"Те са събрали 30 000 подписa, но са забравили за какво са." Извън факта, че изказването е на сатиричния уеб сайт El Mundo Today, в него има и частица истина.
За какво се бори испанската младеж, освен за алкохолни партита на открито
През последния месец Испания стана свидетел на граждански гняв заради нефункциониращата си политическа система, изразена чрез 15-M, или Democracia Real Ya - протестно движение, чиито членове окупираха площади из цялата страна.
Сбирките на тези протестиращи в спални чували сега приключват и дори участниците в този, който се смята за най-символичен - на мадридския "Пуерта дел Сол", вече решиха да си съберат багажа и да се преместят.
Сега, все още настръхнали от възмущение, 15-M организират квартални събрания и еднократни демонстрации, като миналата седмица пред сградата на парламента във Валенсия, пълна с политици, разследвани за корупция.
Но както намеква заглавието на El Mundo Today, въпреки че това движение без съмнение има стабилна подкрепа, дали има реална цел?
Протестната общност има крайно неясни каузи - и видимо лява насоченост
"Искаме да променим начина, по който мислят хората, и след това да променим начина, по който живеем заедно", казва един от представителите на 15-M на "Пуерта дел Сол" малко преди гласуването да се прекрати протестът там.
Това са възвишени цели по всякакви стандарти, но какво всъщност означават те? Нещо, което стана очевидно по време на едномесечния протестен лагер в Мадрид, беше че макар подкрепата за 15-M да растеше с огромни темпове, също толкова нарастваше и броят на каузите, свързвани с тях.
В началото на протеста всички участници в него изтъкваха избирателната реформа като основна цел. Но към началото на юни, това послание вече леко се разми. Сред палатковия лагер изобилстваха объркващо разнообразни плакати и послания, заклеймяващи банкерите, корумпираните политици и избирателната система, докато други подкрепяха нов закон за жилищата, инициативи за заетост, палестинския народ, правата на животните и много други.
И все пак много цели изглежда доминират в дневния ред на 15-M: избирателна реформа, която да разруши двупартийната система на Народната партия и социалистите; борба с политическата корупция; възстановяване на нивото на държавните социални грижи; реакция на икономически сили като МВФ/ЕС и банковата система.
Иберийската младеж просто демонстрира здравия си разум
За политическия анализатор Виктор Сампедро много от промените, към които се стремят протестиращите, са просто израз на здрав разум. "Испания не е отбелязала никакъв напредък от години, когато говорим за определени реформи. Това, което имаме сега, е перфектната буря, породена от институции, които испанският преход към демокрация ни е оставил, непредставителна двупартийна политическа система и икономически политики, които са вредни за младото поколение. Това е невъзможна за поддържане ситуация", коментира той, рисувайки сурова картина на съвременна Испания.
"През 80-те години Фелипе Гонзалес заяви това за първи път, испанците се почувстваха горди, че имат испански паспорт - и това беше постижение на Социалистическата партия. Но 30 години по-късно, нещата вече не са същите. Испанците, които правят протестни демонстрации по площадите, се срамуват." Безработицата достига 21 процента, а липсата на разделение на властите в държавата е сред причините за срама им, допълва той.
Въпреки че Сампедро вярва, че натискът от движението би довел до някои положителни промени, той не вижда как сериозна избирателна реформа би минала през одобрението на Конгреса, като се има предвид, че настоящата система толкова очевидно фаворизира двете основни партии.
Въплъщение на пряка, но изключително неефективна демокрация
Друга пречка за 15-M е неговата преднамерено хоризонтална структура. Няма очевидни лидери, а всички решения - дори най-баналните - се подлагат на общо гласуване. Това наистина е "пряка демокрация", но също така е и болезнено неефективна, когато става дума за реалиите на политиката, където бързото взимане на решения често е от решаващо значение. Като допълнение към това, движението се е разпространило от Мадрид из цялата страна, което увеличава влиянието му, но също така прави и координацията много по-трудна.
Широката привлекателност на 15-M е една от силните му страни, доколкото то привлича подкрепа от различни възрастови групи и от испанци, които твърдят, че нямат предпочитания нито към лявата, нито към дясната идеология. Но въпреки че упорито твърдят обратното, от движението имат ясен ляв уклон, както изтъква политическият анализатор и журналист Фернандо Валеспин.
"Те са много леви в смисъла, че са много ориентирани към интервенционизъм", коментира той. "Така че ако желаете да превърнете всичките им предложения в политически мерки, първоначалният резултат от тях би била по-силна държава. Те желаят по-строг контрол върху политиците, по-строг контрол върху това, което става в сферата на бизнеса, по-строг контрол на практика върху всичко."
Те вече се вълнуват от политика и икономика
Друга насърчителна новост е ангажирането на много младежи в политиката. През последното десетилетие, когато цените на имотите скочиха далеч над възможностите им, работните места, за които те бяха квалифицирани, изчезнаха от хоризонта и избраните им представители така и не направиха нищо за тях, младежта в Испания рядко намираше поводи за негодувание извън забраната на алкохолните партита на обществени места. Но почти за броени часове голяма част от тази апатия се изпари, когато икономическата и политическа несправедливост се превърнаха в новите теми за разговор.
Силата на 15-M изглежда не е толкова в често мъглявите решения, които предлага, колкото в посланието: че нещата в страната не вървят на добре; че нещо трябва да се направи. В известен смисъл целта, описана от един от представителите на движението - да се "промени начинът, по който хората мислят", като че ли вече е постигната.
