Ева Бромстер, директор на основно училище, е стресната от телефонно обаждане късно през нощта миналия четвъртък. "Училището ти гори," съобщава й директорът на местната инспекция по образованието в Стокхолм. Бромстер отива бързо до сградата, намираща се в предимно емигрантския квартал „Тенста", северно от шведската столиза. Открива една от стаите погълната от огън, а друга с вода до глезените, след като пожарникарите са угасили пламъците.
Това е вторият пожар в училището за 3 дни
В Стокхолм и други градове миналата седмица стана нещо изненадващо - банди, съставени основно от млади емигранти, подпалват къщи и коли в изблик на разрушителен гняв, рядко наблюдаван в страна, гордееща се с традиционно спокойното си и законопослушно население.
Вълненията, наподобяващи градските бунтове във Франция през 2005 и Великобритания през 2011, изтласкаха Швеция в центъра на наженет дебат из цяла Европа за емиграцията и напрежението, което тя предизвиква по време на дълбока икономическа криза.
Бунтовете, които в последните дни намаляват, предизвикаха много по-малко щети от тези в Париж и Лондон, в които също участваха основно чужденци. И все пак, вълненията разтърсиха Швеция, която има репутация на приветстваща емигрантите и бежанците, включително бягащите от насилието в страни като Ирак, Сомалия и Сирия. Същата Швеция, която редовно оглавява класациите за най-щастливите държави в света.
"Не знам защо някой би желал да изгори училището ни," казва Бромстер. "Просто не го разбирам. Може би те не са толкова доволни от живота си."
Бунтовете не са безпрецедентни тук
През 2008 г. и 2010 г., емигрантите имаха сблъсъци с полицията в южния пристанищен град Малмьо. Въпреки това бунтовете и подпалванията от миналата седмица в столицата Стокхолм, гледката на тинейджъри, хвърлящи камъни по пожарникарите, накара много шведи да се чудят какво се е объркало в общество, което толкова старателно полага усилия да помага на непривилегированите.
Насилието бе концентрирано в относително бедни квартали, но повечето от жителите им винаги са били защитени от мизерията чрез система за социални помощи, която е една от най-мащабните в света, въпреки скорошните орязвания на бюджети.
Дясноцентристкият премиер на Швеция Фредерик Райнфелд пренебрежително описа бунтовете като "хулиганство," докато крайнодясната партия "Шведски демократи" се възползва от насилието, за да отстоява позицията си срещу емиграцията и да призове за депортирането на чужденците извън Швеция, нарушаващи законите. "Това не е само проблем на полицията," коментира Джими Акесон, лидер на партията, а "пряк резултат от безотговорна емиграционна политика, която е довела до дълбоки пукнатини в шведското общество."
Левицата, доминирала шведската политика от десетилетия и въвела системата за социални помощи, известна като "От люлката до гроба", хвърли вината за бунтовете върху намалените държавни помощи и умерения стремеж към приватизация на обществени услуги. Според партията това е предизвикало ерозия на толерантната, егалитарна етика в страната. Скорошен доклад от ОИСР констатира, че неравенството на доходите се е увеличавало по-бързо в Швеция, отколкото в която и да е друга индустриална държава в периода 1985-2010, макар че страната остава много по-егалитарна от другите.
"Дори и да е така, богатите стават по-богати, а бедните все по-бедни," контрира Барбро Сорман, активист в опозиционната Лява партия.
"Швеция започва да заприличва все повече на САЩ"
Емигрантските анклави на Стокхолм, включително „Тенста" и съседното предградие „Хусби", където започнаха бунтовете на 19 май, след като полицията застреля 69-годишен емигрант, извадил нож при полицейска проверка, все пак не показват особени външни признаци на нищета.
Създадени през 60-те години като част от държавна програма за строеж на милион нови домове в рамките на десетилетие, северните предградия на Стокхолм сега разполагат с добре поддържани паркове, не твърде красиви, но добре поддържани жилищни сгради, училища в отлично състояние, младежки центрове, библиотеки и легиони социални служители, финансирани от държавата.
