В петък вечер, на 2 март, се прибрах някъде към седем, седем и половина, пуснах телевизора и попаднах на нещо по БНТ-1, което така и не разбрах какво е. Помогнете ми да разбера!
Беше нещо като концерт с елементи на архивен филм или по-точно (от пропорционална гледна точка) - архивен филм с елементи на концерт.
Някаква руска група на име „Бисквит", защото така се казвал и експерименталният стил, в който твори, изпълни популярни мелодии на балалайка-контрабас и акордеон.
Някакъв хор (също от Русия) виеше тропара на Светия Кръст - „Спаси Господи люди Твоя..." с мелодията на постмодернистична академична музика.
Възрастна жена, която май беше актриса, но не и певица, къде пееше, къде рецитираше „Хубава си, моя горо!" с тембъра на развеселена и малко препушила колежка на осмомартенски банкет.
Имаше и друга възрастна жена, която си беше боядисала главата с фуксин и кой знае защо се беше облякла в сценичен костюм с грамадни еполети като Бийтълс от корицата на албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band. Тя изпълни маршова песен за руските знамена.
Имаше и балетна трупа. В поизносени от стотици участия костюми тя изтанцува (не разбрах в каква връзка с темата на събитието) валс из балета „Маскарад" от Арам Хачатурян. Вероятно не им бяха платили достатъчно за някакъв по-специален номер.
Действието се развиваше в Народния театър.
За да не остане у никого съмнение по този въпрос, режисьорът повтори поне 15 пъти следното свое творческо решение: камерата показва в убийствено близък план гигантски позлатен гипсов орнамент, после бавно изтегля и ние виждаме, че това е някой от балконите в залата.
В дъното на кадъра се вижда сцената с миниатюрните водещи, към които камерата се приближава още по-бавно. И така поне 15 пъти!
Декорът се състоеше от уголемени картини в позлатени рамки и със сюжети от Руско-турската война 1877-78. Висяха на корди, поклащаха се и се застъпваха една друга.
Час по час прекъсваха концерта с огромни откъси от архивен филм от 60-те или по-рано с участието на Петко Карлуковски и Апостол Карамитев като юноши. Актьор, изпълняващ ролята на руски офицер, сочеше през Дунава българския бряг и викаше: „Това там е свещена славянска земя, хайде да идем да я освободим!".
Изведнъж, посред поредното изпълнение на групата с балалайката-контрабас, предаването прекъсна без предупреждение и финални надписи (които аз напрегнато чаках, за да видя имената на сценариста и режисьора) и започна „По света и у нас".
Та, питам: какво беше това? Помогнете ми да разбера!...
А, да, щях да пропусна: честит празник и Картаген трябва да бъде разрушен!
