Разбра се, че е отпаднала т. нар. мажоритарност от Изборния кодекс.
Сега ГЕРБ ще говори много на тази тема. Каква е истината и защо такава мажоритарност е естествено да отпадне? И дали наистина ГЕРБ и други партии искат мажоритарен избор?
Още през 2009 г. много хора говориха и писаха, че предлаганите 31 мажоритарни мандата нарушават основен международен стандарт за равното избирателно право във втория компонент - един депутат да представлява сравнително еднакъв брой избиратели плюс/минус 10%.
При разликите в размера на нашите МИР-ове (многомандатните избирателни райони) броят избиратели се различава в пъти. Даже има МИР, който има 4 мандата по милост, защото по аритметика има население за 3 мандата. Четвъртият депутат представлява Белоградчишките скали.
Това е второто недоразумение с исканите 31 мажоритарни мандата. На каква база е искано в листа с 4 мандата един да е мажоритарен? И в листа с 13 мандата пак един да е мажоритарен. Това са основанията, и моите в това число, които са против мажоритарната част на изборите в този й вид.
За съжаление, нито една парламентарна група не предложи промяна на изборната география чрез сливане на бившите окръзи и формиране на сравнително еднакви МИР-ове. Ако това беше направено, можеше да се дискутира смесена избирателна система (механична или т. нар. немска) на основата на някаква пропорционалност.
Моето лично предложение беше да се премине към смесена система с 50% мажоритарен вот в еднамандатни избирателни райони, а в пропорционалната част да се гласува със задължителна преференция. При такъв вариант един МИР щеше да се раздели на 3 или 4 ЕИР (едномандатни избирателни района) и да се гласува за мажоритарен кандидат. За съжаление това се оказаха розови сънища.
Нека сега да сме наясно - нито приетото пропорционално гласуване за партийни листи с доброволна преференция и някакъв праг, нито отхвърленият мажоритарен елемент на ГЕРБ имат някаква физическа, статистическа или математическа логика. Те са просто едно съгласие между партиите върху цифри, които са изсмукани от пръстите.
Единодушният отказ да се дискутира даже създаването на район "Чужбина" е показателен за трогателното единомислие. Такова трогателно единомислие не се вижда даже и в стенограмите на Обществения съвет към ВКИК (временната комисия за Изборния кодекс - бел.р.), който закачливо беше наречен "Джуджетата на Мая Манолова".
Аз доколкото знам българските граждани в чужбина имат конституционно право да гласуват. Ако някой им го отнеме - значи им нарушава правата и те могат да търсят възмездие по съдебен ред - срещу правителството, народните представители, Народното събрание и цялата българска държава. За гласуването ситуацията е типичния "Параграф 22" - никой няма да промени избирателната система, докато състава на парламента не се промени, а състава на парламента няма да се промени, докато не се промени избирателната система.
"Мм, да, въртим се в кръг, хвърляме прах в очите на обществото, използваме сложни думички, за да изглеждаме важни, но да не ни разбират, работим неуморно, извънредно...за да се окопаем по-добре и нищо, ама нищо да не променим. Не ни отърва. Пък какво мислели и искали ония баламурници, дето цяло лято протестираха и преди това пък ни избраха (или си въобразяват, че самите те са ни избрали), да го д...ат." (из главата на, примерно, М. Манолова, радетелката за "новия" избирателен закон). Всъщност прилича на основните опорни точки на партията. И защо не сме пак на улицата? А?
Не сте на улицата, защото няма СРЕЩУ какво да протестирате, без да има необходимост да кажете с какво да го заменим. Срещу Пеевски протестирахте, щото няма голямо значение кой ще е на негово място. Виж, срещу избирателната система на Манолова никой не протестира, щото тя трябва задължително да се замени с друга. И да излязат 100 човека, всеки ще е излязъл със собствена избирателна система. Нашенеца е задружен СРЕЩУ нещо, но е тотално разединен, ако трябва да е ЗА нещо. Болно его, подозрение и завист, да не би системата на другия да вземе да го облагодетелства нещо...
Не е точно така, защото и тълпата имаше някои конкретни искания за промени, ама властта е в депутатите, те решават, приемат закони или промени към тях и точка. Нищо повече не може да се направи. Не им отърва да се променя нещо. Веднъж приет един закон и меродавен, и нищо и никой не е в състояние да го промени, без значение дали е добър или лош, или просто в услуга на определена група от хора, но не на всички.
Иначе принципно си прав, Rowan, част от народопсихологията ни е.
Решението дали да гласуват граждани, които не живеят в рамките на ЕС, СЕ ВЗИМА НА ПАРЛАМЕНТАРНО НИВО. В тази връзка, далеч не сме единствените в Европа. Тъжна е, просто, самата тенденциозност на акта, в Турция, Сърбия Македония и Молдова остават масовите урни.