Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичката тази храна, която хвърляме на боклука

Близо една пета от всичката произведена храна за 2019 г. се е озовала на боклука Снимка: iStock
Близо една пета от всичката произведена храна за 2019 г. се е озовала на боклука

Ако цялата храна, която е годна за консумация, но въпреки това отива на боклука, бъде събрана, пакетирана и наредена в камиони за контейнери с вместимост от по 40 тона всеки, паркираните един до друг камиони ще са достатъчни да обиколят Земята по Екватора седем пъти.

Когато Ричард Суонъл, директор по развитието в Програмата за действие за отпадъците и ресурсите (ПДОР), говори за проблема с разхищението на храна, той не се шегува.

Напротив, въпреки колоритното сравнение, думите му са доста сериозни и целят да привлекат вниманието към един проблем, за който продължава да се говори много, но да се прави твърде малко.

Изказването на Суонъл идва като коментар към новия доклад на Програмата за действие за отпадъците и ресурсите и ООН за разхищението на храна през 2019 г. - още преди светът да влезе в локдаун и огромна част от населението да се затвори вкъщи, разчитайки на доставките на храна за вкъщи.

Според данните от доклада около 900 млн. тона храна са попаднали на боклука през 2019 г. Това е приблизително 17% от всичката храна, достъпна за потребителите от целия свят за съответната година. Иначе казано - почти 1/5 от храната, която се е изконсумирала за цялата 2019-а не е отишла в стомасите на хората, а на боклука.

Тя е била изхвърлена от домакинствата, търговците на дребно, институциите и хотелиерството и общият ѝ обем надминава и най-лошите прогнози, излезли от експертите до този момент.

"Мащабът на проблема е просто огромен. Това е скъпо от екологична, социална и икономическа гледна точка", коментира директорът на ПДОР.

Организацията с нестопанска цел се занимава с проблема за разхищението на храна и се опитва да привлече повече внимание по този въпрос. Като причината, освен всичко друго, е и сериозният проблем с недохранването на огромен брой хора, докато други изхвърлят толкова много, че с отпадъците може да бъде решен проблемът със световния глад.

Според данните на ООН по този въпрос всяка вечер около 700 млн. души си лягат гладни и имат системни проблеми с това да си набавят храна редовно.

Докладът на ПДОР обхваща над 60% от човечеството, като данни са събирани от 54 държави - бедни, със средни доходи и богати. Според авторите на изследването, то има достатъчно солидна база, върху която да се правят реални и подплатени изводи.

Именно затова е интересен фактът, че той се противопоставя на две широко разпространени позиции за това къде се концентрират изхвърлянията на хранителните отпадъци - както между страните, така и в самите тях.

"Досега хранителните отпадъци бяха разглеждани основно като проблем на богатия свят", коментира съавторът на документа Клементин О'Конър, експерт към Програмата на ООН за околна среда по Програмата за устойчиви хранителни системи.

По нейни думи обаче докладът е успял да опровергае до голяма степен тази позиция - буквално всяка страна, в която са правили наблюдение, показва съществени проблеми с изхвърлянето на храна от домакинствата. И това само по себе си е голям проблем.

Докладът хвърля повече светлина точно върху този аспект на разхищението на храна - какво се случва с храната на ниво крайни потребители, а не толкова върху онази храна, която се губи по време на производството, съхранението или дистрибуцията.

На тази база от ПДОР съставят Индекс на хранителните отпадъци, който е предназначен да помогне на отделните държави да предприемат мерки за решаване на проблема в рамките на своите граници. По този начин, ако отделните страни направят предписаното, ще се ограничи загубата на храна на по-високо, глобално ниво, смятат от организацията.

Според данни от 2017 г. за България след всеки празник у нас над 7000 тона храна отиват на боклука, а на дневна база се оценява, че хранителните отпадъци, които страната ни произвежда са в размер на 1800 тона. Всеки ден по 1800 тона храна отиват на боклука. 

"Ако загубата на храна и изхвърлянето ѝ бяха съсредоточени само в една страна, тя би била третият по големина замърсител с парникови газове на планетата", отбелязва Суонъл.

Според него борбата срещу измененията в климата минава през задължителна борба с изхвърлянето на хранителни отпадъци и ревизия на самите хранителни системи на отделните държави. Без това той самият не вижда как може да се постигнат целите за ограничаване на парниковите газове и намаляване на въглеродния отпечатък на човечеството.

Въпреки че усилията за избягване на разхищаването на храна се увеличават, учените отбелязват, че няма как да се изкорени проблемът с неизползвания и/ или неизползваем биоотпадък, който остава след храните.

Според авторите на доклада тук решението е хранителните отпадъци да не отиват директно към депата за боклук, където да спомогнат за отделянето на метан и други парникови газове, а да се мисли в посока превръщането на тези отпадъци в ресурс.

"Абсурдно е, че не сме се справили по-добре с това", настоява Мартина Ото, ръководител на градовете в Програмата на ООН за околната среда и сътрудник по написването на доклада.

"Има много алтернативи за погребване на биоотпадъци, включително даряване на храна, която все още е годна за консумация, преработката ѝ за фуражи за животни, компостиране и производство на биогаз", допълва още тя.

И все пак първата крачна за решаването на проблема е да се признае, че той съществува - при това не само с възмущение онлайн, а с реални действия.

Дори и на ниво обикновен човек - от разделно събиране на отпадъците до това да пазаруваме малко по-премерено и разумно - така, че да не произвеждаме толкова много хранителен боклук.

А и знаете ли колко вкусни се получават понеделнишките гювечета с "каквото е останало в хладилника от уикенда"...



Най-коментирани

Най-четените