Няма държава по света, в която вдигането на възрастта за пенсия да се посреща добре.
Подобна мярка изглежда напълно логична - в по-богатите, западни държави, населението застарява, продължителността на живота се увеличава, пенсионните системи се задъхват и се налага да компенсират по-големите си разходи.
Това обаче не трогва работещите, а още по-малко - тези във Франция.
Страната им е най-актуалният пример за пенсионното бъдеще в ЕС. И тъй като във Франция стачките и протестите са си национален спорт, предложението на правителството на Елизабет Борн съвсем логично изкара по улиците над един милион души и доведе до стачки, спиране на влаковете, затваряне на училища и демонстрации с дни.
Планът на кабинета, подкрепян и от президента Еманюел Макрон, е за вдигане на настоящата минимална възраст за придобиване на право на пенсиониране от 62 г. на 64 г. Това трябва да стане плавно, с по три месеца годишно - до 2030 г.
Вдига се и необходимият трудов стаж за получаване на пълна пенсия - тепърва той вече трябва да е 43 г.
Това е вторият опит на Макрон да осъществи неизбежната стъпка, която да предпази пенсионната система на страната от фалит. През 2020 г. той отново опита да въведе промени, но протестите и пандемията осуетиха плановете на управляващите.
Има ли обаче от какво реално да се оплакват французите? Каква е пенсионната възраст в останалите страни от Европа и какво се очаква да се промени при нея в бъдеще?
Франция нито е изолиран пример, нито е страната, в която се работи най-дълго, показва информацията от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Данните, цитирани от "Евронюз" за различните страни, са за минималната възраст за пенсия и за стандартната, тъй като в доста страни те се различават, и то с много.
Според тях най-дълго в Европа се работи в Норвегия и Исландия - там и мъжете, и жените, имат право на гарантирана пенсия чак на 67 годишна възраст. До 66,3 г. се трудят в Нидерландия, а до 66 - във Великобритания и Ирландия.
Най-ранното възможно пенсиониране е в Турция - 52 г. за мъжете и 49 г. за жените, следват Гърция, Италия, Словения и Люксембург с 62 г.
Бунтовна Франция всъщност има стандартна пенсионна възраст от 64.3 години и за двата пола. Средно за ЕС пък тя е 64,3 г. за мъжете, и 63,5 г. за жените.
България е точно в средните показатели за съюза - у нас според данните на ОИСР, които са за 2020 г., мъжете могат да получават пенсия след навършване на 64.3 г., а жените - след 61.5 г.
Тъй като и в България пенсионната възраст се вдига ежегодно, през 2023 г. тя вече е минимум 62 г. за жените и 64,6 за мъжете. Ръстът е планиран до 2037 г., когато пенсионната възраст и на двата пола ще се изравни и ще бъде 65 г.
У нас също има възможност за ранно пенсиониране - това може да стане 1 година преди човек да е навършил минималната възраст за това. Това обаче води и до получаване на по-малка пенсия.
Логично, страни като Норвегия, където стандартната възраст за излизане в гарантирана пенсия е доста висока, имат далеч по-приемлива ранна възраст за това. В скандинавската страна тя е 62 години и от този момент хората, които имат достатъчно натрупани вноски и стаж за пенсия могат да започнат да я получават.
В страната обаче вече започва дебатът за вдигане на възрастта за пенсиониране на изумителните 70,5 години, а на ранното право за получаване на пенсия - до 65,5 години
По отношение на възрастта, в която се придобива право за ранно пенсиониране, най-строга е Германия - там това може да стане след навършване на 63,7 години (стандартната възраст за пенсиониране също е висока - 65,7 години)
Масово в страните в Европа работещите имат право на ранно пенсиониране на 62 или 63 години, включително и във Франция. Там на 62 години хората получават право на пенсия, но тя не е пълна, ако нямат нужните осигурителен стаж и вноски. Ако не отговарят на тези условия, възрастта, в която вече пенсията е гарантирана, е до 67 години.
Една от причините да се налага постоянно увеличение на времето, в което хората работят и внасят пенсионни вноски, е и растящата продължителност на живота.
Данните за страните от ОИСР, т.е. най-развитите в света, сочат стабилен ръст от 70-те години на миналия век досега.
Ако преди половин век след излизане в пенсия мъжете са живели средно по около 12 г., а жените - по 16 г., сега очакванията са мъжете да живеят по средно 19,5 г., след като се пенсионират, докато жените ще се наслаждават на 23,5 години в пенсия.
И тъй като този показател има пряка връзка със средната продължителност на живота, един от шампионите в това отношение - Франция, трябва да издържа и най-дълго своите пенсионери. Страната е на второ място в Европа, след Люксембург, по дълголетни хора в пенсия - средно 23,5 години при мъжете и 27,1 при жените.
Дълго в пенсия са и испанците и гърците - по 23 години за мъжете и съответно по 27,7 и 28,4 г. за жените. Немската пенсионна система плаща средно за 20,1 г. на мъжете и 23,1 г. на жените, а имащите най-късно право на гарантирана пенсия норвежци и исландци я получават съответно по 19,4 и 19 г., а нежният пол - 23.7 и 23 г.
България, като страната с най-висока смъртност в ЕС поне в това отношение има далеч по-малко проблеми. У нас средно мъжете получават пенсия 14,7 г., а жените - 20,7 г., като единствено Латвия е под нас по този показател с няколко месеца.
Всичко това води до логичните прогнози за бъдеще, в което възрастта за придобиване право на пенсия ще става все по-висока. Очакванията на ОИСР за 2060 г. са тя да скочи най-много в Дания, където за гарантирана пенсия ще се работи до цели 74 години.
До 71 г. ще работят в Италия и Естония, до 69 - в Нидерландия. Прогнозата за Франция е 66 г., за Норвегия - да останат настоящите 67 г., колкото ще са нужни за пенсиониране и в Германия.
Колкото до България - не се очакват повече промени след края на настоящата пенсионна реформа и според ОИСР възрастта за пенсиониране у нас ще остане 65 години.
