Преди години бях на конференция в Амстердам, която си беше истинско вавилонско стълпотворение от журналисти. Там с огромна радост намирам македонката Марина, която работи в някаква телевизия в Скопие.
Зарадвах й се, все едно си открих сънародник и за следващите три дни си станахме най-добри приятелки. Холандската столица е едно много подредено и спокойно място, толкова много, че чак ти се плаче. Малко балкански безпорядък и гръмогласие винаги ти идват добре в такава ситуация.
В свободното от лекции време обикаляхме града и обсъждахме всичко друго, но не и колко романтична част от българската история е Македония и кои от нашите царе и интелектуалци македонците смятат за свои.
Повече ни интересуваха презентациите на конференцията, коя от нас е писала по-интересен материал преди да дойде и какво можем да направим с наученото тук, като се върнем по редакциите си. А, и за гаджета и банди ставаше въпрос, но враждите от историята ги бяхме оставили да почиват в мир.
Говорихме си на английски, но от време на време исках да й кажа нещо за лютеницата или компота например и се сещах, че няма такива дума на английски. „Do you know what лютеница is?" - питам аз. „Да, да" - отвръща ми тя на чист български.
Така веднъж по вечерно време се озовахме в един от най-долнопробните кофи-шопове на града. Все пак сме от Югоизточна Европа, спим в евтини хотели и нямаме много евро за трева. Заговорихме се с бармана, който ни пита откъде сме. Македония и България, казахме ние на английски. „О, аз съм от Турция!", ухили се до ушите той. „Баклава, баклава!" - отвърнахме ние. Така му се радвахме, все едно никога славяните от Балканския полуостров не са били под турско робство. „Hello, комшу!" - поздравихме го и двете. Той ни каза, че след малко ще дойде и неговият „girlfriend". А гърлфреднът се оказва... сръбкиня. Страшно парти стана.
Бяхме се събрали почти целите Балкански съединени щати. Доволни да се видим насред големия стар, подреден и цивилизован европейски град. И никаква неприязън нямаше у нас към другия. Ние бяхме най-обикновени лежерни градски хора. Сближаваше ни това, че всички до един знаехме какво е лютеница, компот и баклава насред всичките тези фалафели в Амстердам. (Много фалафели, много шиш-таук, много нещо. Като навсякъде в Западна Европа.)
Днес се чудя дали да не се обадя на Марина да я питам каква е тази история с мегаломанските статуи из Скопие. Първо Александър Македонски като основател на нацията. Сега пък и цар Самуил, техен цар... Но ми е неудобно да зачеквам тази тема с нея, за да не разваля хубавия спомен от кофи-шопа. Какво я интересува? Пък и мен, да си призная. Това не е нашият свят. Нашият свят прилича повече на онова събиране на балканците насред Амстердам.
А пък и цар Самуил вече съм го делила с други македонци и стана доста грозно. Преди още повече години с моя приятелка от гимназията и двама македонски студенти по право, които открихме на плажа, щурмувахме дискотеките на Несебър и Слънчев бряг. С тях общувахме всеки на собствения си език и се разбирахме идеално. Докато танцувахме и нямахме възможност да си говорим заради силната музика - беше също така приятно, както в кофи-шопа в Амстердам. Но един ден седнахме да обядваме, решихме, че е време да проведем някакви разговори, не само да подскачаме по дансинга. И тогава стана страшно.
Те първи започнаха. Бедата беше, че се оказаха много начетени и подковани, а пък ние с моята приятелка не се интересувахме нито от история, нито от политика. Откъде го измъкнаха тогава този цар Самуил, вече не помня. Ние се зарадвахме, че знаят историята ни, а пък те се обидиха, че наричаме Самуил „наша история". Ех, като се ядосаха! Като изпъкнаха вените на шията им и като закрещяха...
Тогава за първи път с почуда установих, че и Братя Миладинови, и Вапцаров, и Яне Сандански, и Даме Груев и който се сетите още прочут българин от югозападния регион - всичките били македонци, дето българската комунистическа пропаганда си ги била присвоила. Дори Паисий Хиледнарски! А това, че написал „История Славяноболгарская", пак било комунистическа манипулация.
Чакайте бе хора, Василий II, дето се е бил със Самуил, е наречен от трети, независим източник „Българоубиец", задето ни ослепил войската. Значи Василий се е бил с българи, не с македонци - опитах се да мобилизирам аз беглите си познания по история и сравнително силната си логика. Пък и какво ми пука, дайте да ходим да танцуваме. Нищо не помогна. Платихме сметката, обърнахме се мълчаливо в две различни посоки и лятното ни приятелство свърши.
