Демографската статистика на България е ужасяваща. Населението се топи, раждаемостта пада, отрицателният прираст набъбва ежегодно.
За 10 години - между преброяванията от 2011 и 2021 г. - населението на страната е намаляло с над 840 000 души, а разликата между раждания и умирания е минус 500 000. Прогнозата на Националния статистически институт (НСИ) е, че до края на десетилетието у нас ще живеят малко над 6.5 млн. души, а под 6 милиона ще паднем около 2045 г.
За последните 2 години в страната вече се раждат под 60 000 деца годишно - при над 70 000 само 10 години по-рано. В началото на 80-те години на миналия век са били над двойно повече.
На този мрачен фон има две положителни статистики. Данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) сочат траен спад в броя на абортите, а според НСИ т.нар. коефициент на плодовитост - средният брой деца, които ражда една жена, се задържа и дори расте съвсем леко.
Може ли това да е повод за надежда и на какво се дължи намалението на прекъснатите бременности?
Малко над 18 800 са абортите у нас през 2022 г., сочат данните на НЦОЗА, като над 10 700 от тях са по желание, а останалите са спонтанни и по медицински причини. Горе-долу същите са данните от предходните години, но общо прекъснатите бременности, независимо от причината, намаляват плавно.
През 2010 г. абортите са над 31 000, близо двойно повече десетилетие по-рано. Пиковете са през 70-те и 80-те години на миналия век с над 150 000 прекъснати бременности.
На какво се дължи това?
"Събитията "Раждане" или "Аборт" са изход и завършек на всяка една бременност. В този смисъл някои основни причини за тенденциите в тяхното изменение през годините са едни и същи", казва доц. Красимира Дикова, директор на дирекция Национални здравни данни и електронно здравеопазване към НЦОЗА.
Според нейното обяснение един от тези съществени фактори, които влияят на броя на бременностите, е фактът, че у нас като цяло има по-малко жени в детеродна възраст.
"Например броят на живородените момичета от 1993 до 1997 г. намалява с около 10 000", казва Дикова. В момента тези момичета са на около 25-30 години, т.е. те са тези, които допринясат за раждаемостта днес, но по-ограниченият потенциал на това поколение е предопределен още преди четвърт век.
Затова, когато се анализира раждаемостта за дадена година и се определи като ниска, следва да се отчита и фактът, че това ще бъде и един от факторите, който ще повлияе на равнището на раждаемост след 25-30 години, допълва специалистът.
Освен трайният спад на раждаемостта в последните десетилетия, фактор за по-малкия брой жени и съответно намаляването и на ражданията и абортите, е външната миграция на населението.
"През 2021 г. 26 755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 52% от тях са жени. Всеки втори емигрант (51%) е на възраст 20-39 години. Това са най-активните хора като репродуктивна съвкупност, трудов потенциал, социално и икономически активни", обяснява Дикова.
Тя допълва, че причина за намаляване на броя на абортите по желание е безспорно и повишаване информираността на населението по отношение на сексуалното поведение.
Така смята и директорът на "Майчин дом" проф. Иван Костов.
"В последните 10 години броят на абортите по желание прогресивно намалява. Това се дължи на усилията на обществото, институциите и на организации като Българската асоциация по семейно планиране да образоват младите хора и те започват да използват разумно средствата за контрацепция", обяснява той.
"Преди 15 г. хората бяха свикнали да смятат, че абортът по желание е средство за контрацепция, а това не е така", обяснява напредъка проф. Костов.
Това се вижда и в практиката - в момента в "Майчин дом" - най-голямата АГ болница у нас, има дни, в които не се прави нито един аборт по желание, и дни с по 1-2 такива процедури. Преди 20 години те са били по 15-20 на ден и това е било практика в повечето АГ болници.
"По-високата култура и повечето знания, които младите придобиват, включително и в училище и в семейната среда, оказват огромно значение", смята директорът на "Майчин дом".
Статистиката подкрепя тези наблюдения. Съпоставянето на данните за 2021 г. и 2000 г. показва, че през 2000 г., абортите по желание са съставлявали 78% от общия брой на извършените аборти, докато през 2021 г., този дял намалява на 58%, казва доц. Дикова.
