Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пристрастени ли сте вече към лошите новини?

Безкрайно скролване и четене на новини? Запознайте се с ефекта doomscrolling Снимка: pixabay
Безкрайно скролване и четене на новини? Запознайте се с ефекта doomscrolling

Представете си следната ситуация: Вечер. Часът е около 23.42 и най-сетне имате време да проверите какво се случва в социалните медии (естествено преди заспиване).

Става 1.16 ч. Дори след толкова време всичко си е същото - палец нагоре, палец надолу, скролващ из Facebook, Instagram и Twitter, докато на екрана се залива от всякакви апокалиптични новини за болести и края на света.

Откакто пандемията с COVID-19 принуди много хора да останат вкъщи в началото на март, въпросният вечерен ритуал не се промени ни най-малко, дори напротив - почти всяка нощ завършва така, както започва деня, с безкрайно сърфиране в социалните медии в отчаяно търсене на някаква яснота за коронавируса (брой заразени и починали, как се развива болестта, какви са най-често срещаните симптоми и т.н.)

Това "необичайно" поведение всъщност си има име и ако някъде срещнете думата doomscrolling (от англ. doom - гибел, scrolling - превъртане), знайте, че това не е някаква непозната за вас онлайн платформа.

Откакто е споменат за първи път през 2018 г. в Twitter, терминът се превръща във все по-популярен начин за описване на обсесивното разглеждане на социални медии или новини.

Корените на думата се заформят още преди появата на интернет, когато 24-часовите новинарски канали за първи път дадоха възможност на хората да се насладят на безкрайния цикъл от депресивни новини.

Появата на пандемията, а също и засилващите се страх и тревога, дадоха нов допълнителен мощен тласък на doomscrollinga, който започна да се разпространява из целия свят като зараза.

Апокалиптичният тон на думата е много точен според журналиста Карън Хо. Виждайки, че все повече хора тръгват по наклонената му плоскост, тя започва всяка вечер да пуска в профила си в Twitter напомняне, с което да насърчи скролващите да спрат да го правят.

Защо всъщност се самонаказваме по този начин?

Колкото и откачено да звучи, подобно поведение, особено в момента, е напълно естествено. Стресът и неизвестността ни карат все повече да търсим информация за обекта на притесненията ни и колкото по-незадоволителна е тя, толкова повече търсим такава, която да оправдае очакванията ни.

Поради естеството на социалните медии обаче, където понякога се появяват само фрагменти от даден информация, чийто контекст липсва, рискът от doomscrolling-а се засилва многократно, тъй като алгоритми решават какво точно да е съдържанието, което да виждате в профила си.

Това е и причината много по-трудно да се придобие ясна представа за ситуацията, което освен че поражда тревога, подтиква към търсенето на още и още разяснителни неща по темата.

"Технологиите оформят информацията и специфичните начини, по които сме свързани с нея.", казва Никол Елисън, професор по информация в Мичиганския университет.

Алгоритмите правят точно това - оценяват с какво съдържание даден човек е най-вероятно да се ангажира, след което голяма част от него се сервира в безкрайно скролване, а информацията обикновено е скандална и дори ужасяваща.

Четенето на несвършващия се поток от новини всъщност създава илюзорното усещане за яснота и спокойствие, но в момента няма еднозначен отговор за сегашното състояние на света.

Например насоките на здравните специалисти и учени по повод COVID-19 се променят толкова често, че става все по-трудно последните новости да бъдат следени.

Това усещане за безпомощност събужда страх да не би някоя нова информация да мине незабелязано. В този момент се появяват въпроси като "Ако пропусна нещо за вируса, което в бъдеще би ми спасило живота?", създаващи непрекъснатото усещане за тревожност.

В момента натискът да бъдем информирани е особено силен. Дори някои хора се чувстват виновни, ако един или два дни се откъснат от новинарския поток, изпитващи неприятното натрапливо усещане, че са изпуснали нещо важно.

При тези ситуации доцентът по журналистика от Южнокалифорнийския университет Алиса Ричардсън се застъпва за периоди на по-дълга информационна почивка и съветва през това време да се търси активно съдържание, което ни кара да се смеем и ни носи радост.

В крайна сметка doomscrolling-а е механизъм за справяне в извънредни времена като днешното. То е просто действие, за което хората се надяват, че ще им помогне да осмислят един бързо променящ се свят, в който старите норми вече не съществуват.

Но претоварването с информация не прави живота по-лесен и обикновено не носи точно онези отговори, които биха разсеяли тревогата ни. Даже по-скоро обратното

Най-четените