И сега на същия този Самуил, дето го размазал Българоубиеца и изпуснал страната изпод византийска власт, македонците му вдигат паметник насред Скопие. Толкова голям, колкото ние не сме направили на основателя Аспарух, строителя Омуртаг, покръстителя Борис и победителите Симеон и Иван Асен II. Само че паметниците понякога не са просто памет, а фалически знаци на надменната власт. Но могат да бъдат и бизнес, и манипулация, и имперско високомерие. Затова не трябва да се взимат насериозно.
В родния ми град Пловдив насред разкопания римски стадион на Джумаята - емблематично пловдивско място, се издига едно мижаво паметниче на дядото на македонската нация Филип Македонски. Той за малко да скара пловдивчани и много изложи навремето кмета, дето разпореди да го построят.
През 2004 г. тогавашният градоначалник Иван Чомаков гръмко обяви, че ще прави паметник на бащата на Александър Македонски, защото община Солун дала на община Пловдив 30 000 долара и поръчала с тях да вдигнат статуя на точно този човек. Пловдивчани не го искаха, а още повече се изнервиха, когато започнаха да питат как точно са изхарчени парите и дали нещо не е присвоено и откраднато. А Чомаков се изнервяше повече и от тях, когато почнеха да го питат за фактури.
Имало е период, в който Филип Македонски е бил прекръстил Пловдив на себе си - Филипополис. Но това е само частичка от хилядолетната история на един от най-старите градове в Европа, който е връстник на Троя. И на пловдивчани никак не им се иска заради едни 30 000 долара да им натрапват някой за основател.
И само 7 години по-късно се оказа, че областната управа иска да мести паметника, защото пречел на реставрацията на римския стадион, за която сега пък Норвегия отпуснала 750 000 лв. От тях 5000 по план били заделени за махането на нежеланата от града статуя. Разни управници, разни идеали. А пловдивчани са все така нехайни за дребнавите им битки, които често се водят и през паметници. Прекалено древно място обитават, за да се впечатляват от такива битовизми.
Но пък докато се случваше всичко това около Филип в Пловдив, в Скопие изникна паметник на сина му Александър. И на Самуил. И до 2014 г. правителството е планирало да построи още символи на промакедонската пропаганда в хубавата им столица. Да не мислите, че подбудите са по-различни от тези, с които бе побит Филип Македонски насред римския стадион на Джумаята? Или мотивите за вдигането на Альоша на Бунарджика, паметника на Съветската армия на пъпа на София? Всеки политически манипулатор си гони интереса, който няма нищо общо с интереса на обикновените хора.
Лошото е, че тези дребни партизанщини могат да станат опасни мегаломанщини и някога ми развалиха лятната почивка на морето. Заради тях не можахме с едни мои македонски връстници да си поделим цар Самуил и престанахме да танцуваме заедно, макар да ни беше приятно. Да си бяхме говорили за баклава, компот и лютеница, а не да дърпаме историята като късо одеяло, което не стига за двама.
Години по-късно в Амстердам си бях научила урока. И с балканските ми приятели в кофи-шопа предпочетохме да се зарадваме на еднаквостите си, вместо да си образуваме омраза заради някаква си овехтяла пропаганда.
Та нека вдигат паметник на Самуил в Скопие. Аз не смятам да се впечатлявам и вълнувам от това. Имам най-сериозно намерение да продължа да си живея на Балканите с комшиите от всички околни страни в същия дух, в който си прекарах времето в кофи-шопа в Амстердам. Защото когато общуваме лично, като хора - всичко е наред, само разбирателство и близост. Но тръгнем ли да контактуваме през амбициите на разни политици, на които не им пука за нас - ето ти го проблемът. И се питам - докога ще им се връзваме?
До Igor: Ок, няма проблем да си живеем като братя, но просто трябва да се направят някои разумни отстъпки от вас. Например, не може да се твърди, че говорите и пишете на "македонски", защото езикът на Александър Велики няма нищо общо с този, на който пишете и говорите сега. И на доста места се изписвате като Бивша югославска република Македония Ако ще е така всички можем да имаме пратенции към изписването ви - например - Бивша българска Македония, Бивша гръцка Македония и т.н. А по логиката на част от "македонците" трябва да се обяви и Куманска република, Хунска република и така до безкрай, щото преди еди си колко хиляди години имало еди какъв си народ. Това, че земите на сегашната ви държава са били населени с гърци, македонци, славяни, прабългари, траки, явно за някои от вас няма значение. От няколко хиляди години хич не сте се претопили, не сте се кръстосали с никого и сте преки наследници на Филип и Александър. Нека да изчистим тези безумия и ок, ще сме спокойни. В историята 2 плюс 2 не е 4, но никой не знае колко е? А вие имате претенции, че знаете.
