Болезненото осъзнаване, че Русия в момента е само остатък от победения в Студената война СССР и породеният от това комплекс за малоценност се компенсират с грандомания, самовлюбеност, безпардонност, дребнава отмъстителност и чист инат.
Именно този тип компенсаторност характеризира политиката на Кремъл под управлението на Путин. Резултатът е това, което с основание все по-често се нарича „руски неоимпериализъм".
Властта в Русия, чийто манталитет въобще не е скъсал със сталинско-брежневския модел, категорично отказва да признае, че съветският комунизъм загуби войната.
Нещо повече: те не си дават сметка какъв късмет имат, че войната беше само „студена". Така единствено бяха лишени от непропорционалното си влияние, но не бяха изправени пред задължението да плащат репарации.
А би трябвало - защото вредите от този уродлив политически, икономически и социален експеримент, специално върху страните от бившия соцлагер (включително България), са неизмерими.
Кремъл трябва да свикне с мисълта, че управлява една победена страна. Страна, която - за нейно щастие - има достатъчно ресурси, за да остане независима, и достатъчно дълбока културна традиция, за да не се обезличи като нация.
Същевременно обаче кремълските лидери трябва да си избият от главите всякакви идеи за възраждане (дори и само частично) на руската имперска мощ. Русия вече никога няма да бъде империя; подхранването на подобна илюзия е безотговорност, граничеща с престъпление спрямо собствения им народ.
И колкото по-бързо им дойде акълът в главата, толкова по-добре. В противен случай рискуват унижението да бъдат гонени отвсякъде, където започнат да заявяват претенции. Както бяха изгонени от Кипър, точно за няколко месеца - при това само от неагресивния ЕС, без каквото и да било съдействие от страна на САЩ.
И както предстои да бъдат изгонени от Украйна - причина за което е единствено лакомията им на всяка цена да направят от тази страна свой пълен васал.
Кремъл трябва да забрави да разсъждава от позиция на силата. Подобен начин на разсъждение може да донесе на Русия само проблеми.
Това е логичният и естествен ход на нещата. Краят на Путин не започва сега - той беше предначертан още с встъпването му в длъжност като президент.
Един продукт на КГБ, и то поставен в ретроградна политическа среда, няма как да не свърши с политическо самоубийство. Лошото е, че заради кремълската мания за световно величие цял свят може да намрази руската нация - и то дори повече, отколкото по времето на СССР.
А би било жалко, защото руският характер и култура би трябвало да бъдат неделима част от профила на глобалното човечество.
