Преди известно време реших да направя следния експеримент: да приемам всички оферти и предложения от хората около мен за прекарване на свободното време, които получавам. Поне за месец. Такъв срок си поставих в началото.
Тази идея дойде, след като осъзнах, че съм потънала в еднообразие и рутината ме потиска на много нива. Непрекъснато изпитвах апатия към повечето неща, които правя. Всичко ми се струваше скучно, тъпо и безсмислено. Рядко излизах. В един момент прозрях, че ако това продължава, никога няма да се почувствам по-добре, а само ще затъвам повече и повече. Ето затова реших да се насиля. Да принудя себе си да започна да правя разни неща. Да казвам "да".
Днес съм друг човек. Ето какво се случи:
Започнах да пътувам повече
Преди да реша умишлено да казвам "да" на нещата, трудно се впусках в спонтанни пътувания. Дори на близки разстояния. Абе, като цяло винаги или ме мързеше, или измислях някаква причина, поради която "не мога сега" - лошо е времето, имам друга "плаваща" уговорка, не ми се ходи сега на планина... А, на море ли? Ами и на море...
И така, докато в един момент не осъзнах, че съм потънала в скучно, сиво и изпразнено от разнообразие ежедневие, в което никога нищо не се случва. Защо ли? Защото не му позволявах. За два месеца видях места в България, които дори не съм подозирала, че съществуват и то почти без никакви усилия. Просто казах "да" на всички предложения или идеи, които някой около мен даваше.
Запознах се с интересни хора
Преди живеех с идеята, че човек не може да създаде приятелства след университета. Че веднъж преминал 25 години, ако съумееш изобщо да запазиш добри контакти с хората, пак добре. Защото "всеки има собствен живот, семейства и приоритети." Това е така, но всичко останало са предразсъдъци.
Разбрах, че светът е пълен с прекрасни хора, които си заслужава да срещнеш и това може да се случи във всеки един етап от живота ти и дори да станеш приятел с тях. Че цял живот се учиш, а най-добре се учиш от другите, което може да се получи, само ако си отворен към тях. Само ако им кажеш "да".
Забавлявах се искрено и много
Разбрах, че причината за скуката и за това да си "сдухан" често се дължи на съзнателния отказ да скочиш в непознатото. Малко е плашещо, може би най-плашещото нещо на света, всъщност. Няма как да очакваш да ти се случи нещо различно обаче, ако вечно правиш едно и също.
Излизането от зоната на комфорт е едно от малкото истински лекарства за душата. Всеки човек минава порочния кръг "изолация-апатия-изолация" поне веднъж в живота си, но забавлението и усмивките понякога са на една ръка разстояние, стига да се "насилиш" малко и да има кажеш "да".
Не се страхувах от провали, което ми помогна
Преди се страхувах да започвам нови неща, в голяма степен от страх да не се проваля. Когато започнах да казвам "да" на живота, започнах и да се провалям. И разбрах, че далеч не е страшно. Напротив. Провалът е единственият път към успеха. Всички се провалят и никой не постига нищо от първия път просто хей така.
Това, което обаче наистина може да те спре, е страхът. Страхът от провала и страхът изобщо. Успееш ли да не се страхуваш - това само по себе си е голям успех. Самата истина е това.
Израснах повече като човек
Поемайки повече рискове, започнах да научавам повече за себе си. Когато се поставяш в непознати ситуации, виждаш и непознати страни от себе си. Ако просто бях останала в зоната си на комфорт, щях да умра от скука в собствената си компания. С едни и същи проблеми и едни и същи страдания. Намерих си нови хобита, возих се на лодки и каяци, карах колело в странни терени, научих се да готвя много по-добре от преди и се чувствам пораснала.
Започнах да казвам "да" на все повече неща
Получи се нещо като домино ефект. Казването на "да" на едни неща доведе до казване на "да" на други неща. Започнах с "да" на едно пътуване, после на новите приятели и накрая на какви ли не нови неща.
Опитах разни храни за първи път, които допреди това не бих вкусила. Мислех си, че не обичам морски дарове, а се оказа, че са ми любими. Скочих с бънджи и карах сърф. Осъзнах, че съм станала по-отворена, по-широкоскроена и по-разбираща света и хората от преди. Благодарна съм за това.
Станах по-щастлива
Всичко изброено дотук ме направи по-щастлив човек. Казвайки по-често "да" на нещата, свърших страшно много, пораснах и научих неподозирани допреди това неща.
Сега това е новият ми живот - по-хубав, по-пълен и по-смел отпреди. Притеснявам се по-малко за всичко, защото се научих да приемам фактите такива, каквито са и да живея повече в настоящия момент, отколкото в миналото или бъдещето.
Ще продължавам да приемам живота с всичките му предизвикателства и възможности, защото вярвам, че той е за това - за да се живее.
