Когато българинът е недоволен, пред него стоят няколко перспективи, от примамлива - по-примамлива.
Ако се намира в първи стадий на недоволство, може да се оплаче чрез гневно-сълзлив, деликатно неграмотен статус във Facebook и да се надява на емпатичен лайк от другар по съдба. Например:
"Снега пред нас пак не е почистен, не знам вече какво да направа".
Вторият стадий на недоволство се разпростира в текст, публикуван в собствения блог, с качество на Facebook статус, но удължен.
Съчинения от типа на "Защо никога повече няма да стъпя в Billa и искам всички да знаят това" редовно намират своето място под онлайн слънцето на социалните мрежи и блоговете с не повече от 20 последователи.
В трети стадий на недоволството от социалните неправди, ощетеният от ниските януарски температури започва да пише писма, да организира протести и да съставя петиции.
Това кверулантно поведение обичайно бива одобрявано, рeшервано и издигано на пиедестал от сподвижници на недоволника, които страдат не по-малко от същото явление и освен това, практикуват като хоби "търсенето на правата си".
"На ъгъла на ул. Шипка и ул. Щипка в столичния квартал "Фондови жилища" има два метра изронен асфалт. Моля, подпишете се тук, за да спрем безобразията в България!!!".
Когато нещата са безнадеждни, обиденото дете на клета майка България, навлиза в последен, четвърти стадий на своето недоволство и започва да поставя ултиматуми и да заплашва. В последно време - с емиграция.
Не е възможно в рамките на изминалия уикенд да не сте станали свидетели на поне десет злокобни онлайн заплахи с емигриране от родната страна.
Примери:
"Избраха червен президент - време е за емиграция".
"У нас има два изхода - Терминал 1 и Терминал 2".
"Ако не видя нещо нормално да се случва в тая абсурдна държава, няма да ми видят лицето повече тука"...
Инфантилната идея, че държавата и обществото треперят от страх, че Ivan Dimitroff, Marina Krasimirova или Petio Totkov ще полетят със самолета към зелените полета на очакващата ги с нетърпение, отворени обятия и майчинска усмивка Чужбина, започва да заема нелепи измерения.
Въпреки че отдавна вече емиграцията не е постижение и дори бабите не се гордеят, че внуците им живеят в чужбина, родният мрънкач продължава да заплашва социума с отсъствието си.
"Непрекъснато емигриращите" обичайно са над 30-годишни, но живеят с родителите си, завършили са някакво висше до половината, обитават краен квартал на София или провинция с трудно произносимо име и са решени да защитават правата си на всяка цена и да раздават справедливост.
Как? Като заплашат президента/премиера/общината/омбудсмана/времето/бездомните кучета/лошите шофьори/несъобразителните съседи/тъпите шефове, че ще си вземат цялата фамилия и ще си бият камшика я към Острова, я към Канада, и ще си оправят живота. Хак да ни е на всички!
Сериозно, хора, мислите ли, че на някого му пука, че ще си вземете посредствените способности, отегчителното жалване и минималния принос към добруването на обществото от Меричлери и ще ги натресете на Холандия?
Комплексарското издигане на живота зад граница в култ и паническото търсене на изход от "европейската провинция" България са толкова дразнещи с кухата си претенциозност, че ако wannabe истинските европейци и американци действително се изнесат от страната, всички ще си отдъхнем дружно.
Не че територията ни не бъка от възмутителни неуредици, напротив, бъка. И не че нередностите трябва да бъдат преглъщани и премълчавани. Не трябва. Но ако всеки си гледа своята работа и вместо да пищи във Facebook, направи каквото се прави в съответната ситуация, може би качествените кадри, които изтичат зад граница, ще са по-малко. Тези, чието присъствие би имало смисъл и файда.
Живеем в страна с отворени граници и самолети за различни точки на света излитат всеки час. Ако искате да се метнете на тях и никога да не поглеждате назад, едва ли повече от трима души в близкото ви обкръжение ще ронят крокодилски сълзи по четката ви за зъби в банята.
Търсенето на по-добър живот е изконно човешко право и ако смятате, че България е недостойна за вас, със сигурност може да се реализирате другаде.
В Щатите всеки ден се нуждаят от разносвачи на пици, Италия копнее за чуждестранна евтина работна ръка, която да сервира италианско еспресо, а всяка уредена европейска държава се нуждае от хора, които да повдигат антидекубиталните дющеци на нейните възрастни.
Но ако нещо ви задържа тук, по-добре спрете да поставяте безсмислените си ултиматуми и се опитайте да сте от полза. Пък току виж децата ви заживеят в по-добра държава.
Ако ли не: До-виииж-да-не! До-вииииж-да-не!
>няма да емигрирам Предполагам по същия начин отказваш да спиш с Мис Свят 2016, да преяждаш с черен хайвер, да караш Ламборджини и да ставаш световен шампион по овчарски скок, нали? Чутовни жертви, несъмнено!
О, Мануелка, Сърдечно благодаря за акцентирането върху две от иначе многото мои превъзходни качества! Длъжен съм да отбележа обаче, че намирам това за ирелевантно по отношение на дискусията.
