Ако гледаме само сухите цифри от статистиката и законовите рамки, България е рай за отглеждане на деца.
"Майчинските" у нас са цели две гарантирани години отпуск. Първата е добре платена - с 90% от дохода преди раждането, втората - ниско, но все пак платена, а жените имат право и на шест месеца неплатен отпуск, докато детето навърши 8 години.
Тази социална благодат ни нарежда на първите места в Европа, а и сред развития свят, по гарантирано дълго майчинство.
Затова и ненадейното решение на последния парламент да увеличи сумата за отглеждане на дете през втората година, е, меко казано, безобразно. Не само защото важи за няколко месеца и има силно популистки оттенък преди поредните избори. Не и защото законът отдавна е дал немалко привилегии на майките, особено сравнено с останалите страни в Европа.
А защото по-дългото майчинство изобщо не е равнозначно на гарантирана държавна подкрепа за отглеждането на децата.
Въпросът какво може да се купи с номиналната сума от 650 лева на увеличеното обезщетение е отделен и безкрайно различен от въпроса къде изобщо имат право на каквато и да е сума. Както и от факта, че страните с най-дълго майчинство не са задължително най-успешните в демографско отношение.
Защото за държавата България е по-лесно да се осигури по-дълъг отпуск за отглеждане на дете, отколкото обществена система, която да замести част от грижата от родителя, който трябва да се върне на работа.
Според данните от Европейския парламент отпреди 2 години, България е абсолютен шампион в Европейския съюз (ЕС) по "майчински" - периодът, в който жените имат право за обезщетение за отглеждане на дете, при това получавайки 90 на сто от дохода си. У нас това са 52 седмици след раждането на детето, както и 6 седмици преди това.
Следва Ирландия с 40 седмици, но само 26 от тях са 100% платени, а останалите - изобщо. В Словакия "майчинските" са 26 седмици, в Хърватска - 24, в Унгария и Чехия са 20. На дъното са Германия с 8, Португалия с 6 и Швеция с... нула.
Всички страни, включително и България, имат и "бащински" - период, в който и бащата има право на платен отпуск за отглеждане на детето. У нас, както и в повечето държави от ЕС, това са 2 седмици. Само Финландия осигурява 9 седмици на татковците след раждането на детето, а в Португалия периодът е 5 седмици.
Къде е уловката ли? Има и трети вид обезщетение - "родителски", което се полага след изтичането на майчинските и бащинските. То също е част от гарантирания отпуск за отглеждане на дете, но се дели между двамата родители.
Пример за "полово неутрален" родителски отпуск е именно Швеция, където почти няма майчински и бащински, а родителски отпуск.
На всеки от двамата се полагат до 240 дни платен отпуск за отглеждане на дете, като 90 от тях не могат да се прехвърлят на другия, т.е. бащата, например, има "задължителни" 3 месеца с детето. Родителите имат право и на неплатен отпуск, докато бебето навърши 18 месеца.
Идеята на "споделения" отпуск е както да се осигури на бебето повече време и с бащата, което - казва съвременната наука - е от изключително значение за развитието му, така и да се избегне дискриминация на жените.
Ако за едно работно място кандидатстват мъж и жена във фертилна възраст, работодателят би могъл да избере мъжа единствено защото няма опасност да изчезне за 2 години, за да дундурка бебе. При споделен родителски отпуск, мъжът ще отсъства толкова дълго, колкото и жената, ако стане родител.
Затова и Португалия е с кратко "майчинство" - и там майчински и бащински почти няма, а 120 напълно платени дни за единия от двамата, освен няколкото седмици след раждането за жената. Родителите могат да изберат и 150 дни, но през допълнителните 30 се получава 80 на сто от дохода. Ако родителите си поделят отпуска, им се полага още месец обезщетение.
В България законът позволява майката да прехвърли на бащата родителския отпуск едва след като детето стане на 6 месеца, но не я задължава и това не е честа практика.
Други данни - на УНИЦЕФ, също поставят България в челото по "майчински" - не само в Европа, а и в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, т.е. по-богатите в света.
Само половината от тях гарантират поне 6 месеца отпуск за жените с пълно заплащане. На първо място според този доклад е Естония, където майките могат да ползват най-дълъг отпуск с пълно заплащане - 85 седмици, следва Унгария (72 седмици) и България с 65 седмици. Разликата с предходните данни идва от това, че УНИЦЕФ сумира майчинския и родителския отпуск, който може да ползва жената.
Тук вече разликата с последния в класацията - САЩ, е огромна, тъй като там националното законодателство не предвижда изобщо платен отпуск за майките или бащите.
Данните показват още, че бащинските не са чак такава панацея. В световния лидер в това отношение - Япония, която предлага цели 6 месеца напълно платени бащински, възможността е ползвана само от 1 от 20 мъже през изследваната 2017 г.
Докладът обаче оценява политиките на страните в подкрепа в семействата, а темата далеч не се изчерпва с гарантираните майчински. Не се изчерпва и с родителския отпуск, тъй като за не по-маловажна част от семейната подкрепа се смятат осигурените услуги за деца на възраст от 0 до 6 години, т.е. преди училище.
И точно затова лидерът по "майчинство" България се срива в класацията, а начело са Швеция, Норвегия, Исландия, Естония и Португалия.
България е на 20-то място с едва 13 на сто от децата под 3 години, записани на детска ясла, и 75% от подрастващите между 3 години и училищна възраст, записани на детска градина. Защо ли?
При лидерите на ясла ходят между 50 и 65 на сто от децата, а на градина - над 90%. По-дългото бащинство също е причина тези страни да се смятат от УНИЦЕФ за държави с по-добре уредени политики в подкрепа на семействата.
Е, след нас все пак са Швейцария, Гърция, Кипър, Обединеното кралство и Ирландия, ако това е утеха.
Макар и стимул за раждане на повече деца, осигуряването на адекватни политики за отглеждането им в първите им години не е единственият фактор, който би накарал семействата да се решат на още едно или две деца.
Тук роля имат както културните и религиозни специфики, така и общото икономическо развитие на държавите. Но все пак: преди пандемията, за 2019 г., данните на Евростат сочат, че най-висока е раждаемостта в Ирландия с 12,1 новородени на 1000 жители, следвана от Франция с 11,2 промила, Швеция с 11,1 промила и Кипър с 10,9 промила.
Най-ниска е била раждаемостта в Италия със 7 промила, следвана от Испания със 7,6 промила, Гърция със 7,8 промила, Финландия с 8,3 промила и Португалия с 8,4 промила.
България е с 8,8 на 1000, което е под средното за ЕС от 9,5. Демографската катастрофа идва не толкова от по-ниската раждаемост, а от комбинацията ѝ с прекалено високата смъртност. Именно това ни отвежда на печалното последно място и към най-високия отрицателен прираст на населението в евросъюза.
Едно обаче е сигурно - увеличението на майчинските през втората година от 380 на 650 лв., от октомври до декември тази година, няма да промени абсолютно нищо.
