Само си представете как повече от 3 месеца съветниците в общинския съвет във Варна са ангажирани с ... преименуване на 220 географски обекта на територията на общината, чиито турски, гръцки и арабски наименования ще бъдат сменени с български. На 16 май общинският съвет одобри предложението по принцип.
Занимават се не с проблеми като синята зона, непрозрачната общинска администрация, лошата инфраструктура и окаяното състояние на куп улици, а с инициатива, която ще им спечели газирана слава. И, вероятно са си мислели, имиджов ореол на българи поборници.
Както се полага на такъв тип инициативи, в основата й непременно е политическа сила, облюбила българщината, "всичко българско и родно любя, тача и милея" и прочие от националистическия арсенал. Сега е ВМРО, а в работната група са и представители на ГЕРБ, "Нова сила", БСП.
Добре, че премиерът има достатъчно здрав разум, та забрани миналата седмица на своите да гласуват (пропусна да го направи миналата есен в Бургас обаче). През устата на земеделския министър Мирослав Найденов беше сведена волята на Борисов да не се пипа историческата памет.
Типично за такъв тип ситуационни игри ДПС скочи и от парламентарната трибуна предупреди за нов възродителен процес при преименуването на квартали и забележителности в едно ораторско изказване на зам.-председателя на ДПС Лютфи Местан. Българският език не просто е допуснал "Джумаята", "Кабакум", "Хисар" и други в системата си, но ги и съхранява, ако не, щеше да ги изхвърли, без да пита политиците, заяви Местан.
На 17 май Общинският съвет на Пловдив, след доста препирни, пък гласува промяната на името на площад "Джумая" на "Римски стадион" - по предложение на кмета на града Иван Тотев, избран с листата на ГЕРБ.
Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей и общински съветник от ВМРО-НИЕ, подкрепи идеята с аргумента, че от историческа гледна точка по-правилно е да бъде преименуван на "Античен стадион", а това щяло да бъде и добра реклама за археологическия обект.
Миналата есен кръстилката стана факт и в Бургас, където управлява един от най-любимите и смятани за успешни кметове на ГЕРБ - Димитър Николов. Тогава 250 турски имена бяха сменени с българските им аналози, като съветниците от ГЕРБ подкрепиха промяната.
Със сигурност обаче инициативата на шефа на общинския съвет във Велико Търново удря всички о земята - Николай Ашиков от ГЕРБ предложи да се преименува старата българска столица на Царевград Търнов.
Ашиков ще сформира нарочен инициативен комитет, който да потърси мнението на гражданите и да задвижи процедурата. За целта вади аргумента, че във всички исторически хроники болярският град се е именувал Царевград Търнов. Ако накара Веселин Маринов да прослави новото старо име в един химн, който всички кандидат-депутати от Велико Търново да изпеят на Царевец догодина, при старта на кампанията - и на фона на шоуто "Светлини и звуци", направо ще са разбивачи, нали?
Боят настана, тупат сърца ни...
А в същото време местният отбор "Етър" най-вероятно ще се представя така - "Етър Диарбекир спорт" (виж вдясно) от Царевград Търнов. Ти ги заличаваш от картите, те ти влизат с парите.
И това ако не е мултикултурализъм в действие.
Щеше да е смешно, обаче ни струва пари. Нашите пари
Тези националистически напъни щяха да са смехотворни, ако обаче не отнемат време и средства от нас, данъкоплатците, които искаме местните парламенти да бъдат по-ефективни в дейността си.
Нека си представим, ако общинските съветници във Варна биха изхабили същото това време, за да организират експозиция - съвместно с МРРБ и областния управител, на която "Холдинг Варна" да покаже макет как би изглеждала застроената Алея Първа. Щеше да е по-смислено и с по-голям ефект за данъкоплатците и жителите на града. Бездруго до момента не е правено подобен тип обществено обсъждане...
В действията с побългаряването на имената, да не го наричам прекръстване, прозира съвсем явен опит да се пообере каквото е останало от електората на "Атака", която като Чешърски котарак постепенно зачезва от политическия живот. Напук на европейската тенденция, която дава шанс на националистите и изобщо крайни (десници и левици) под влияние на кризата.
В България ГЕРБ почти успя да обсеби този електорат - благодарение и на факта, че БСП управляваше заедно с ДПС. Сега "Атака" и други като тях нямат шанс сами да прескочат 4-процентовия праг в следващия парламент. ВМРО отдавна се маргинализираха и след като акциите с шествия на пенсионери срещу цените на тока не дадоха особен ефект, минаха на "кръстилки" - сами по себе си нискобюджетни ефектни акции.
Ами дайте тогава направо да обявим акция за побългаряване, която да изличи от топонимията и документите изобщо всяко наименование, което няма нищо общо с официалния език на държавата - българския. Така акция ще включи и менютата на ресторантите, където сармите, кебапа и имам баялдъто, мусаката и още каквото се сетите, просто няма да ги има - и така изпадаме в крайностите на академик Балан.
Само да се разберем предварително къде ще ударим давността. В смисъл до кой завоевател ще заличаваме, и до Римската империя или древна Елада ще стигаме ли, тъй като тогава Ахтопол ще трябва да си търси друго име. В Полша прибалтийските републики изличиха само съветския.
Но "сърцемлади"-те ни прескачат цял един куп съмнителни херои от соца и преди него, митологизирани от съответните "поробители". Тяхното чувство за национална принадлежност е накърнено от "турското". О, ужас - само си представете, Мусала, Белмекен и Кърджали, имена на улици като "Дедеагач", "Люлебургас"... Всичко, що е наложено с ятаган от ония, под чийто гнет народът ни е пъшкал 500 години. (В стилистиката на г-да националистите).
Преходът върна имена
Какво пък, не смениха ли така имената на куп улици и градове от соца с други - и Толбухин например стана Добрич. По нечия друга логика обаче някой може да запита защо тогава центърът на столицата е само с руски имена - това наследство от завоевател ли е или от поробител?! "Цар Освободител", "Граф Игнатиев", площад "Батемберг", "Гурко" и "Дондуков" - да не би да сме 16-а република (да се чете иронично!)
А името на Фьодор Толбухин, маршал и герой на СССР заради делата си през Втората световна, е наложено през 1949-а от култа към братушките, и няма нищо общо с историческата памет. И през 1990-а пак си е върнато старото име на града Добрич.
Ами спорът за името на днешна Монтана - Михайловград при соца, как да бъде: Кутловица или Монтана. Въпреки че само двама от 8-членната Комисията по наименованията преди близо двайсет години са гласували да е Монтана, името така си и остава.
И ето тук виждам мястото на президента, който да се намеси и внесе ред. Това си му е конституционно право по чл. 98, т. 13 от Конституцията - да наименува обекти с национално значение и населени места. Нека държавният глава да реши Велико Търново Царевград Търнов ли да е или не, за да спестим време и пари на търновските данъкоплатци. По-добре да се подготвят за пристигането на НАП-Център.
Във Варна, надяваме се, думата на премиера е по-тежка от всяко местно его.