Емигрантът от Сърбия Деян Станкович, ръководещ група млади служители на властите, присъединили се към родителите и други доброволци за нощни патрули по улиците, си спомня посещение в района от група объркани представители на американските социални служби.
Тук е зелено, поддържано и безопасно, какъв е проблемът?'
Един от големите проблеми е липсата на работни места. Нивото на безработицата в цяла Швеция е около 8%, но в емигрантските райони то е почти двойно по-високо, дори 4 пъти по-високо сред хората под 25-годишна възраст. По думите на Нима Санандаджи, родена в Иран шведка от кюрдски произход, автор на няколко книги за емиграцията, в далечните райони в северна Швеция също има много хора без работа, "но те не хвърлят камъни и не подпалват коли."
Станкович казва, че съчувства на оплакванията на емигрантите от дискриминация на пазара на труда. Но той допълва, че много от кандидатстващите за работа, особено младите мъже, имат нереалистични очаквания и чакат държавата да им намери сравнително добре платена работа в квартала, в който живеят. "Има много хора между 20 и 22 години, които казват: ‘Искам работа, искам я веднага и искам да си остана тук. Това е техен проблем, но той се превръща в проблем на държавата", казва той.
Габриел Бершам, 17-годишен ученик, роден в Ирак, споделя: "Младите искат да бъдат чути, но са свикнали да бъдат игнорирани. Сега това, което те казват, най-после ще бъде чуто." И все пак и по негови думи подпалването на коли е "глупаво и тъжно".
Гневът на младите емигранти учудва и притеснява по-възрастните представители на техните общности
След като силите за борба с безредиците се оттеглиха от улиците в края на миналата седмица, по-старите емигранти предприеха собствени действия, за да ликвидират напрежението. "Няма оправдание за това насилие," казва Абдула Ахмед, учител, емигрирал от Сомалия преди 23 години, който сега прекарва нощите си в обиколки по улиците и търсене на потенциални размирници.
Усилията на старите емигранти изглежда дават някакъв резултат, поне в Стокхолм, където през уикенда са били подпалени осезаемо по-малко автомобили - в сравнение с изгорените 50 коли в четвъртък. В събота вечер улиците на „Хусби" бяха спокойни, тъй като младежите се бяха събрали да гледат финала на европейския клубен футболен шампионат на голям екран при станцията на метрото.
Сред емигрантите има голямо разминаване между поколенията по отношение на възприятията за живота в Швеция. "Родителите ни казват, че би трябвало да сме благодарни," коментира Рами ал Хамиси, младежки активист, чието семейство е емигрирало от Ирак. "Те самите се чувстват благодарни, защото са преживели войни. Но тези от нас, които са били родени тук, нямат никаква база за сравнение на живота си тук", обяснява той.
„Хусби", по думите на Хамиси, "изглежда добре отвън, но отвътре не е никак приятно място." Студент-първокурсник по право в университета в Стокхолм, той не е участвал в бунтовете и признава: "Швеция ми е дала възможности, които не съм имал в Ирак," но все пак се оплаква, че "отношението към мен не е като към бял човек."
"Чувствам дискриминация непрекъснато, навсякъде"
Насилието в последните дни е същински дар от небесата за антиимиграционната партия "Шведски демократи". Според социологическите проучвания популярността на партията нараства, донякъде заради негодуванието у много шведи, че те биват наричани расисти, след като са приели толкова много бежанци. Емигрантите и родените в Швеция деца на емигранти съставят около 15% от населението на страната, а миналата година Швеция почти е удвоила броя приети бежанци и се е превърнала в основно европейско убежище на бягащите от Сирия.
