Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Четенето - и наслада, и досада

Бедата е, че нечетенето рефлектира върху писането и то става неписане, върху говоренето - и то става неговорене...
Бедата е, че нечетенето рефлектира върху писането и то става неписане, върху говоренето - и то става неговорене...

- Да му купим книга за рождения ден!
- И за какво му е?....

Все по-често ще чуваме сродни диалози, все повече няма да се чете...Готови ли сме за това?

Някои специалисти предричат, че след 2020 -та година въобще няма да излизат печатни вестници, а обмяната на информация в социалните мрежи ще става посредством размяна на снимки и клипове.

Така вероятно потребителите съвсем ще забравят писмените знаци.

Всички усещаме как, благодарение на интернет, между нашето поколение и това на децата ни се появиха огромни различия. По навиците за четене ние много повече се доближаваме до майките и бащите си, до бабите и дядовците си.

Как да постъпим така, че да не оставим децата си неграмотни, но и да не се опълчим на ценните неща от новото време?

Нашумя случаят, в който един родител брои на дъщеря си 200 долара, за да изтрие профила си от Facebook. Но дали това е оправдано и разумно? Връхлитащата ни информация се оказа нож с две остриета - понякога нужна и навременна, друг път - обременяваща и излишна...

Как да помогнем за пресяването й?

Новите технологии иззеха книжките от ръцете и на най-малките, като на тяхно място връчиха таблети и лаптопи. Може би трябва да кажем „сбогом" на панорамните издания с разкошни илюстрации? Мониторът на компютъра и дисплеят на телефона изместиха книжната страница..

Вече се продава бебешки iPad.

Той може да сваля апликации, има качени електронни книги и предварително записана музика. Използвайки тъчскрийна, пеленачетата на практика ще могат да сърфират сред образователни игри, да разпознават цветове и животни със съответния звук.  В крайна сметка, целта е постигната - хлапето научава нови неща, образова се.

Колко често ви се случва да седнете с книга в ръка и да се наслаждавате на общуването с нея. Наистина, повечето от нас си спомнят любознателния, четящ вглъбено герой от „Приказка без край". Нещо повече, изпадали сме в неговото състояние, когато нищо и никой не може да ни отлепи от книгата...Но времената се променят!

И през ум не ни минава да връчим на ученика вкъщи „Читателски дневник", за да записва какво е чел през лятото...Та той ще остане празен!

Бедата е, че нечетенето рефлектира върху писането и то става неписане, върху говоренето - и то става неговорене... Преди време попитах едно дете защо му харесва определен екшън герой - очаквах отговор, свързан с външността, характера, речта, действията, мисията...., но вместо това чух : „Много ме кефи, щото е мега як!".

Заглавието на ето това Вазово стихотворение:

ЧЕТИ, ГОВЕДАРЧЕ!

На сянка, под ореха, говедарче
опърпано видях седнало бе -
очи вперило в скъсано букварче.
- Какво четеш ти, миличко другарче?
- Чета: а, б.

Чети, чети! То чудо днеска прави
туй дребно нещо под това небе,
то мъртви буди, дава ум на здрави,
туй второ слънце бог ни сам остави:
чети: а, б.

Чети! То прави сляпото окато -
из тоя извор целий свят гребе -
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
чети: а, б.

Да, слънце то е. Срам за оногова,
кой в мрак духовен жив се погребе!
Чети, чрез него твар ще станеш нова
и силна, за световни бой готова:
чети: а, б.

Ти малко си, но труд те чака тука -
без труд не може нищо - и не бе!
При мишци силни прибави наука -
разковничето там е на сполука.
Чети: а, б!


познатите ми хлапета тълкуват така: „Говедарчетата трябва да четат - ние не сме говедарчета..." Е, имаше и: „който чете, е говедо...", но това сигурно беше  груба шегичка. Знаем ли?

Дали ще направим четенето досадно или приятно за децата си - зависи от нас. Рецепти няма, препоръките са индивидуални, резултатите - различни...

Ако си имате любимо четиво, приятно четене!

Най-четените