@My Majesty Името БЈРМ е привремено име за меѓународна употреба се додека не се реши спорот со Грција и под таа референца Македонија влезе како земја членка на Обединети Нации и поради што на необележената граница со Србија беа распоредени силите на ОН под мисијата УНПРЕДЕП, а се со цел да се спречи било каква инвазија на Србија кон Македонија како и прелевање на војните од тогашна Југославија кон Југ. Јазикот е бил македонски и ќе остане македонски и навистина не ми е јасно зошто тоа толку ти пречи и навистина не гледам на кој начин треба да направиме отстапки и во што би се состоеле тие отстапки??? Александар Македонски и Филип се историски личности и никој на овие простори нема врска со нив, па оттука политиката на денешните власти ми изгледа и мене повеќе смешна отколку вистинита ....
До Igor: Ситуацията при вас с езика е същата като при австрийците. Те са самостоятелна, независима държава, НО официалният език е НЕМСКИ. Не разбирам защо държите, че има македонски език, като това е просто разновидност на един от българските диалекти. С крайните си твърдения, не давате положителни сигнали на съседите си. Да не давам промер с Южна Америка, където са един куп независими държави,с официален език ИСПАНСКИ. Мисля, че само Бразилия прави изключение с португалския.
@My Majesty Не ми одговори: Зошто ти пречи доколку јазикот на кој зборуваме се вика македонски??? Каква закана би претставувало тоа за тебе???
До Igor: Пречи ми, защото е лъжа. Аз не се отнасям толерантно към лъжите. А ти бъди така добър и ми отговори защо на австрийците не им пречи, че официалният им език е немски и защо на държавите в Южна Америка не им пречи, че официалният им език е испански? Ние ви признахме първи, защо от вашша страна няма жест на приятелство и признаване на очевидни неща? Като езика например?
@My Majesty Види, навистина сметам дека нашиот јазик не е лажен. Пред се ниту пишеме ИСТИ букви ниту пак зборуваме ИСТИ јазици. Точно е дека нашите јазици се слични исто како Шведскиот и Данскиот, но Австрииците пишуваат ИСТО како Германците и зборуваат речиси исто. Никој не може да негира дека на овие простори зборуваме сите на слични јазици (Срби - Македонци, Македонци - Бугари, Хрвати - Срби ...)
@My Majesty И като убедиш (а ти няма да успееш) македонеца, че няма собствен език и е българин ko праим? Нито Игор, нито Даме, нито Яне имат думата стане ли въпрос за геополитика, а промяната на национално самосъзнание е кауза пердута в краткосрочен план. И перуанците признават испанския не защото са по широко скроени от македонците, а защото им е наложен с меч - има серизна разлика. @Igor На лингвистично ниво наистина е неразумно да спориш за произхода на македонския - не само с български, а и примерно с немски учен. Националната гордост обаче е ценност и по никакъв начин не бих налагал на някого моите си виждания - от тази гледна точка само те поздравявам за трезвото мислене. Има и друго - фактът, че няма българин, който в душата си да признава Македония за самостоятелна държава се дължи не на някакви империалистични блянове. За мен примерно както Македония е част от България (исторически), така и България е част от Македония. България никога няма да тръгне срещу Македония, защото не сънува земите й (както Гърция) , а тъгува за Хората й. За братята си, с които историята ги е разделила и няма да ги събере.
До greenstreet: Какво да очаквам да стане Очаквам, че след като искат да са част от АС, ще се научет да бъдат толерантни, да се съобразяват със съседите си и да не изкривяват истината. Не може винаги и за всичко на тях да се отстъпва, така ги учим лошо и след време ще берем плодовете на собствената си незаинтересованост и прекалена отстъпчивост. Не мога да се съглася с мнението на авторката на статията, че не бива да спорим, а само да пием по кръчмите. Животът, икономиката, историята и т.н не са само кръчма. И ако някой си въобразява, че Европа завинаги ще си остане както е сега, значи е наивник. Пред света се задават промени, които ще се случат неминуемо - може и не през нашия живот, но може част от тях да видим. Който не е готов за геополитическата игра, която ще е инспирирана от глобализацията и състоянието на пазарите, се държи като щраус, който е заровил главата си в земята.