Директорът на подпаленото училище Ева Бромстер, чиито 325 ученици без изключение са от емигрантски общности, казва, че не може да се очаква от семейства, "избягали от ужасни войни в Ирак и Сирия", да се адаптират лесно към съвсем чужда среда. "Те не получават работа и се чувстват изключени от обществото," коментира тя.
Михаел Лунд, бивш полицай, допълва: "Обикновените шведи седят пред телевизорите си и трупат гняв при вида на хвърлящите камъни емигранти." Лунд, който от години е работил в антирасистка организация, създадена от автора на "Момичето с драконовата татуировка" Стиг Ларшон, заявява: "И аз съм гневен, но това наистина е единственият начин, по който те могат да привлекат вниманието на политиците и медиите."
Лунд е посетил анклавите, засегнати от бунтовете миналата седмица. Той коментира, че въпреки огромния си опит в относително лишени от добри условия на живот райони, "не съзнавах колко много младежи мразят полицията" и я смятат за расистка. "Полицията се страхува, младежите също се страхуват," казва той. "А когато страхуващи се хора се срещнат, от това произлизат само проблеми."
В тона на течащата дискусия за ляво и дясно ще спомена и тук, че нищо по-смешно няма от съвременния израз „крайнодесни”. като имаме предвид какво се разбира под понятието „дясно” – то крайнодесни следва да са неолибералистите и глобалистите, а не разните националистически или фашистки организации които са социално-коликтивистични – тоест леви. А реалните „крайнодесни” са идеолозите на етническите бълвочи – досущ като „крайнолевите” комунисти – просто заобиколили кръга на политическите –изми от другата страна.
"...Насилието бе концентрирано в относително бедни квартали, но повечето от жителите им винаги са били защитени от мизерията чрез система за социални помощи, която е една от най-мащабните в света...." Мммм, я виж ти, а на протестите ни даваха пример Швеция и ревеме тука постоянно за социална държава. И какво сега? Що да бачкаш като държавата ти плаща. Като имаш време може да си побуйстваш на площада. Докато някой друг бачка да ти изкара помощите. То и на наште протести на преден план бяха само маргинали, които ревяха, че държавата малко им дава.... Цитата по-горе е много красноречив
Нищо им няма на шведите, и те както и цяла западна Европа обича мюсюлманите и прави всичко възможно за добруването им и за увеличаване на броя мюсюлмански пришълци.
Проблемът е изключително сериозен. Фактът, че подобни неща се случват именно в една Швеция, където няма никакви видими основания за нещо такова, кара човек да се вгледа отвъд стереотипите и да се замисли за същинската причина. Шведите били обидени, че ги наричат расисти, след като приемат толкова имигранти. На пръв поглед са напълно прави. На пръв поглед трябва просто полицията да бъде по-твърда, да натика размирниците в затворите и да възстанови реда. Всеки нормален човек от по-бедна и зле организирана държава (като нас тук) логично се пита – КАКВО ПОВЕЧЕ искат пък тия? след като, дори като имигранти, имат привилегията да живеят в несравнимо по-уредена и комфортна среда, отколкото ние в собствената си родина... И следват обичайните обяснения: вредна религия, вродена нецивилизованост, неблагодарност... – горе-долу същите, с които навремето Франсиско Писаро е „цивилизовал“ коренните жители на Америка. Да си представим хипотетична ситуация: за дадена работа в Швеция има 10 кандидата, които отговарят на всички условия. Единият е русокос синеок швед, останалите са с по-тъмен цвят на кожата. Назначават шведа. За останалите деветима това вече се е случвало, и то неведнъж. Въпреки че не само отговарят на изискванията, а и мнозина от тях са родени в Швеция и никога не са имали друг паспорт освен шведски. Иначе всички си живеят в уредени и зелени квартали, радват се на безплатно образование, здравеопазване, социални придобивки, и всичко е на шест. Е, ако аз съм един такъв, по-тъмнокож, и ме вземат на