Петък е. В 23:50 се озовах не къде да е, ами във видния чалга клуб - Котън (известен още като Памука и прочее)...
За първи път ми беше - отидох с вяло, девствено любопитство и бях жестоко обезчестена.
Сега разбирам как се чувствал Алф в двора на семейство Танер - too many aliens around.
Посрещането с „мацо, дай да ти огледам чантата!", така докосна душата ми, но предвид „интелектуалната ангажираност" на „посрещача", му прощавам.
Беше като в компютърна игра - не знаеш какво има на следващото ниво, можеш само да предполагаш, но сякаш представите ми не бяха така ярко оцветени и живи - докато не придобиха реална форма с размазана графика.
Представителната извадка на едно поколение е удар под кръста за тези, които вярват в него.
Младежите са подредени в групички, старателно огладили сатенени ризки и памучни тениски, видимо увлечени в танц „рязане на домати"; девойките са максимално съблечени, загубени в обема на вафлите си, който е с тенденция да се увеличава, докато не започнат да минават странично през вратите, а музиката... ах, музиката!
Маането е на шест, както и „евалюейшъна", поставен от въпросните младежи на подпийнала, дългокрака хубавица с празна главица, която е всеизвестна на „всички маси" отличничка.
И докато се оглеждам наляво-надясно, търсейки съпричастен, леко стъписан поглед (уви не откривам такъв), хората видимо се забавляват, скандират и припяват.
Тежеста на ценностите е леко изместена и ако преди лирическата героиня тръбеше, че не „продава любов за пари", то тази от 2010 г. носи „малка черна рокля на голо и горещо тяло отдолу", което намеква (не, крещи!), че „ще прави секс".
Спасителна „палатка" не откривам, само едноименния химн, възпяван от екзалтираната аудитория, обединена по общи признаци - 18-19-20-годишни, току що избавили се от родителски надзор, поклащащи се в ритъма на „опса"; четвъртити недоразумения с ланци, чиято тежест е обратнопропорционална на тази в главите им, придружени от също толкова трогателни „дами", които подвикват: „извади парите, чиче, аз съм палаво момиче"...
Dress code Илиянци/пазар Димитровград е задължителен.
Ако преди време естествено уважаемите танцьорки (от които само това, което не искаш, не можеш да видиш) са се разполагали на импровизирано подиумче-възвишение и са кършели снага под влажните погледи на незадоволени онанисти - сега последните се намират в пряка близост до тях и тренират на сухо „задна прашка"...
И аз, в ъгъла, опитвам да се поклащам в „ритъм" и правя социологичеки разбор на ситуацията. Разглеждам преставителната извадка и се чудя къде отиде любоФта, шампанското, сълзите и бургаските вечери.
В жанра всичко е мутирало, придобило е уродливи форми и търпи още по-брутални модификации.
Лудостта на тълпата е заразна, а броят й е лавинообразно нарастващ. Индивидуализацията на фена е излишна, защото той предпочита да се слее с масата... у Котъня.
До Теслата - относно линкът. Изключително слаба музикална "атака". Аргументите са изсмукани от пръстите или измислени. Особено смешен беше този с пускането на музиката на заден ход. Мисля че има видео в TED на тази тема, събираха християнски песни и ги пускаха на зад на определени места и какви ли не неща се чуваха.
