Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Следващите фашисти на планетата

Пуснали сме децата в междучасие от толкова дълго, че май забравихме какво трябва да ги правим Снимка: iStock
Пуснали сме децата в междучасие от толкова дълго, че май забравихме какво трябва да ги правим

"Децата са живото ни послание към едно време, което няма да можем да видим."

Случайно попаднах на тези думи на Дж. Ф.Кенеди, точно след като излезе тазгодишният доклад на PISA (Programme for International Student Assessment - програма за международно оценяване на учениците към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие OECD) за образоваността и нагласите на днешните петнайсетгодишни.

Според него тийнейджърите в България са сред най-нетолерантните в света към мигранти и не са добре запознати с глобалните проблеми. Проучването засяга общо седем теми - сред тях са климатичните промени, миграцията, глобалното здраве, международните конфликти и бедността.

Оказва се, че нашите деца - хората, които идват след нас - не са склонни да приемат гледните точки на другите, не проявяват уважение към чужди култури и не показват любопитство към тях, не изпитват емпатия към бедните и не осъзнават какво се случва в света и какво следва от това в глобален мащаб.

Информацията за доклада и неговите изводи мина почти незабелязано на нашия медиен хоризонт, въпреки че резултатите бяха оповестени преди седмица. Като познавам новинарския казан тук, не се учудвам - в момента единственото, което ни интересува около децата е как точно ще изкарат тази пандемична учебна година.

В цялата объркана и за кой ли път полярно разделена България възрастните още обсъждаме има ли вирус или не, да носим ли маски или напротив, плоска ли е Земята и идва ли краят на света, но децата сме ги пуснали в голямо междучасие. От толкова отдавна и за толкова дълго, че даже май забравихме какво трябва да ги правим.

Особено тийнейджърите. Гледаме да имат сносни оценки, надяваме се да не се дрогират, стискаме палци да не се забъркат в някоя простотия и да не забременеят. Дерем се един друг по социалните мрежи за какво ли не, но относно децата си реагираме само когато на хоризонта се появи някакъв документ, свързан с правата им, и наречен "стратегия".

Помните ли как преди две години на един футболен мач в София на терена се появиха две голи до кръста момченца с бръснати глави и изписани свастики по телцата си? Ужасяващото беше, че бяха на възраст, за която е ясно, че майките им не са ги изтикали там да изпеят песничка за зайчета и меченца. Под одобряващото и подкрепящо око на родителите си, хлапетата бяха излезли на терена гордо, със самочувствие на смелчаци, които трябва да всеят страх. Те не осъзнаваха какъв е дълбокият смисъл на тази тяхна активност - за десетинагодишни деца светът е твърде прост и да си в този "юнашки" вид на показ пред цял стадион е проява на мъжество, начина за самоотъждествяване.

Само преди месец в Пловдив група тийнейджъри нападна на обществено място други деца, защото "приличат на гейове". Потресе ме тогава един телевизионен репортаж, в който едно от нападнатите деца каза как биячите скочили на момиче, защото била с къса коса (следователно явно е и хомосексуална - бел.авт.). "Защото те съдят по външния вид", уточни в ефир детето.

В невинната му главица вече се беше оформил страх и съответен алгоритъм за оцеляване в условия на омраза и неприемане към различните. В себе си то е разбрало, че ако не спадаш към общоприетото, трябва да маскираш своята различност. Да се криеш, за да не бъдеш публично наказан и отхвърлен. Истинско Средновековие, както и да го погледнем! Лишени от хуманност, биячите деца, също както и биячите възрастни, са готови да обезглавяват и горят хора само защото не са като тях. Така една маргинализирана група от човеци полека превръща себе си в норма, която е готова да налага с кръв.

Връзките между двете случки с децата на стадиона и непълнолетните антигей екстремисти са две - техните родители и нашето общество.

Родителите знаят, че са нарисували върху детските коремчета нещо скандално и забранено, но не знаят какво реално е нацизъм. На тях, както и на семействата на тийнейджърите биячи, им липсва възпитание в човешки стойности като емпатия и състрадание, липсва им гражданско самосъзнание и осъзнаване на значимостта и свободата на другия.

В общество със загубени ценности и държава, потънала в зависимости, където за да успееш, трябва или покорно да принадлежиш, или да безчинстваш, за да ти принадлежат на теб, на днешните родители им е особено трудно да възпитават децата си в хуманизъм и либерализъм. Те не ги познават. И също като децата си, не проявяват любопитство към тях.

Затова търсят собствен образ, който да плаши. Превръщат се в някакви съвременни обществени кукери, които не дрънкат със звънци срещу болести, ами бият за мнение, физика и природа. Това е техният начин да бъдат припознати като Някой, дори и този Някой да е мутра ала Динко. Да предизвика страх у другите е единственият начин на опустошеният душевно да бъде забелязан в общество, заето душевно да опустошава.

Проучването на PISA показва до какво в крайна сметка води цялата обществена безотговорност и хаос, в които врим. Няма какво да се лъжем - една огромна част от съвременните българи в родителска възраст са точно това, което докладът отчита за децата им - мразят бежанци и мигранти, хора с различна сексуалност, мразят да им се говори за екология и човешки права, мразят някой да твърди, че жените и децата не бива да се насилват, мразят онези, които властта нарече "умни и красиви".

Мразенето е единствената им възможност да бъдат чути. Мразят да не мразят.

Има и неща, които обичат - скъпи коли и алкохоли, чалга и трибагреник на вратата на гаража, "скрити тайни" за изконната българщина и подлите световни комплоти срещу нея, пиянско голо хоро в януарска река по Богоявление, врачки и магии и изобщо "традиций" и "обичай".

Става дума за едни изпуснати от социума хора, които, след като не са успели да се цивилизоват, могат единствено със сила да налагат своите дивашки порядки. Хора без култура, за които тя е лицемерие и претенция. Хора без лексика, които не умеят да водят спор с думи, затова удрят и обиждат. Хора, които обаче няма как да обвиним за това, в което се превърнаха, защото го направиха от обществена самота, държавно безхаберие и нужда някак да изкласят в разпарчетосаната и озверяла родина.

Децата, за които става дума в доклада на PISA, се техните наследници. Това са нашите деца, последвали собствения ни пример. Защото децата, както знаем, са прекрасни имитатори. Затова е важно да им даваме велики неща, които да имитират. Всеки ден, всеки един от нас и всички заедно като общество.

В противен случай ще се окаже, че днес ние, родителите, отглеждаме следващите фашисти на планетата.

Най-четените