Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В ума на антиваксъра - как да разубедиш скептик на тема ваксини

Борбата с противниците на имунизациите ще става все по-важна Снимка: Getty Images
Борбата с противниците на имунизациите ще става все по-важна

В близките месеци молитвите ни ще получат отговор. Изследователите ще са изкарали всички нощни смени, на които човешкият организъм е способен, планините ще бъдат преместени и стъклените шишенца ще пътуват по предназначение, за да може ваксината срещу коронавирус да ни предпази.

Всички ще се борим за нея, за да можем да се върнем спокойни на работа, на училище, в ресторантите и към нормалния живот.

Всички, освен антиваксърите. Такъв е например чернокожият актьор Маркъс Хам, койтo намира термина "антиваксър" за подвеждащ и неточен. От 2013 г. насам Хам поддържа Facebook страница на тема ваксини, а наскоро публикува видео, в което изказва предположението, че голяма партида ваксини с живак предстои да бъдат инжектирани именно на чернокожи.

Съмненията на актьора около ваксините започват преди седем години, когато води тогава тригодишния си син на имунизация. Той пита лекаря дали детето не може да бъде изключено от стандартния имунизационен календар, защото има роднини с множествена склероза и аутизъм. По мнение на Хам лекарят го е третирал като престъпник, само защото е попитал.

Преживяното оставя мъжа с куп въпроси без отговор - дали лекарите имат квота за ваксини, които трябва да поставят? Защо някои деца реагират зле на ваксините? Има ли нещо, което медиците не ни казват? Хам започва да изпитва недоверие към ваксините и да се съмнява, че официалната информация за тях е вярната. Сега той вярва, че фармацевтичната индустрия е корумпирана и че се опитва твърде бързо да изкара ваксина срещу COVID-19 на пазара.

Въпреки че Хам се страхува да не се зарази с новия коронавирус, когато ваксината е готова, той ще се постарае да я избегне.

Хора като него обаче може би ще се окажат спънката в опита ни да се справим с пандемията. Да се разработи ефикасна и безопасна ваксина ще бъде колосално постижение, но най-вероятно няма да е достатъчно. Истинската битка ще е хората да бъдат окуражени да си поставят ваксината, а човекът има навика да е по-непредсказуем и от вирусите.

Ако ваксината срещу коронавирус е на 75 процента ефективна, трябва да бъдат ваксинирани около две трети от обществото, за да се достигне стаден имунитет. За съжаление някои изследвания показват, че далеч по-малко американци са съгласни да се имунизират срещу COVID-19, а ситуацията е сходна и в Европа.

Да убедиш човек като Хам, че ваксината е безопасна и ефикасна, ще бъде трудна задача, за която експертите нямат един конкретен подход.

Трудно е да се посочи кои точно са скептиците на тема ваксини.

Някои от тях са богати презадоволени фенове на езотериката, други са ултраконсервативни евреи и християни. Повечето от тях са убедени, че индивидът знае по-добре от правителството кое е добро за него.

Дженифър Райх, социолог от Колумбийския университет, гледа на скептицизма към ваксините като на социален натиск хората сами да се грижат за здравето си. На тях им се казва, че трябва да броят калориите, да смятат крачките си, да пазят диета, а някои отиват още по-далеч и решават, че могат да пазят тялото си от зарази и без помощта на ваксини.

Родителите, които не вярват във ваксините, искат да направят всичко "правилно", що се отнася до здравето на децата им, включително и лично да избират субстанциите, които ще бъдат инжектирани в телата им.

Хам и хора като него пък смятат, че фармацевтичните компании са в съюзничество с лекарите и правителствата с цел печалби. Този страх от "подлата медицина" е разбираем в свят, в който милиони души са пристрастени към медикаменти до степен, която стига до пандемия.

Експертите се колебаят дали е по-добре да се опитват да разубеждават антиваксърите, или просто да ги принудят да се имунизират.

Най-важната сред стратегиите, които специалистите разработват за преодоляване на опасенията около ваксинациите, е да сплашат пациентите да си поставят ваксина. През 2015 г. Закари Хорн, професор по психология от Аризона, разделя 315 участници в проучване на три групи.

Първата част четат история за дете, което се заразява с дребна шарка, гледат снимки на деца с различни видове шарка и се запознават с важността на ваксините. Втората група просто чете статистики, че няма никаква връзка между ваксините и аутизма. Третата група чете материали, които въобще не са по темата за имунизациите.

Групата, която е подложена на най-подробно информиране, е и тази, която най-лесно си променя мнението за ваксините. Антиваксърите често разказват ужасяващи истории за вреди от ваксините. Хорн прави същото, само че разказва за болести.

Този подход може да се окаже ефективен, щом стане въпрос за ваксина срещу коронавируса. Мнозина се интересуват повече за собственото си здраве, отколкото за колективното благо, затова данните как може да им повлияе заразата би ги убедила да се имунизират.

Лекарите могат да показват например снимки на интубирани пациенти или на такива с увредени бели дробове.

На тези, които ги е страх да си инжектират "неприродни съставки" в тялото, медиците обясняват, че това е най-лесният начин организмът да си изработи "естествен имунен отговор", за да оборят логиката на антиваксърите.

Други експерти са на мнение, че обръщането на нагласите е губене на време.

Някои проучвания показват, че предоставянето на максимално точна информация често задълбочава недоверието. Анкета, сходна с тази на Хорн, доказва, че при вида на болни деца някои родители само затвърждават убежденията си, че ваксините водят до аутизъм и други заболявания.

Затова някои специалисти смятат, че директният метод е най-правилен. Вместо лекарят да пита дали детето ще бъде имунизирано, той да казва в кой ден и час да се състои ваксинацията. Много училища в САЩ и Европа продължават този подход и не приемат деца, които не са ваксинирани.

След като бъде открита ваксина срещу коронавирус, редица училища и компании ще сторят същото и ще я изискват.

Директният опит за промяна в поведението обаче не е безупречен. Както отбелязва Хорн, някои антиваксъри са готови на всякакви оправдания, само и само да избегнат имунизацията. Те заявяват, че религията не им позволява да се ваксинират, или че културата и традициите им са срещу ваксините.

За себе си актьорът Маркъс Хам казва, че ако има нещо, което може да го разубеди в скептицизма му към ваксините, то трябва да бъдат безпристрастни, аполитични, идващи директно от източниците данни.

Само че тук идва друг проблем - такава информация за ваксините вече съществува, но Хам я отхвърля като ненадеждна и манипулирана. С други думи, за да бъдат разубедени антиваксърите, ще трябва да се вложат толкова усилия, колкото се хвърлят и в разяснения за мерките срещу коронавируса.

Може би най-мъдрият вариант е да имаме под ръка не един, а няколко подхода за справяне с противниците на ваксините, защото всеки малък процент убедени в ползата от имунизациите всъщност е огромна крачка напред.

 

Най-четените