Мащабно проучване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ) дава поглед върху идеята за патриотизма, националната гордост и историческите герои на България.
Социологическото проучване "Националното самосъзнание на българите" е проведено сред 1000 пълнолетни български граждани в периода 6-20 юни 2023 г. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
По този начин се цели да се направим максимално точна картина на настроенията сред населението на страната.
Анализът към изследването е с обем от 122 страници, от които около 77 са приложения с данни от въпросите, които са включени в анкетната карта за проучването.
Въпросите засягат различни теми за националното самосъзнание на българите, причините за национална гордост, историческата гордост и националните герои, емоционалната привързаност с родното място и други.
Сериозно впечатление прави носталгията на една солидна част от българите по времето на комунизма.
Така например всеки трети интервюиран (32,6% от участниците в проучването) посочва, че би предпочел да живее по времето на управлението на Тодор Живков, като това е най-популярният отговор на въпроса "Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически периоди бихте искали да живеете?".
Следващият по популярност отговор е "във времето след 1989 г.".
По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд - 2%. 7,9% отговарят с "Ако можех да избирам, нямаше да живея в България."
Авторите на проучването посочват, че носталгия към управлението на Тодор Живков се декларира най-вече от няколко групи, като всички са предимно със силно изразени национално-патриотични нагласи.
Учените отличават също така, че привържениците на "Бай Тошово време" са:
- 53% от респондентите на възраст над 59 години;
- 60% от нискообразованите респонденти;
- 57% от крайно бедните;
- 40% от живеещите в селата;
- 36% от живеещите в малките градове.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често хора на възраст между 30 и 39 г., високообразовани респонденти, жители на столицата и градовете - областни центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната.
Не по-малко интересни са резултатите на въпроса за това кои са личностите в българската история, които са допринесли в най-голяма степен за развитието на България?
Там Тодор Живков се нарежда на седмо място с 6,1% от респондетните, които са го посочили като водещ фактор за развитието на страната ни. Преди него се нареждат Васил Левски (38,5%), Христо Ботев (27,7%), цар Симеон Велики (16,9%), светите братя Кирил и Методий (10%), Паисий Хилендарски (9%) и Иван Вазов (6,8%).
Челната десетка тук се попълва още от Хан Аспарух (5,4%), "цар" Борис I (5,3%), който по титла е всъщност княз, и Стефан Стамболов (4,9%).
Любопитно впечатление за личностите с най-голямо влияние за развитието на България правят отговорите "всички будители през Възраждането" (1,7%), "Бойко Борисов" (1,2%), "Соломон Паси" (0,7%) и "Григор Димитров" (0,6%).
По отношение на националната гордост, най-голям повод се оказва българската история - 84% от участвалите в изследването я посочват като фактор, който ги кара да се чувстват горди.
В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като "патриоти" (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важни, отбелязват от Центъра.
С българската култура и традиции се гордеят 82% от пълнолетните български граждани, като тази позиция е равномерно разпределена сред представителите на всички социално-демографски групи.
За 73% от респондентите повод за гордост са българската литература и изкуство, а за 69 % - спортните постижения на страната. Научните и технологични постижения на България предизвикват гордост сред почти половината от участвалите в изследването.
Социално-икономически аспекти на страната, с които респондентите не се гордеят, са социалната система (изобщо не се гордеят 64% от интервюираните); икономиката (изобщо не се гордеят 62% от интервюираните); политическото влияние в света (изобщо не се гордеят 61% от интервюираните); демокрацията (изобщо не се гордеят 47% от интервюираните).
Над две трети от хората, смятащи, че ниското качество на живот в страната влияе негативно върху запазването на националната идентичност, посочват, че не се гордеят с българската социална система и икономика.
По-интересни данни се получават на въпроса "Какво Ви кара да се срамувате, че сте българин?".
На водеща позиция тук като отговор излиза "българските политици" (17,1%), като тук отговорът се дава предимно от хората над 50 години; от хора, живеещи в София; и от представители на етническите малцинства в страната.
На второ място се нарежда отговорът "ниският стандарт на живот в страната" (13,5%), като това е основна причина за срам за хора, които не определят себе си като патриоти, не държат на опазването на българските традиции и култура и не са емоционално привързани към страната си.
Друга група, която го посочва на водеща позиция, е тази с ниско образование и стандарт на живот, по-нисък от средния за страната.
Като причини за срам още се посочват "лошото управление на държавата" (8,3%), "корупцията на всички нива" (7,2%), "Липсата на култура сред определени обществени прослойки" (4,6%) и "Политическата нестабилност в страната" (2,9%).
Същевременно с това 35% от респондентите заявяват, че нямат поводи да се срамуват, че са българи. В тази група по-често попадат хора, които изпитват гняв, когато някой критикува България и българите.
На въпроса кой е най-славният момент в историята на България на първо място с 40% подкрепа се нарежда създаването на българската държава.
На второ място 37% от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий.
Третият най-славен момент в българската история, според 36% от участвалите в изследването, е Освобождението на България от Османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.
Междувременно на въпрос кои събития в българската история будят у тях най-голямо разочарование, 12,4% отговарят, че това е падането на България под Османско и Византийско владичество, 10,8% - преходът след 1989 г., а 5,4% - комунистическият режим, дошъл след 9 септември 1944 г.
Нагласите към изразяването на патриотизъм също предоставят интригуващи резултати.
Респондентите класират различните опции по скалата от 1 (изобщо не е патритотично) до 5 (изцяло патриотично е), като на първо място като отговор се класира "почитане на паметта на българските революционери, поети и други" - 4,63 от 5.
На второ място се нарежда отговорът "готовността да се защитава България в случай на война" - 4,48 от 5, а веднага след това "познаването на българската история" - 4,47 от 5.
Други популярни отговори са "стремежът да се говори и пише на български език, като се използват колкото се може по-малко чуждици" (4,45), "познаването на националния химн" (4,31), "окачването на български флаг по време на националните празници" (4,29), "запазването на националната валута" (4,09) и "демонстрирането на емоционална привързаност към българските национални символи" (4,09).
Значително по-малка подкрепа има за опциите "гласуването на избори" (3,37 от 5), "редовното плащане на данъци и такси" (3,65) и "спазването на законите" (4,02).
В проучването има още много други въпроси, които си заслужава да бъдат прегледани внимателно.
Самият доклад можете да намерите на сайта на Народното събрание.