Расте обаче относителният дял на спонтанните аборти - от 17% през 2000 г. на 29% през 2021 г. При абортите по медицински показания увеличението е над 3 пъти - от 4% през 2000 г. на 13% през 2021 г.
Обяснението за промяната е в няколко посоки.
"Най-чувствителен фактор е здравният статус на бременните жени, свързан с невъзможността да завършат бременността си с раждане. Този факт заслужава повишено внимание в медицински аспект - да се проследят и анализират причините: неукрепнал организъм, нездравословен режим и поведение, влошени във времето характеристики на бъдещите майки", казва експертът от НЦОЗА.
Според нея от съществено значение са и грижите за бременните жени и наблюдаването им в специализираните структури.
Разбира се, не на последно място като фактор на влияние е здравната култура и осъзнатото, и отговорно поведение на жените.
Макар тази данни да изискват допълнителни анализи, вероятно показателно е възрастовото разпределение на извършените аборти. През 2000 г., 75% от абортите са на жени във възрастовия диапазон от 20 до 34 години, а през 2021 г., същият дял се разпределя сред жените на възраст от 20 до 39 години.
Ако намалението на абортите отчасти може да се обясни с по-добрата здравна култура, как може да се обяснят и по-малкото раждания?
Демографското поведение е резултат от продължителното въздействие на множество фактори и влияния. Част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, а други - със специфичните особености на историческото, икономическото и културно развитие на всяка страна, обяснява експертът от НЦОЗА.
Фактор са промяната на семейния модел и пренареждането на приоритетите на младите хора - по-рядко встъпване в брак и по-късно раждане. Социалната и икономическата среда също се променят, което влияе и на нагласите за развитие - и в професионалния, и в личния живот.
В последните 26-27 г. раждаемостта намалява прогресивно, но този феномен касае целия Европейски съюз, където населението застарява, казва и проф. Костов.
Според него за България основна причина е и перманентната икономическа криза, в която се намираме.
"Когато хората се чувстват несигурни в икономически план, те предпочитат да не бързат с първото си дете, или да е едно или максимум две. Отдавна са минали времената, когато в България като в аграрна държава - каквато е била в началото на миналия век - хората са имали по 7-8, дори 10 деца", казва директорът на "Майчин дом". Той припомня, че тогава и детската смъртност е била висока, но децата са били много и защото е трябвало да има кой да помага в селското стопанство.
Променя се и мисленето на съвременната българка.
"Тя предпочита да ражда все по-късно. А когато е готова, се оказва, че тя вече биологически не може да го направи, защото яйчниковият ѝ резерв е изчерпан", обяснява акушер-гинекологът.
Той припомня, че най-добрата възраст за първо раждане е между 20 и 30 години и жените е добре да не отлагат прекалено.
Фактор с особена тежест за намалението на раждаемостта все пак е и общото намаление на населението и най-вече това във фертилна възраст - включително и поради емиграция, казва Дикова. Данните показват, че за периода от 2000 г. до 2021 г., фертилният контингент у нас е намалял с над половин милион души.
И все пак може би не всичко е толкова черно - данните сочат, че реално жените у нас раждат повече. Това е т.нар. коефициент на плодовитост - средният брой деца, които ражда една жена у нас.
През 2021 г. той е 1,58 деца, а през 2010 г. - 1,49. Това е далеч нужното за стабилно възпроизводство - една жена трябва да ражда по 2,1 деца за целта, но сочи и може би някаква положителна тенденция.
"Това се дължи на по-високата раждаемост сред ромското население, което има повече деца. Средностатистическата българка ражда все по-късно и по-малко деца", смята проф. Костов.
Той припомня, че последната статистика - за 2021 г., сочи поредния печален рекорд - под 60 000 раждания и над 148 000 умирания, или изчезването само за година на населението на един голям град.
"Населението застарява и се топи и това е най-големият проблем на нашата държава. А и този процес ще продължи, защото от тази спирала се излиза трудно, затова всички политици трябва на първо място да мислят как ще решат този проблем", казва директорът на най-голямата АГ болница.
