Запетайките, Рафе и оставката на Кадиев

Ако в училище не са ви научили да четете Йовковия разказ „По жицата" например като мрежа на паяк, която започва да вибрира, колкото и леко да докоснеш която и да е нишка, доживот няма да разпознаете връзка между запетайките, Рафе и оставката на Кадиев.

Ако сте култивирали мозъка си да разпознава нещата от света и живота като система от знаци, навсякъде ще виждате обвързаности и трудно ще ви затварят очите и устата, когато ви нарушават правата, така че да подредим внимателно пъзела на текста и да разпознаем картинката, която рисува.

Тия дни бе огласен анализът на резултатите от зрелостния изпит по БЕЛ. Той открои два акцента: само 29 на сто от абитуриентите са на ТИ със запетаите, а 38 на сто от всички 54 169 зрелостници, явили се на матура на 21 май 2014, отказват, не могат да направят какъвто и да е текст разсъждение върху литературна творба.

Какво казват тези два факта?

Грешките при запетаите свидетелстват за неизградено умение за логическо разчленяване на речта. Тези пунктуационни знаци проявяват, доколко човек е научен да разпознава вида на връзките в изречението и съподчинеността на мислите в изказването. Биват само два вида - разделящи и ограждащи. Разделящите свидетелстват за равнопоставеност на елементите, които разделят, ограждащите - за съподчиненост, която проявява главна и подчинена информация.

Защо се получава така, че училището не може да научи 71 на сто от децата да разпознават тези два вида връзки, т.е. да мислят? Не търсете надалече, отговорът е досами сгрешените запетаи, проявява се чрез друг тип задачи от теста по БЕЛ за матурата.

За да провери знанията на учениците по изкуството ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА, той пита не какво да е, а кои герои от коя творба са, като предлага 4 отговора, или кои стихотворения са само на Елисавета Багряна, като предлага четири тройки заглавия. И двата типа въпроси не изискват да познаваш творбите. И двата типа въпроси не питат за какво ти говорят художествените текстове и най-вече какво ти казват.

Изискват само да зазубриш кой писател кои имена ползва и кои творби на изпитните автори влизат в конспекта. Фасулска история: авторите са 15, творбите са 94, персонажите ... Ее, колкото и да са много, учителите ги знаят, ще ги вържат с родителя им, ще ги назубриш и готово - въпросите със затворен отговор от теста са в кърпа вързани. Ако някой не вярва, че подготовката за матурата се прави така, да отвори наслуки което и да е помагало и ще се убеди, че констатацията е вярна. Тя не е и тайна, неведнъж е говорено и писано за това.

Къде все пак е тук мястото на Рафе и кой е той?

Е, става дума за Рафе Клинче от „Железния светилник" - първия роман от Димитър-Талевата тетралогия за националноосвободителните борби в Македония. Какво общо има образът му със запетаите и с оставката на Кадиев? Общото със запетаите е, че както за да научиш къде да ги поставяш, е нужно да се научиш да мислиш и да разсъждаваш, така и че за да се научиш да разчиташ всеки литературен образ като смислено човешко творение, е нужно не само да знаеш, че Рафе е персонаж на Талев, а и какво като персонаж говори и какво като литературно творение казва съдбата му за човешката личност и за свободата.

Защото литературен образ, който утвърждава свободата на твореца да проявява своята творческа и човешка природа, учи на човешка и на творческа свобода, учи на устояване на достойнството на личността. Каквото и да му струва това. За да узнаеш посланието на героя обаче, трябва не само да прочетеш романа, а и да осмислиш картината на живота, която рисува. Българското училище не прави това.

През последните десетилетия тенденцията литературата да се учи формално е още по-отчетлива, макар, а може би именно заради това, че наистина е човекознание, каквото и да е отношението към автора на определението.

Не само защото учебните програми са толкова претоварени, че за същинска работа с художествения текст време няма, а най-вече защото проверката на изхода на средното образование не изисква в достатъчна степен да покажеш, че разбираш, а не само че можеш да зубриш и да рецитираш. Каквото и да пише в учебните програми за които и да е класове, каквото и да говорят поредният министър на просветата и хората от екипа му. Който факт за всеки мислещ човек е знак, че образователната политика в България, каквото и да се приказва за нея, не цели изграждане на „добре направени глави", а изисква в крайна сметка училището да извежда на пазара на труда „добре натъпкани глави".

Опозицията е от любимите примери на проф. Людмила Стефанова, която много държеше да открои отчетливо разликата между средновековната и ренесансовата личност, противопоставяйки зубренето на мисленето. Което в крайна сметка показва, че училището подготвя българите да действат като в опитите на Павлов - светва лампата и слюноотделянето започва, защото условният рефлекс е изграден: подаваш Рафе, чуваш Талев, подаваш „Косачи" - чуваш Елин Пелин. Не дори ласкавото Пелинко. Което, казват, писателят много обичал.

Ако си позволиш обаче да проявиш такова знание на национален БГ изпит, по-сигурно е, че ще те накажат. Както и ако не изпишеш годината от пълното заглавие на Христо-Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868 г.", макар че и в учебните програми, които са нормативният документ за справка, и в учебниците, които от своя страна са нормативните книги за учене, то е назовано „На прощаване".

Впрочем това в крайна сметка е било решението във варненската комисия за проверка и оценка на изпитните работи от НВО по БЕЛ след 7. клас, така че ако седмокласникът ви е записал стихотворението „На прощаване" като отговор В на 23-та задача, то той не е бил зачетен като верен. Както например вашият изборен глас не е бил зачетен, ако тикчето ви е излязло от квадратчето в бюлетината.

Може двата факта да ви изглеждат твърде раздалечени, но те проявяват една и съща политика: на размахания пръст, който казва, че трябва не да се научиш да разбираш, да можеш и да се развиваш, а просто да се роботизираш, както ти е предопределено, защото иначе изчезваш.

Ти, отговорът, гласът ти, животът ти!

Къде тук все пак е мястото на оставката на Кадиев? Чух какво сподели пред Нова телевизия за ефекта, който е търсел със своя жест на оставка: да даде знак за това, как следва да постъпи ръководството на БСП в създалата се ситуация. Е, сподели човекът, че пет години се борил с вятърните мелници в столетницата и ефект - никакъв. Макар че 100% от членовете мислели като него, но 99% гласували отново за статуквото, защото корпоративните обвързаности и близката перспектива на личната изгода били единствените мотиви, които определяли поведението на членовете й.

Нямали кауза, нямали мислене как България да бъде направена по-добро място за живеене. Единствената грижа била дали след две седмици заплатата ще бъде преведена и дали парите от бордовете, в които партиецът членува, ще бъдат изплатени, каквато и да е политиката, която се провежда.

Много ли ви дойде? Абсурдна ли ви се струва мрежата, която върза запетайките, Рафе и оставката? Ако е така, пуснете телевизора - канал 9 е май при мене - и се зарадвайте на изкуството на билярда: целиш близката топка, но пропада ентата. Твоята истинска мишена!

Новините

Най-четените