Хахахаха, Теслата се изказа с този линк Ако слушаш дадена фраза, произнесена наобратно, дори да е на непознат език, тя ти въздейства подсъзнателно и я разбираш
Ако посочения линк е слаб, какво да кажем за статията ;-))) Тя е всичко, което не е добрата журналистика - предубедена, субективна, едностранчива, безалтернативна, предвидима, плоска и повърхностна... За спорта ще предложа още два линка, просто като илюстрация че света не е (за щастие) черно/бял: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-09-25&article=341414 http://www.slusham.com/ramshtayn-nalazvat-i-sin-siti-kyorat-lesbo-pop-folk-fusti.html За протокола ще отбележа че съм с персона с широки възгледи, включително музикални. Което личи и от музикалната ми колекция, несъмнената ми интелигентност, лекотата с която пиша дълги мнения късно вечер и убийствената вратовръзка, която получих от тъщата си. Най-забавното обаче е друго - аз се конфронтирам не с възгледите на авторката - тя е личност и нейните вкусове не касаят никой друг освен нея. Поразително е бездарието с което се пише в подобни, меко казано деликатни теми. За съжаление, според Гаусовото разпределение този "талант" масово се пренася и в коментарите. Мнението ми за тези "коментари" ще предпочета да изразя с перото на професионалист, като цитирам Джек Лондон: "Ето го и сега — кряска, реве, размахва ръце и отчаяно ругае, и то само защото не могат да се споразумеят с друг един от ловците дали малките тюленчета знаят да плуват още от рождение. Керфут твърдеше, че това умение малките тюленчета притежавали още с появяването си на този свят, а другият ловец, Латимер, мършав янки с хитри, силни, опънати очи, поддържаше обратното — че малките тюленчета именно затова се раждали на сушата, защото не умеели да плуват, и че майките им трябвало да ги учат на този мурафет точно тъй, както и птиците учат своите птичета да летят. През това време останалите четирима ловци — кой облегнат върху масата, кой излегнат на леглото — бяха оставили двамата противници да спорят. Но те слушаха с голям интерес и от време на време страстно вземаха страна в спора. Понякога всички почваха да говорят изведнъж и тогава гласовете им се блъскаха насам-натам в тясното помещение и звучаха като театрален гръм. И колкото по-несъществен беше предметът на техния спор, толкова по-наивни и детински бяха техните доводи. Или по-право, доводите бяха малко, дори никакви. Техният метод на спор се състоеше в това да отстояват, потвърждават или да отричат. В това се и състоеше цялото им изкуство да спорят. Дали новородените тюленчета знаят да плуват, или не, ловците се опитваха да докажат просто като изказваха собственото си мнение с войнствен вид и го съпровождаха с остри нападки срещу своя противник, като не забравяха да атакуват неговото мнение, умствените му способности, произхождението и неговото минало. Противното мнение биваше изказвано по съвършено същия начин. Разказвам всичко това, за да покажа умствения уровен на хората, с които бях принуден да общувам. Интелектуално те бяха деца, макар и външно да приличаха на възрастни мъже. "
Неее, как може човек да си помисли, че посоченият линк е слаб? Ако някой се подведе по розовия фон и шестстотин шестдесет и шестте споменавания на Сатаната, значи е силно предубеден и невежа, нямащ си и понятие от езотерика и астрология.
Хахаха, извинявай, сега ти дочетох коментара. Кефиш ама този път сериозно. А пък аз се имах за лигльо. Айде лека вечер!
Zvezdha, тапир се пише с "а", т.е. тапир, не тЪпир...като се научиш да пишеш правилно, тогава прави забелжки, особено за музикалните предпочитания.
RBT, пишеш изключително неграмотно! Първо се научи да пишеш правилно, после критикувай авторката драги!!
ааа, не, тематиката с протеста против чалгизацията никога не се изтърква и едва ли е изчерпана, приветствам всеки подобен материал, защото просто поддържа равновесието ( или възстановява равновесието на "силата" казано образно). Иначе става страшно. На мен статията ми хареса - и като словесна конструкция и още повече като замисъл и идея. Не намирам за уместни коментари от типа " като не ти харесва не ходи там" - в случая е изразена и защитена една гражданска позиция, а кой къде ходи си е негова работа. А, да - и аз слушам фолк понякога, нямам такава ортодоксална позиция по въпроса, но нека не бъркаме музиката с чалгизацията. Веднага ми се набива един пример - твърде стойностната песен на НИНО - "THEOS" (гръцки изпълнител) с добър одухотворен и романтичен текст мутира буквално в бг чалга вариант под формата на секс, къси черни рокли, които натрапчиво се вдигат за да се види голия задник на чалгата. От това по добър пример....
