Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вместо решение, слънчевите панели могат да се превърнат в огромен проблем

Излезлите от употреба модули най-често попадат на сметището. А тепърва отпадъците ще стават повече. Светът трябва да е подготвен за проблема, но не  е. Снимка: Getty Images
Излезлите от употреба модули най-често попадат на сметището. А тепърва отпадъците ще стават повече. Светът трябва да е подготвен за проблема, но не е.

Слънчевите панели, макар и важен източник на възобновяема енергия, може да се окажат сериозен проблем след края на живота си. И вместо да помогнат в борбата с изменението на климата, да се окажат огромен замърсител.

Тези сложни технологични части след края на живота си се превръщат в обемисти електронни отпадъци, а в момента в по-голямата част от света няма план за справяне с това.

Такъв обаче скоро трябва да има, тъй като наближава времето, в което тези панели ще излязат от употреба и трябва да бъдат заменени.

И идва въпросът какво правим със старите?

Международната агенция за възобновяема енергия прогнозира, че до 2050 г. близо 78 милиона тона слънчеви панели ще са достигнали края на своя живот, а светът ще генерира около 6 милиона тона отпадъци годишно от тях.

Проблемът е, че стандартните методи за рециклиране на електроника не включват слънчеви панели.

Възстановяването на най-ценните материали от един панел, включително среброто и силицият, изисква специални решения за рециклиране. Ако светът не успее да разработи такива, заедно с политики, които да подкрепят широкото им прилагане, последствията ще са тежки и много от тези модули ще отидат на сметището.

Слънчевите панели са съставени от фотоволтаични (PV) клетки, които преобразуват слънчевата светлина в електричество. Когато те попаднат в депа за отпадъци, ценни ресурси от тях се отиват на вятъра. Освен това съдържат и токсични материали като олово и депонирането им създава опасности за околната среда.

Повечето производители им дават срок на годност около 25 години.

Като имаме предвид, че светът тепърва започна да ги използва, и то не масово, в началото на този век, засега все още малък брой фотоволтаици излизат от експлоатация.

Панелите за слънчева енергия обаче придобиват все по-голяма популярност през годините, с което нараства и процентът на онези, които впоследствие ще се превърнат в боклук.

PV Cycle, организация с нестопанска цел, посветена на връщането и рециклирането на фотоволтаици, събира няколко хиляди тона отпадъци от слънчеви системи за добив на електричество в Европейския съюз всяка година.

Цифрата включва панели, които са достигнали края на живота си и тези, които са били изведени от експлоатация по-рано заради повреди при буря, имали са производствен дефект или са заменени с по-нови и ефективни модели.

Съгласно законодателството на ЕС производителите са длъжни да гарантират, че техните системи могат се рециклират правилно. В Япония, Индия и Австралия изискванията за рециклиране са в процес на разработка, за разлика от САЩ, където освен във Вашингтон, няма никакви подобни изисквания или решения по темата.

В повечето случаи до преработка на ценните части за повторна употреба се стига най-вече самоинициативно, доброволно или по инициатива на индустрията. Но това обхваща доста малък процент от всички фотоволтаици.

По-конкретно едва 10%, по данни на изпълнителния директор на Recycle PV Solar - една от малкото американски компании, посветени на рециклирането на фотоволтаични модули.

Останалите панели отиват на сметища или се изнасят в чужбина за повторна употреба в развиващите се страни, в които мерките за защитата на околната среда са по-слабо развити. Това е практиката и в САЩ.

Експертите казват, че страните, в които се изнасят панелите, обикновено нямат разпоредби за отпадъци от електроника и в крайна сметка проблемът се прехвърля на бедните държави, а често изнасяните панели са с ниско качество.

Дори когато се стигне до рециклиране обаче все още има какво да се подобри.

Ако образно си представим соларните слънчеви панели като високотехнологичен "сандвич", то пълнежът му представлява тънък слой от кристални фотоволтаични клетки, които са изолирани и защитени от двете страни с листове полимер и стъкло. Всичко това се държи от алуминиева рамка. На гърба му в разпределителна кутия има медни жички, които насочват генерираното електричество.

Най-често след края на живота им те биват разглобявани. Свалят се рамката и свързочната кутия, за да се използват отново алуминият и медта. Останалата част от модула се раздробява, включително стъклото, полимерите и фотоволтаичните клетки, покрити със сребърни електроди и запоени с калай и олово. В крайна сметка се получава трудно за преработване нечисто натрошено стъкло.

Изследователят от Държавния университет в Аризона Мън Тао, автор на рецензия за рециклирането на соларни системи за електричество, изчислява, че срещу разглобен стандартен панел рециклиращият може да получи едва 3 долара от алуминия, медта и стъклото.

Друг експерт изчислява, че транспортните разходи, за да отнесеш за рециклиране такъв панел в САЩ, биха били между 12 и 25 долара. В същото време в държавите, които не забраняват изхвърлянето им в депа за твърди отпадъци, излиза под 1 долар разходът да го изхвърлиш в такова.

Тоест разходите за преработка надхвърлят приходите.

Но ако по-ценните компоненти на системата за слънчева енергия - силицият и среброто - бъдат отделени и пречистени ефективно, това би подобрило съотношението между разходи и приходи. Малко на брой са обаче местата за рециклиране, където се стремят към това.

Във Франция например се намира единственият в света завод за преработка на силициев фотоволтаичен материал. За целта се използва специална оптична техника за възстановяване на химичния елемент. Отскоро и Recycle PV Solar в САЩ разполагат с по-добро оборудване, което им позволява да възстановят до над 95% от частите в соларния модул.

Целта на специализиралите в рециклирането на тези части е да направят така, че то да стане икономически изгодно и възможно най-полезно за околната среда. За целта са нужни специални интегрирани системи - използване на топлинна или химическа обработка, с които материалите да се ползват отново, без да се предават от един рециклиращ на друг.

За пример се дават кръговите бизнес модели на ЕС. Европейската комисия финансира редица демонстрационни проекти, показващи как соларните фотоволтаици от покривите и слънчевите ферми могат да бъдат използвани отново, включително за захранване на станции за зареждане на електрически велосипеди в Берлин или жилищни комплекси в Белгия.

Но за да може индустрията за рециклиране на слънчеви панели да се развива в посока устойчивост, в крайна сметка ще са нужни и съответните политики и разпоредби. И експертите съветват САЩ да вземе пример от ЕС в това отношение.

Преди това да се случи американските законодатели трябва да признаят, че проблемът съществува и става все по-голям, а отговорността не бива да пада единствено върху потребителите.

Най-четените