антируска" и затова не трябва да участва в европейския конкурс.
Всъщност те са прави за някои неща. Депортацията на кримските татари от страна на Сталин е едно от най-ужасните злодеяния от съветската епоха и този въпрос стана отново актуален, след като Русия отне полуострова от Украйна през 2014 г.
"Евровизия" по принцип забранява политическите песни и колкото и да е чудно, конкурсът успява да се придържа към тази линия.
Но още в началния етап тези въпроси бяха зададени и украинската песен беше разрешена.
Като резултат от това през т.г. с нова сила се засилиха европейските разногласия по повод на Украйна и Русия. Ситуацията се оказа доста драматична заради новата система за преброяване на точките на конкурса.
Разбира се, няма нищо ново в политическото гласуване по време на състезанието на различните песни. Особено след като гласуването винаги се организира по страни, тъй като "Евровизия" не може да пречи на хората да гласуват за свои приятели, съюзници и единоверци.
Именно затова има не малко вицове за това как Гърция и Кипър винаги гласуват един за друг и винаги срещу Турция, а скандинавските страни подкрепят масово своите съседи.
Всички тези тенденции се проявиха много ярко и този път.
Но разделеното гласуване на националните журита и на обикновените хора, чиито резултати са достъпни за всички, позволява да се направят изводи, които предизвикват някои смущаващи заключения.
Първият от тях е, че Украйна и Русия пак много рязко разцепиха Европа и на много хора им е било много трудно да оценят истинските достойнства на отделните изпълнители. Двете страни докрай се сражаваха за първото място.
Вторият извод засяга поразителното несъответствие между гласуването на дадено жури (което може да се нарече професионално) и "народния вот".
Членовете на журитата проявиха отново своите политически инстинкти, както и в миналото, отдавайки предпочитание към Украйна, за сметка на Русия.
А някои решиха да предпочитат Австралия, като по този начин доста изобретателно посочиха един трети път. Вместо това да се заложи или на Русия, или на Украйна, те често гласуваха и за eдните, и за другите.
Именно заради това изпълнителите от тези страни вървяха постоянно заедно до самия връх. Много е възможно това да се дължи на музикалните вкусове, но като цяло Русия получи повече гласове от "народния вот", отколкото от членовете на националните журита.
Тази зееща пропаст между елита и общественото мнение, което беше демонстрирано по време на гласуването на "Евровизия" по отношение на Русия, се проявява не само по време на подобни музикални конкурси.
Тя се открива и във възгледите за руснаците, особено сред народите на "стара Европа". Когато Западът започна да осъжда Русия заради кризата в Украйна и това достигна своя пик, много хора защитиха по-балансирани аргументи в социалните мрежи.
Когато бяха прекратени официалните контакти, именно те заявиха, че диалогът трябва да продължи.
И това не бяха т.нар. тролове на Кремъл, а обикновени хора, които просто имат по-различно мнение по този въпрос. Малко вероятно е да си представим засега, че Джамала и Лазарев биха пели заедно на една сцена в Киев, особено ако Минското споразумение постигне по-голям успех в бъдеще.
Но може би все пак на професионалистите им е нужно да се вслушат в гласуването на народа и да признаят, че дипломатическото противостояние заради Украйна трябва вече да се прекрати.
Как хората гледат на Русия? Общо взето никой от съседите на Русия няма никаква причина да ги обича. Източна, Северна Европа, Далечният Изток, Средна Азия... Швеция престава да бъде велика сила след Полтавската битка, Франция на Наполеон побеждава при Бородино и завзема Москва, но в родината се връщат под 40 000 от 400 000-на армия. По-късно "освобождават Полша, Унгария, Чехия и т.н. през 56 пак "освободиха" унгарците, през 1968 чехите, а през 80-та врътнаха един военен преврат на поляците. Не мисля че Ярузелски го направи на своя глава. На някакви 80 годишни партийци в Москва през 1979 им хрумна да нахлуят в Афганистан с очевидно изключително умната идея да обърнат в комунизма нация от чалмосани, еволюционно изостанали планинци. Цената от около 5000 руски живота и ...да не бъркам че 160000 афганистанци им беше безразлична. Обаче просто се постарайте да четете западната преса в нета и особено коментарите под статиите. Очаква ви гоооооляма изненада. Даже и под най-сурогатните антируски статии ще се учудите колко повече са позитивните за Русия коментари, особено след станалото в Сирия. После пък се опитайте да разделите коментарите в качествено отношение - все едно шепа хулигани и простаци спорят ( по-точно псуват и ругаят ) с огромното мнозинство културни и възпитани хора. Пък иначе всеки да мисли каквото си ще
Nikkor, хрумвало ли ти е някога, че, за разлика от теб, който явно все още живее с ярките спомени, ако не и в печалната действителност на 500 години турско робство, други хора по други части на света биха могли да живеят в настоящето, и мъките на дедите им да нямат толкова напълно определящо влияние върху психиката им? От думите ти не личи да намираш такъв мироглед за вероятен, защото безпрекословно предполагаш, че твоят историко-мъченически възглед априори се споделя от всички останали хора.