Ех, Свински Какъв Мис Свят 2016, какви 5 лева! За тия мацки не бих се напънал дори да си давам воля на фантазиите. Виж, за Мануелка .... . Черен хайвер веднъж опитах и не можах да разбера какво толкова примират по него. Така че никога не бих преял с черен хайвер, но, ако има боб със зеле или пък гювеч..... . Ламборджини не искам, защото няма да мога да товаря на него щайги с лютеница и туршия от село и някой и друг чувал с картофи. За какво ми е.
>За какво ми е Не ти трябва. Пък и в чужбина що да ходиш - там няма точно никакви различни възможности като за теб, а ако е за миенето на чинии, то и в България я има тая работа.
Точно така, Свински, Хич не ми трябва да ходя в чужбина. Ходил съм достатъчно и повече не искам. Все пак бих направил изключение, ако ме поканиш на сватбата ви с еди-коя-си от Мис Свят 2017 или 2018. Но това едва ли ще стане, тъй като с визите вече става доста трудно. А, виза няма да искам, тай като, както казва Димитър Недков, в никакъв случай не бих им доставил удоволствието да ми я откажат.
>Ходил съм достатъчно Интересно, баба ми казваше точно същото когато редовно оплюваше тия пусти щати, европи и прочие. Не беше излизала от страната.
>Другаде е още по-зле, тук имаме някакъв дух, който не ще и не ще да умре. Духът, с който 28 години след падането на комунизма България е все още тотално разтурена държава, в която точно абсолютно нищо не работи поне що-годе сносно - нито поне някоя от трите власти, нито образованието, нито науката, нито изкуството, нито здравеопазването, нито икономиката, нито производството, нито поне опазването на околната среда? Ми.. с тоя дух нищо чудно, че го духате вече четвърт век. Явно това е на вас разбирането ви за духовен живот. Спести ми обясненията как духът го има, ама злите рептилоидни американски евреи-масони постоянно ви правят мръсно, щото са силно загрижени да не би случайно дребна източноевропейска държавица да не вземе да се позакрепи и да стане що-годе законова държава. Ебем ви духа, щом не може да се справи дори със злите планове на измислени герои.
деоуине-аз те мислех,че си от техния лагер!Браво на теб-поне имаш хъс да им запушваш устите...ама те едни гладни,червеносвински усти-не се запушват и тва е
Още една такава статия и спирам да чета кафето! Статиите от тоя сорт са чисто и просто гадна манипулация. С цел да ни забиват и набиват, че като сме останали в България, сме едва ли не най-загубените българи. И може би трябва да ни разяжда въпросът какво още правим тук и не е ли време да се изнасяме, щото видите ли, народът се изнесе и е къде-къде по-добре. Много ми е чуден точният процент на българите в чужбина, които стоят там, въпреки че не са в завидно положение, ама ги е срам да се върнат провалени. Едва ли е малък. Тия писания и спорове наистина вече трябва да престанат. Всеки има право да реши за себе си къде и как да живее.
Део, запомни, ЛамборГини. Знам, че ни си мил такава, но не е лошо да знаеш, как се произнася.
Аз, Аз съм мил Ламбургини Винорче! Заобича ли ме повече Апа завчера мих един Майебах.
Мануелка, /34/ Категоричността ми се дължи най-вече на това, че и мен като Путин са ме възпитавали в любов към родината. Че има неща по-важни от парите - като състрадание, достойнство, патриотизъм и пр. Че трябва да се уважават старите хора, а не да се презират, както е модерно сега. Да се помага на хора в нужда, без очакване на нещо в замяна. Такива работи. Що се отнася до комфорта - не знам как точно го разбираш, но за себе си мога да твърдя, че не ми е комфортно. Най-вече заради това, че нямам време да изчета сума ти книги, дето съм си купил и стоят така и чакат. Други съм ги насвалял от разни сайтове и също стоят и чакат. Това е, Мануелка. Една от мерките, от индикациите за богатство /а защо не и комфорт/ е количеството свободно време.
Уебкафе, Понеже гледам, че сте изтрили коментара на Конспи, имам следното предложение: В случаите, когато прецените, че даден коментар съдържа свръх-нецензурни и обидни думи, да изтривате само въпросните думи, а не целия коментар. На мястото на изтритите думи може да сложите някакъв писмен еквивалент на онова би-и-и-и-и-п, дето го чуваме, когато някой псува по телевизията. Да - направо така може и да го изпишете - "би-и-и-п" или пък "пиу-у-у-у", както ви харесва. Вярно, че триенето на целия коментар е далеч по-лесно, но в конкретния случай коментара на Конспиратор като цяло беше смислен и интересен. Ако това предложение не ви харесва, бих Ви предложил друго - в случаите на нецензурни и обидни думи, защо не изтриете направо цялата статия, барабар с всичките коментари под нея. Явно самата статия провокира крайности у коментиращите. Така ще бъде още по-лесно, а може би и по-разумно. Благодаря!
>ЛамборГини Когато от всичко, което съм написал, виждаш само възможно най-дребнавата и несъществена грешка и се фокусираш единствено върху нея, може би не е зле да се замислиш какви са причините да ти се налага да игнорираш всичко останало, всичко съществено. Може да научиш това-онова за себе си.
Иване, Моля ти се, не ми пробутвай тия тапицирани скелети! Отказвам ти цялата партида, с изключение на една, дето що-годе хваща окото. Другите си ги взимай.