работа (и изобщо ме броят за нещо) само там, където няма русокоси синеоки физиономии, как следва да се чувствам? Няма ли да ми мине през ум, че отворените за имигранти шведски врати са всъщност начин Швеция да си осигури „слугинска каста“: обслужващ персонал, поемащ онези функции, на които коренните жители на държавата се мръщят? Че дружелюбната Швеция ми слага таван на съществуването, подкупвайки ме с уреден бит, при което от мен се иска да си зная мястото и да си налягам парцалите? Няма ли да ми просветне, че всичките приказки за равноправие, мултикултурност, етническо разнообразие и прочее са само прикритие за неоколониализма на 21-ви век, при който колонизаторите не завладяват колониите, а просто изсмукват тяхното население – но целта (експлоатация без равноправие) остава същата? Не казвам, че непременно е така. Допускам, че в политиката на шведската държава има и спазване на основните демократични ценности, и отговорност към глобалните процеси, дори и доза алтруизъм, какъвто богатите могат да си позволят. Казвам само, че това са мисли, които лесно могат да се прокраднат в главата на всеки нормално мислещ човек. И да го накарат да се почувства дискриминиран и ощетен, да се възмути и да реагира. Не казвам и че реакцията трябва да е непременно насилие. Но когато в една общност (особено от племенно-родов тип, каквито са обикновено имигрантските) се акумулира напрежение, за по-елементарните членове на общността най-прекият отдушник е именно насилието. За отбелязване е, че се палят не банки, учреждения или магазини, а училища(!) и автомобили; и че прицелът на камъните не е полицията, а пожарникарите(!). Тоест, палят се именно символите на тази пословична шведска уреденост и социална стабилност, а агресията е срещу тези, които се опитват да намалят щетите. Посланието (макар и най-вероятно подсъзнателно) е: не се продаваме за уреден бит, и не се преструвайте, че нищо не е станало, защото няма да ви оставим да замажете проблема. А този проблем не е шведски. Той е глобален. На всичко отгоре, колкото и да мразя да съм лош пророк, безредиците в Англия, Франция и Швеция най-вероятно са само началото на проявленията му. Просто наслоенията от миналото – а и голяма част от стереотипите неписаните норми в настоящето – са твърде силен фактор, пречещ на създаването на наистина глобално равноправно общество. Хората имат нужда да бъдат равноправни не само според харти, кодекси и закони; те имат нужда да го усещат в ежедневието си. И когато писаните норми казват – да, ти си равнопоставен с всички останали, а ежедневно се сблъскваш с доказателства за обратното, това няма как да не поражда конфликти. Особено когато формално всичко е законно. И да, проблемът е сериозен. У нас засега не си личи, по ред причини. Което не значи, че сме застраховани.
A какво означава равноправие? Ми аз съм работодател и на мен ми харесва да сключа договор за извършване на работата с русия швед, а не с мургавия швед. Нали това е свободата - хората да се сдружават и да си сключват договори помежду си както си им харесва. Ако аз искам да сключа договор с някого и той иска - има договор-ако аз искам да сключа договор с някого и той не иска - няма договор. Човек няма право да иска от държавата някой да го харесва - харесването не е гражданско право
Добре, русия швед е назнчен, а 9-те мургави шведи не са. Мургавите шведи са разочаровани и огорчени, а русия е щастлив. Да, ама не! Русия швед сега бачка и храни с данъци и помощи 9-те мургави шведи, които на онова интервю окапаха и понеже сега държавата (т.е. русия швед) им плаща обилно, те какво да правят освен да се съберат на площада и да му запалят колата за благодарност примерно.... Едно дете като е осигурено от тати (в случая държавата) и не мисли за изкарването на хляба си, какво да прави друго освен пакости.... Абе нали искате социална държава - един бачка, 9 трошат. Горе долу като социалистическа - 1 бачка, 9 го гледат.