Мен пък Nikkor ме кефи. Изглежда ми искрен. Освен това, аватарът му сякаш е взет от картина на Ветриано. А ти Свинчо, какво викаш? Не ти дреме, колко е страдал дядо ти?
>Изглежда ми искрен Динко ловецът на бежанци също е искрен. Ерго, да си искрен не е достатъчно условие за да не си пълен дебил. >аватарът му Уау, верно? Доста дълбоко и проницателно е да си изграждаш впечатлението за някой изцяло от картинката на аватара му. Ако знаех, че си толкова повърхностна, и ми дремеше за мнението ти, вероятно бих си сложил за аватар картина на Пикасо, вместо прасето с ботушки, което, според мен, е значително по-смислен аватар за разговори с вида хора, с които е пълно тук, и на които ти си доста ярък представител. >Не ти дреме, колко е страдал дядо ти? Защо да не ми дреме? Как това, което казах, изключва възможността да ми дреме? Грешна дуалност much? Дреме ми единствено що се отнася за отношението ми към дядо ми, и по никакъв начин не е определящо за каквито и да било други обстоятелства от моя живот - не влияе на психиката ми (в частност, не съм с робска психика, защото преди векове прадедите са били поданици на Османската империя), не е определящо за действията ми (в частност, няма да тръгна да коля турци в отмъщение), не ми е необходимо да го използвам като евтин начин да се изкарам мъченик и герой (мен турци не са ме клали, нито вас всъщност).
Прасчо, не се притеснявай, аватарът ти си е съвсем на място. Подхожда ти отвсякъде. Подтекстът на това, което казах за Nikkor беше, че човекът може би знае и харесва Джак Ветриано, което не бих казала за теб, например. Желая ти приятна работа на автомивката.
>аватарът ти си е съвсем на място Точно това казах и аз. Как тогава предположи, че бих могъл да се притесня, тъй щото намери за необходимо чак да ми кажеш да не го правя? Сещам се за една възможна причина - не си много интелигентен. Че си и елементарен и повърхностен също го показа вече. Забавлявай се, щом идеята да catfish-ваш дебилите тук ти е по вкуса, но според мен е доста долнопробно и унизително занимание.
deowin | 17.05.201618:28 Nikkor, хрумвало ли ти е някога, че, за разлика от теб, който явно все още живее с ярките спомени, ако не и в печалната действителност на 500 години турско робство, други хора по други части на света биха могли да живеят в настоящето, и мъките на дедите им да нямат толкова напълно определящо влияние върху психиката им? От думите ти не личи да намираш такъв мироглед за вероятен, защото безпрекословно предполагаш, че твоят историко-мъченически възглед априори се споделя от всички останали хора. *************************** "в печалната действителност на 500 години турско робство" а стига бе Прасчо,ше ти стаам фен! па,ако кажеш,че върху евреи,арменци "мъките на дедите им да нямат толкова напълно определящо влияние върху психиката им" ше стана и заклет евроатлантик! ..та отворен,лицемерен Прасчо. защо еврейският,арменският " историко-мъченически възглед априори се споделя от всички останали хора",а българският историко-мъченически възглед-не,не и НЕ?!
"Даже и под най-сурогатните антируски статии ще се учудите колко повече са позитивните за Русия коментари, особено след станалото в Сирия." В това човек няма какво да се учудва, при все, че войните се водят и предизвикват от и срещу елитите на дадени държави. За обикновения ненатоварен от полит-дела гражданин, руснакът е човек като всеки друг. Има и още нещо - колкото и да се сипе анти-руска реторика от западните информационни канали, хората бавно, но сигурно започват да подозират как работи цялата пропагандна машина и просто методиките за манипулация просто не "хващат дикиш". Разбира се, винаги ще има някакво фанатизирано малцинство (а защо не и на хранилка във формат платени форумни драскачи), което ще е все така по една или друга причина (лични интереси, обвързаности, пристрастия) в синхрон с конвенционалния наратив...
ГЕТИ. "..та отворен,лицемерен Прасчо. защо еврейският,арменският " историко-мъченически възглед априори се споделя от всички останали хора",а българският историко-мъченически възглед-не,не и НЕ?! Чуди се." Ами защото еврейте и арменците са ги изтрепвали чисто физически например? След като си продухаш главата от онази пропаганда, с която ви промиваха мозъка десетилетия наред за трите синджира роби, може и да схванеш истината. Заради турското владичество България пропуска европейското развитие. Цялото. Пропуска основни, решителни, съдбоносни достижения на европейската и човешка цивилизация. Пропуска Възраждането, пропуска Великите географски открития и отварянето към света, пропуска научните открития- Коперник, Бруно, Нютон, пропуска реформацията /църковните преобразувания/, пропуска забележителни достиженията на музиката, живописта, литературата, театъра и философията. Пропуска печата, книгоиздаването и книгогразпространението. Пропуска готиката, барока и класицизма. Пропуска века на разума и века на просвещението. Пропуска индустриализацията. Пропуска големите обществените борби и преобразувания, пропуска великите идеи за правата на човека, за гражданските /не селските/ свободи и равенството пред закона. Това е единствения грях на османската империя спрямо българите, част от които и до сега се кланят на Живков и не знаят какво да правят със своята свобода.