Накрая бащата ще излезе виновен. Че не е купил на сина си обувки, в които краката му да са сухи...
Ако е възможно да има по-голям цинизъм около ужасяващата смърт на 16-годишното момче, ударено от ток на централен софийски булевард, от този, тури му пепел. Мокрите му чорапи, бе, не електрическото напрежение по тротоара!
Наглостта да чоплиш под една трагедия, която разтресе цялото ни общество, за да търсиш как да си измиеш мръсните ръце, вече има пандемични размери. Тук никога управляващ не е виновен.
Тези, които сме избрали да организират града, в който живеем, не приемат този избор за отговорност, а за шефско място. За "удоволствие", както беше възкликнала министърката на правосъдието, когато я назначиха.
Да управляваш града е "удоволствие", от чиято позиция се хвърлят ПР бомбички от типа "построих ви метро", всичко е "хубаво, но не е готово" и "за съжаление".
"За съжаление" релсите на метрото се разместиха, защото "за съжаление" има подпочвени води. "За съжаление" преди години един мъж умря, защото бръкна във фонтана на площад "Славейков", където "за съжаление" имаше електрическа обтечка. "За съжаление" падат разни отломки от сградите по столичните улици, защото "за съжаление" са остарели и пак "за съжаление", а и за изненада, никой не се грижи за тяхната безопасност. И така "за съжаление" преди време бяха убити и две жени.
За всичко това "за съжаление" далеч не е виновна само настоящата управа, обаче - тя просто е поредната част от това... "за съжаление".
В тази неделя това "за съжаление" взе живота на дете. Докато е стояло на светофара, за да мине по пешеходната пътека с баща си. Ринали сняг двамата, прибирали се, щели да хващат рейс 72 за дома.
"За съжаление" момчето стъпило точно там, където незнайно откога тече ток и дотам - изгоряло като бушон. Бушонът на управленското "за съжаление", което и сега се кърши в отчаяни опити да намери някаква удовлетворителна за обществото причина за трагедията.
Ама такава, от която да не пострада никой по държавната верига. Хем да се запуши устата на ядосания гражданин, хем да не го отнесе никой от "нашите".
Да не се накърни, разбира се, и предизборната шумотевица. Да не се стреснат от дългогодишната властова дрямка, като лъснат гигантската некомпетентност, престъпната корумпираност и потресаващото нахалство. Затова в пространството веднага се появиха верни гласове, които подхванаха рефрена "навсякъде се случват такива трагедии".
Наглостта на някои от тях стигна до това да дават примери със загинали от терористични атаки граждани на европейски градове. Странно извращение на ума трябва, за да родиш такава връзка - тези гласове дори не чуват как така сами артикулират тази "нелепа градска трагедия" като терористичен акт.
Да, всъщност са прави - това Е терористичен акт. На управата срещу нейните граждани. Чрез нехайно заложени електрически капани. Чрез истинска изненада на същата тази управа, че около въпросната шахта има няколко незаконни търговски обекта, захранени с ток незнайно как и незнайно откъде.
Кабели има, ама не се знае на кого са! Ток се плаща, ама тоя, на когото се плаща, и той учуден - Я, кабел! Че откъде се взе?! Така, както е тръгнало, скоро ще има учудени, че там имало било шахта, че наблизо има болница, в чийто двор има павилион, че тоя булевард там съществува и... абе, изобщо вие, гражданите, кои бяхте и по какъв въпрос сте тука?
Аз съм учена от учителите ми по журналистика да си представям в подробности всяка ситуация, за която пиша или ме интересува. Така че хайде да си представим какво ще да се е случило, че по шахтата да тече ток, който може да убие всеки един от нас, всяко дете.
Първи примерен сценарий:
Някой решава да сложи павилион в двора на болницата. Взима някакви вътрешни разрешения, плаща наем и после го оставят да се оправя. Вика бай Нам-си-кой, който връзва ток в будката без разрешение срещу "каквото почерпиш".