@boris: Надявам се, че не си от ония работодатели с феодално самочувствие, които си избират служителите по показател „харесване“. Ако си, не само не бих искал да съм ти служител, а и не бих те сложил сред предпочитаните си бизнес партньори Иначе си прав, да бъдеш харесван не е гражданско право. И точно там е уловката. Да те харесват и да те приемат за равен с останалите са две различни неща. Първото е привилегия, второто е право. Третата алтернатива е да имат предубеждения към теб. Когато някой не те харесва, това не е проблем. Когато обаче системно те поставят на второ място, въпреки че няма обективни основания за това, значи че не само не те харесват, а дори не те приемат за равен. Тоест, към теб има предубеждения. А ако винаги харесват хора с точно определени характеристики, различни от твоите – и то въпреки че тези характеристики въобще не би трябвало да са определящи – може лесно да се заключи от какъв тип са предубежденията. Ако са по отношение на раса, пол, националност, религия и т.н., вече става дума за нарушени граждански права. Коренът на проблема обаче е по-дълбок. Ако ти неизменно предпочиташ русичкия швед, въпреки че мургавият му конкурент е точно толкова компетентен и свестен, нещата опират до предубежденията, които са възпитавани в теб още от ранно детство. Разбира се, ти не си виновен за тях. Ще си виновен, ако умишлено ги подхранваш и затвърждаваш. Но в общия случай нямаш вина за това, че представител на бялата раса инстинктивно ти се струва по-надежден от някой по-тъмнокож. Пишейки това, си давам ясна сметка, че моите инстинкти биха подсказали същото; и аз съм расъл в среда, в която понятия като „мултикултурност“ и „етническо разнообразие“ не съществуваха. Точно тук би трябвало да си проличи държавната политика: дали тя е насочена към преодоляване на наслоените предразсъдъци или ги оставя да си виреят, без да се намесва. То е както с равноправието на жените: все още на много места биха предпочели да назначат мъж вместо жена, дори ако тя е доказано също толкова (че и повече) компетентна и подходяща. За противодействие на тази (било то и подсъзнателна) полова дискриминация се въвеждат квоти – което не е много умно, защото е опит за механична корекция на разбирания и схващания, но все пак подсказва последователна политика. Не знам дали въвеждането на квоти за хора от други националности при назначаване на работа е решение за Швеция. Най-малкото, хич не е толкова просто. Но единственият начин да се премахне причината за протестите е шведската държава да покаже, че е готова да действа против точно тези дълбоко скрити предразсъдъци, които са неуловими и несанкционируеми от писаните закони и норми. Всякакви други мерки биха били само временно ограничаване на проявленията на проблема.
Зелен Бетон Твоите размиси събуждат е мен един въпрос – Какво лошо виждаш в това, че (ако ще и подсъзнателно) предпочиташ да общуваш/работиш със хора от твоята националност и култура, та смяташ че това е някакъв недостатък с който някак си трябва да се бориш?
Просто русите шведи са построили Швеция такава, каквато е. Мургавите засега показват само, че могат да я разрушат. И аз да съм работодател и аз ще искам от първия тип работници. Иначе това за слугинската каста си е вярно.
Зелен Бетон>...Швеция да си осигури „слугинска каста“: обслужващ персонал.. Това е абсолютно вярно. Това което Оня написа също е вярно- държавните помощи трябва да са под формата на работа- държавата заменя евтин но трудоемък процес,който може да бъде механизиран лесно с група безработни. Работата възпитава у човека много необходими качества за оцеляване в съвременното общество. Освен това има много други чисто природни причини да не желаеш да работиш с негри,индийци и подобни мургави типове> http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-22-59-25.html Не пожелавам на никой ужаса да работи с индийци- хората любезни усмихнати,точни, добре образовани и компетентни- 1 седмица в общ офис с 20 от тях и живота ми стана черен. Миризмата е непоносима, те ти говорят нещо ти се дърпаш и пазиш разстояние,защото ти се гади... Та дори и да махнем социалните фактори, и погледнем на подсъзнателно и биологично ниво не вярвам някой да вземе мургав вместо рус.