Статията представлява прекрасен пример как профанизацията, посредствеността, кичозния стил, плоската едноцветна претенциозност и самодоволната арогантност присъстваща масово в един (и не само) музикален отрасъл се заклеймяват с ... профанска, посредствена, плоска, едноцветна, претенциозна, самодоволна и арогантна статия. Поразяващо е сходството между една "певица", произвеждаща музикален продукт предимно чрез визия, и между един "публицист", произвеждащ литературен продукт предимно чрез първосигнални емоции. И двата продукта са сурогат, полуфабрикат, и конфронтирането им инстинктивно навява асоциации за известната сентенция "присмял се хърбел на щърбел". Не можах да схвана връзката между темата в статията и "новинарските емисии". Новините и анализите са две съвсем отделни журналистически категории, а в случая аз се мъча деликатно, опростено и ненатрапчиво да посоча някои дефекти в един анализ. По интересното е друго - статията определено е с ниско качество, но коментарите в това отношение са далеч напред. Изключително забавно е да се дамгосва ниското културно ниво в музиката и същевременно да се демонстрира далеч по-ниско в изказа, аналогията, хиберболите, символиката и прочее и прочее литературни компоненти. Ако навлезем пък в логически аспекти като аналитичност, аргументираност, асоциативност и т.н. ситуацията от комична се превръща в гротеска. В крайна сметка на цялата ситуация може да се гледа от позитивната, оптимистичната й страна. Всяко човешко същество е комплекс от емоции, и тези емоции трябва да се изразяват по някакъв начин. Но ... точно "начина" е фундамента на една култура. Алтернативата е "културата" на един любим герой - Шрек. С неговата зашеметяваща фраза "По-добре вън, отколкото вътре".
Упс, съжалявам за "хибербола" ;-) Имам професионалния навик (по-скоро - порок) да не проверявам какво съм нащракал, а да оставям проверката за "правопис" на компилатора ;-)))
ауу тесла - искрени поздравления за този достойно як коментар, хубавото си е хубаво.....
Тъй, тъй. Оставяш проверката за синтаксиса на компилатора, а проверката за семантиката на QA. Та и в случая така
аа да и аз така - всички от това поколение израстнахме с вечната сага за доброто и злото на филма и очевидно ще продължава да ни влияе и на стари години, дори и сега настръхвам при споменаването му. Ама теслата е могъщ войн - не трябва да става черен СИТ.
Здравейте, Тесла! Предварително Ви се извинявам за обръщението, което използвам, но това е начинът, по който сте избрали да Ви наричат! Погледнах вашите коментари (цели статии) и поисках да се свържа с Вас, но тъй като няма къде да Ви пиша, си позволявам тук - под тази „комерсиална тема”. Ако се чудите каква е причината за високопарния ми тон, то той не е някаква ирония сирямо Вас, а уважение към вашата интелектуална персона, затова, че носите вратовръзка и затова, че Вие сте почти на възрастта на моите родители. Гледам тук някакви хора Ви се кланят и Ви стискат ръце, приветстват вашите речи с бурни аплаузи, но уви аз оставам по-дистанцирана и невпечатлена. Преди да ме обвините, че моята "атака" към Вас е слаба и да ми пратите линк, от който „да черпя мъдри съвети”, бързам да поясня, че това далеч не е целта на моя коментар, както и целта на статията. Не се стремя да защитавам, заклеймявам, отричам или вкарвам голове на когото и да е било. Просто обичам играта на думи, а Вие доста умело боравите с нея. И Вие, както и аз, както и Цветомир и Радостина, и всички останали, пишат/изразяват мнение /гледна точка по даден проблем,защото се чувстват засегнати , както и тяхната представа за света е пробърната или просто са провокирани от нещо да говорят публично. Но хайде най-накрая да излезем от рамките на „ Кой е по – по – най” ! Нека да се опитаме да разберем , че всеки има право на теза и методи , с които да я защитава. Не претендирам , че аз, Радостина или Цветомир сме най-блестящият пример за това. Ние сме просто хора от младото поколение, на което му омръзна да живее в страната на идилиите и лицемерието, на робското мълчанието и недомлъвките, на лекия живот и леките жени... Омръзна ни да сме подритвани и унижавани и да обираме трохите, които Комунизмът и неговите последователи ни завещаха. Омръзна ни да сме просто част от фона и пейзажа, но също така ни омръзна от обвиненията към нас, че ние всички, наивните хлапета, сме виновни за упадъка на ценностите , морала , достойнството, за деградацията и разврата в нашето общество! Относно чалгата, аз поддържам тезата: Както музиката влияе на отделния слушател , така и той влия на музиката, защото ако нямаше толкова хора , които да се кефят на тези текстове, нямаше и тях да ги има. Щяхме да си останем с „белия мерцедес” и всякакви подобни... Бих искала да отправя едно предизвикателство към Вас и всички останали. Приемете, че статията не иска да заклеймява никакъв стил, да натрапва мнение или да внушава, че ние – Нехаресващите този стил не обичаме да се забавляваме и целим да изкореним всичко , което е свързано с този вид музика. Не! Не, не и н за пореден път НЕ !!!!!! Обичайте си я , но не ни я НАТРАПВАЙТЕ! Приемете просто, че статията е послание към всички - да направим нещо по-добро, за да престанем да сме най-позорният слой за обществото, а България да е тоалетната на Европа. И накрая бих искала да завърша с откъс от една песен на Ice cream: Една странна мисъл днес малко ме тревожи За едно обжество, което вече се разложи, За един морал, който някъде изчезна, За един народ в дъното на бездна. Едно ново поколение, от което сме и ние, И за което ще се борим да не се самоизтрие, Кажете струва ли си , хора, да живеем все така, И бъдеще да няма дори за нашите деца. Точно така, без да се преувеличава На всички ни е ясно какво точно става, Повечето млади говорят за треви И повечето не знаят кой е Левски дори...
Здравейте, Христина/Радостина/Цветомир и сие, единственото на което искренно се учудвам е невероятната лекота, с която използвате стар езуитски номер - първо твърдите че аз "ще ви обвиня" в нещо, и после продължавате смело сякаш наистина съм "ви обвинил". Ще Ви помоля най-искренно, сърдечно и отговорно да престанете да употребявате бъдеще непотвърдено време във вашите изказвания. Това, смея да Ви уверя, ще е само от полза за Вас като личност и страна в спор. Ще ви препоръчам да се запознаете с дефиницията на понятието "инсинуация". Вие определено я употребявате много несръчно, още повече - в твърде грешен контекст. Патоса, призивите и декларативните изрази са характерни предимно за ... комунистическата публицистика. (тук се изкуших да сложа удивителна, но за стар човек като мен не е присъщо да изразява много емоции). Вашето изложение гъмжи от тях, и честно казано, поставя интересен въпрос как е изграждана вашата личност като оратор. Всъщност освен патос и неадекватно адресирани обвинения (аз ли ви НАТРАПВАМ определена музика?) и удивително самосъжаление ("ние сме най-позорния слой за обществото"), то друго май не остана... А, щях да забравя. Обожавам настояването да "приема" нещо, особенно когато само след едно изречение същия този човек се провиква да не му НАТРАПВАТ чуждо мнение и/или вкус. Накрая, за цитата ви - грозно впечатление прави когато група с английско име ("Сладолед" звучи дори по-хармонично) употребява името на Апостола, загинал за българското в България. Същата България, която разни недорасли, слабограмотни и патетично настроени пишлемета си позволяват да употребяват в комплект с "тоалетна".