Втори примерен сценарий:
Това с болницата и павилиона е същото. Вместо някой бай, идва група техници. И те гладни, та и те срещу "колкото почерпиш" връзват мюшенгията и си тръгват. И собственикът доволен, че спестил пари за разрешения и включвания, и те доволни, че ще има за ракия.
Такива сценарии с различни детайли колкото искаш, всички ги знаем. След тях обаче трябва да дойде някакъв контрол все пак. Някак не може просто така да никнат павилиони по тротоарите и никой нищо да не провери - то една селска леля да седне с букет невени да го продава, ще цъфне веднага някой "орган", а при цяла будка...
Тук също разполагаме с варианти: контрол идва, ама и той урежда нещата за "колкото почерпиш"; контрол идва, установява нарушение, което се заизкачва в административната каскада, докато и там не се намери някой за почерпване. Така протоколът, препоръката, докладната записка или каквото там се казва, обикновено се "загубва".
А докато се открие отново някой път-може би-едва ли не, незаконният павилион продължава да работи. С вързания ток от бай Нам-си-кой или момчетата от техническата група.
Има и вариант, в който контрол просто не идва. Защо е така, ние с вас, драги ми съграждани, не можем да кажем.
Както не можем да кажем защо в такива съвсем класически случаи с павилиони и будки няма или не се прилагат някакви протоколи за проверка, някакви прошнуровани и подпечатани разрешения, някакви регулярни контроли, след като живеем в страна, в която по принцип бюрокрацията е висша форма на имитиране на дейност.
Защо управата на София е пряко отговорна за тази детска смърт? Защото тя има задължението да се грижи да живеем и функционираме в този град безопасно, сигурно и максимално удобно. Без значение дали става дума за управление от тая или оная партия - ние и родителите на мъртвото дете не се интересуваме от това.
Интересува ни защо тези сегашни управници на града допуснаха това да се случи. Интересува ни какво предвиждат да направят, за да не се случи пак. В този смисъл, ако утре кмет на София е розовата пантера Пинко или Пчеличката Мая, в случай, че си вършат работата отговорно и професионално, като гражданин, сигурна съм, горещо ще ги подкрепяме.
Казах в началото, че най-големият цинизъм, който можеше да бъде роден по повод този инцидент, е твърдението, че виновни са мокрите крака на детето. Има и още един обаче. И това е акцентирането върху ромския му произход.
По-гадна политическа и обществена гнус от това да "уточняваш" уж ей така, в името на информацията, точно този детайл, е толкова плоска манипулация за малко, но пък сигурно туширане на гнева на хората, че ми се повръща.
Защото кризисният ПР на онези все невинни виновни е проектирал как в усърдно поляризираното българско общество ще има една, уви, твърда част, която ще въздъхне облекчено "ооо, циганин".
И ще подмине трагедията с извода "един мангал по-малко". Колко долно, а?! И колко безчовечно! За едно българско дете, което никога няма да порасне, защото градът му го уби...
Очаквам сега политическото вайкане да заглуши човешкото. Историята ще послужи за предизборни послания, за ръсене на обещания, за обвинения, за словоблудства от патриотичен и националистичен характер.
Зад кулисите на този срамен властови театър ще останат абсолютното нехайство за човешкия живот, корупцията, пропила всичко от бай Нам-си-кой до батко, татко, чичо, ефенди и шиши, непрофесионализма, заразил като вирус една държавна конструкция от послушни, зависими и благодарни тихи хорица, и безотговорността, внедрена като национална политика.
А през това време един баща ще погребе момчето си, една майка няма да спре да вие от мъка до края на живота си, едно дете ще търси брат си, а ние ще стискаме палци това да не се случи на нашите собствени деца.
И ще ги учим да не стъпват на шахти, да не бъркат във фонтани, да не вървят под стари градски фасади и изобщо... да не съществуват.
За да не им пречат.