@boris: > Какво лошо виждаш в това, че (ако ще и подсъзнателно) предпочиташ да общуваш/работиш със хора от твоята националност и култура, та смяташ че това е някакъв недостатък с който някак си трябва да се бориш? Е, това е доста по-обширна тема от протестите в Швеция, а и не знам дали съм достатъчно подготвен да я защитавам. Но ще опитам накратко. По принцип няма лошо. Нещо повече: когато някой е от твоята националност и култура, имаш много повече основания да предполагаш, че е възпитаван по същия начин като теб, следователно би бил по-много по-предвидим за теб дори в неочаквани ситуации. А в бизнеса предвидимостта на служителя е съществена част от надеждността му. В този смисъл не само е най-нормално да назначиш подобния на теб, а дори може да се твърди, че това е отговорна кадрова политика. И е така. Но само в рамките на един дребен до среден бизнес, и в рамките на кратък до среден времеви хоризонт. Без да мислиш за после. Има един процес, който е безспорен факт: глобализацията. Както всяка мащабна промяна в човешката история, той носи и ползи, и вреди; улеснява едно и затруднява друго. Но в ерата на безпроблемните комуникации и транспорт глобализацията е неминуема. Затова колкото по-отрано свикнем с промените, които носи, толкова по-добре ще се възползваме от тях и толкова по-успешно ще омекотим неизбежните конфликти. Големите корпорации отдавна го осъзнаха и вече успешно експлоатират културното многообразие в транснационалните си екипи. Държавите също го осъзнават и започват да се пригаждат. А Щатите го направиха много преди същинската глобализация да започне – и това е една от основните причини, поради които в момента са най-мощната държава в света. Имам доста (и фундаментални) възражения към американския начин на мислене, но не мога да не посоча САЩ за пример по отношение на демографската им стратегия. Имайки опита от изначалната си многонационалност, и особено след като дадоха равноправие на негрите преди два века и половина, някои умни хора там са разбрали, че ще имат полза да продължат и разширят този процес, вместо да правят опити да се капсулират по вестфалския модел, превръщайки се в нация-държава. През същия преход на разбиранията, представите и стандартите трябва да преминем всички. И дребният бизнес, и отделният човек. Не вярвам някой да се съмнява, че в един бъдещ момент Земята ще бъде едно глобално общество, а сегашните национални различия ще са само регионални особености. Както интензивно се развиват събитията, възможно е този момент да не е чак толкова далеч. При това положение е въпрос на мъдрост и отговорност да започнем да се готвим за него още отсега. Най-малкото – за да не прехвърляме (макар и неволно) на децата си дълбоко вкоренените си стари стереотипи, чиято безсмисленост самите ние вече започваме да осъзнаваме. С две думи, ако мотото на човешката общност до Ренесанса е било „различното е чуждо и опасно“, днешното би трябвало да е „приемай, уважавай и оползотворявай различията“. Пък и, ако сега не се научим на това, как ще се оправяме утре, когато от космоса дойдат ония с люспите и пипалата?... ;) В контекста на всичко това, най-краткият отговор на въпроса ти би бил: предубежденията винаги са недостатък. Дори когато са се маскирали като предпочитания. ___________ @Govedo13: Проблемите с личната хигиена са доста по-маловажни и лесно отстраними от дълбоките предубеждения. Бас държа, че ако един такъв индиец поживее достатъчно време в Швеция, навиците му ще се променят съществено. Разбира се, при условие че усети реална възможност да се интегрира безпроблемно (и достойно) в шведското общество. Ако самото общество го държи настрани като маргинал, вероятно няма да има особен стимул; точно обратното, ще се вкопчи в старите си навици, ще предпочита да комуникира само със себеподобни, и ще се стреми да възпроизведе привичната за себе си микросреда. Не защото е „неинтегрируем“ (убийствен термин ), а просто защото това би се оказало единственият начин да се чувства комфортно.