Ох, а ние сме едни толерантни, пази Боже Негрите миришат, турците са рязани, немците са тъпи, а ние имаме най-вкусните круши на планетата - (и) това е българинът. Викам да си изметем двора първо и после да чистим при съседа. Така мога да коментирам желанието ние да "учим" другите. За пазарите съм напълно съгласен, но пък ние сме един пазар (че и Македония), че ако опрат до нас значи са я закъсали яко Големите Батковци.
До greenstreet: Съжалявам, но това че имаме проблеми, не е аргумент да позволяваме да ни се качват на главата и да оставяме ниша, в която могат да се родят още по-големи проблеми. Македония тропа с краче като разлигавено дете и понеже българите като цяло имат сантимент към тях и от позицията на по-големи, доста време учтиво не им обръщахме внимание. Те обаче си го навиха на пръста, започнаха да спекулират с нас. Когато искат подкрепата ни за ЕС и за друго, ставаме братя, когато не им отърва - нямат нищо общо с нас. За да бъде една държава уважавана, а не надупена, трябва да има категорични позиции по някои въпроси. Освен това не виждам защо да правим услуга на Албания и Сърбия, които постоянно гледат как да ни извозят и когато и където имат възможност, ни плюят.
напълно съгласен с My Majesty
@Igor Знаеш ли кой е Постол (Апостол) воевода? Много неща мога да ти разкажа братле. Моят пра дядао е бил в неговата чета и замалко не е загинал (бива ранен). Та знам аз някой неща за Македония, предадени през поколенията...
такаа... Igor брат поздрав за убавите коментари и не се впрегнуваj многу на разни фрустрирани и прибрзани коментари. луѓе секакви... просто кога отговараш, имај трпение. Пичове и женски такива дет се хвърляте да защитавате българщината, малце по-спокойно бре... просто като прочетете коментарите на Игор, малце успокйте патриотичния плам, помислете какво всъшност ви е написал и тогава отговорете. не ме разбирайте погрешно, не се карам или назидавам а просто призовавам за малко разбиране и цивилизованост. Май Маджести в това което го говориш има истина но твоя плам е прекалено политизиран и заради това не успяваш да хванеш какво точно ти казва Игор. затова ми е писаницата по-горе... като видях статията вчера поисках да се изкажа и аз защото... ми роден съм в македония (тогава бивша Югославия) от майка българка и баща македонец... но после се отказах заради това което всъшност се казва в статията... и заради това което Игор пише. просто не ми се занимава. вярно, пиша се българин, следвах в българия но като ме питат както какъв се чувствам, винаги казвам - балканец! и сега тъй като съм в чужбина, обикновено чета български онлайн вестници и много много рядко македонски... та толкова за мойте лични чувства... просто искам да кажа че исторята принципно е хубаво да се знае, ама на нашите географски ширини е противо-показна!! докато не седнат всички балкански историци заедно и да се разберат един път завинаги, тази историческа тюрулгювеч/туршия/мусака/мешана скара няма да се оправи. за мое огромно съжаление и разочарование тази утопия не я виждам реализирана...
После секое кршење на копја на овој Балкан следувале делби... Србите скокаа наоколу како шерифи и на крајот останаа помали од било кога... Сакам да кажам дека доколку се расфрламе наоколу кој е поголем Бугарин или Македонец нема ништо да постигнеме туку напротив ќе го задлабочиме јазот и нетрпеливоста помеѓу нас... Не можеш на Бугарин да го убедиш дека МАКЕДОНИЈА не е најубав дел од нивната историја и дека Македонците не се Бугари - ТОА МИ Е ЈАСНО!!!! Ама не можеш ниту Македонец да убедиш дека не зборува македонски туку дека зборува бугарски дијалект и дека не е македонец туку дека е ФИРОМ-ец - аспурд!!! Ниту вие ниту ние можеме да ја исправиме историјата, ниту вие ниту ние имаме право да мислиме дека сме најсвети на оваа земја и дека сите потекнуваат од нас.
@Хейтър Петър Ете гледаш дека се разбираме без да преведувачи или толкувачи, колку е убаво кога не морам да одам на Google Translate и да преведувам наоколу што сакам да кажам ... тоа е и поентата на сето ова ... доколку ја оставиме политиката и историјата на “паметните“ тогаш ние “простите“ луѓе повеќе би можеле да се разбереме и да делиме заеднички работи ...