Зелен Бетон Единствено ще кажа, че дълбоко се надявам да си прав и да се окажа лош пророк, но ако има начин но който да си представям Европа след 20-години предвид това което виждам сега е една огромна Югославия от 90-те години. Хората не живеят „само за да ядат хляб” и смятам, че дълбоко грешат (или може би не грешат съобразно приоритетите) днешните идеолози на глобализацията които твърдят, че щом едно нещо е нужно и полезно за производствените нужди, то то е нужно и полезно изобщо. Че „бизнесът е всичко”-този максима е практически същата като комунистическият девиз, че „битието определя съзнанието”. Пълната противоположност на християнското или будисткото или въобще религиозното твърдение, че само първоначалната промяна на съзнанието може наистина и дълбоко да промени битието. „Всичко се променя, само не и страстите човешки” – са казали древните. Нещо което нашият комунизъм го доказа – той сериозни промени битието – ама ако промени съзнанието – то беше или никак или съвсем малко и то в негативните му страни. Тази тема е много дълга – заслужава може би собствена статия по въпроса. ПП а относно индийците – нетърпимата им миризма не е заради ниска хигиена, а заради стремежът им да са културни хора в културно общество. Просто в родината им съм 350 души на квадратен километър (70 за Европа) единственият начин в всеобщата смрад да си напарфюмиран е да си излял върху себе тонове от някакво вещество иначе, може би, миришещо приятно.
Защо ли си мисля, че някои младежи и там и тук, не са яли бой от бащите си? Но дали това е поправимо? Липсата на бащи на място е всъщност липса на памет; отсъстващото съзнание, от къде си тръгнал и какво имаш. Справедливо ли е едно общество да гради векове, с поколения нещо, което други да приемат за даденост и да претендират, че е тяхно? На кого да се сърдят? На тези които са ги приели и са им дали възможност да започнат да градят, или на тези, които не са им осигурили същото наследство? Честно казано, липсата на памет и спомен за миналото, което е било тежко, не позволява да оцениш и приемеш настоящето, нито да му се радваш. Още по-лошо е, че това води до идеи за нов ред, който по същество е предпоставка за нова световна война. бащите и дядовците на моето поколение имат спомени от войните водени през миналия век. Ние помним уроците на Югославия, а и клетвата на плаца пред бойните знамена. Затова можем да се радваме на това, което имаме и да възпитаваме децата си, дори и с пръчка, ако се налага. Защото свободата се дава само на отговорните и да претендираш, без да носиш отговорност за нещ осъществено е детинско и това си има последствия.
Дискриминацията не е хубаво нещо, обаче аз виждам и друг момент-окей "мургавите шведи" искат да бъдат назначени на работа, но след тези изпълнения антиимгрантските настроения ще се засилят още повече и ще ударят отзвук и в другите европейски държави, т.е това което тези хора са направили в края на краищата се оказва вредно за тях... Аз поне така бих разсъждавала...мога да ударя и по-тъпа логика и да кажа, че не искам да назнача някой , който като е недоволен троши чужда собственост наред.
@Зелен Бетон ти май не разбра какво съм написал. Хората си бяха добре изкъпани и избръснати професионалисти облечени в костюми, нямаха никакви проблеми с хигиената. Офиса им беше също много чист,модерен и добре обзаведен. Аз говорих за тяхната естествена биологична миризма, излъчвана от мастните им жлези,може да погледнеш линка в предишния ми пост. Ние от европейската раса също имаме такава специфична миризма но не я усещаме по между си, негри и индийци смърдят отвратително по природа. В статията която посочих в линка е упоменато,че ако различните човешки раси бяха живели по-дълго време разделено то бихме били различни биологични видове а ти ми говориш за толерантност и разбирателство.