Болезненото осъзнаване, че Русия в момента е само остатък от победения в Студената война СССР и породеният от това комплекс за малоценност се компенсират с грандомания, самовлюбеност, безпардонност, дребнава отмъстителност и чист инат.
Именно този тип компенсаторност характеризира политиката на Кремъл под управлението на Путин. Резултатът е това, което с основание все по-често се нарича „руски неоимпериализъм".
Властта в Русия, чийто манталитет въобще не е скъсал със сталинско-брежневския модел, категорично отказва да признае, че съветският комунизъм загуби войната.
Нещо повече: те не си дават сметка какъв късмет имат, че войната беше само „студена". Така единствено бяха лишени от непропорционалното си влияние, но не бяха изправени пред задължението да плащат репарации.
А би трябвало - защото вредите от този уродлив политически, икономически и социален експеримент, специално върху страните от бившия соцлагер (включително България), са неизмерими.
Кремъл трябва да свикне с мисълта, че управлява една победена страна. Страна, която - за нейно щастие - има достатъчно ресурси, за да остане независима, и достатъчно дълбока културна традиция, за да не се обезличи като нация.
Същевременно обаче кремълските лидери трябва да си избият от главите всякакви идеи за възраждане (дори и само частично) на руската имперска мощ. Русия вече никога няма да бъде империя; подхранването на подобна илюзия е безотговорност, граничеща с престъпление спрямо собствения им народ.
И колкото по-бързо им дойде акълът в главата, толкова по-добре. В противен случай рискуват унижението да бъдат гонени отвсякъде, където започнат да заявяват претенции. Както бяха изгонени от Кипър, точно за няколко месеца - при това само от неагресивния ЕС, без каквото и да било съдействие от страна на САЩ.
И както предстои да бъдат изгонени от Украйна - причина за което е единствено лакомията им на всяка цена да направят от тази страна свой пълен васал.
Кремъл трябва да забрави да разсъждава от позиция на силата. Подобен начин на разсъждение може да донесе на Русия само проблеми.
Това е логичният и естествен ход на нещата. Краят на Путин не започва сега - той беше предначертан още с встъпването му в длъжност като президент.
Един продукт на КГБ, и то поставен в ретроградна политическа среда, няма как да не свърши с политическо самоубийство. Лошото е, че заради кремълската мания за световно величие цял свят може да намрази руската нация - и то дори повече, отколкото по времето на СССР.
А би било жалко, защото руският характер и култура би трябвало да бъдат неделима част от профила на глобалното човечество.
"... хората избират диктатурата...." Диктатура никой не избира. Избират я шушумигите, с тайната надежда, че те ще са от страната на диктатора и на далавера, само че това никога не е така за простия обикновен човек. Нормалните хора между слободия и дикататура избират ред и демокрация, само че това по тези земи е мръсна дума за дървените философи.....
"Мутрата е, класически, с врат колкото талията на свинята, златни ланци, купища пари от незаконни бизнеси, любител на оръжия, наркотици, курви. Женен с деца и ги бие всичките." Грешка! Любим филм за мутрите е "Кръстникът" и те се опитват да подражават на Вито и Майкъл Корлеоне. А за тях семейството е свято, издигнато е на пиедестал и е най-пазената им ценност.
Зелен Бетон, разумни тези касаещи поведението на Кремъл ни поднасяш , подпрени на думата "трябва". А би ли конструирал аналогични, но адресирани към Вашингтон?
Към недоволните коментари: Първо, както някой справедливо вече отбеляза, това не е статия, а коментар към друга статия. И представлява обяснение защо не съм съгласен със заглавието на коментираната публикация („Началото на края на Путин“), а смятам, че той е тръгнал към края си още откак стана президент първия път. И второ – естествено, че изказаното не е нищо повече от лично мнение; това се отнася за всеки един коментар в нета и би следвало да се подразбира. Според мен картинката е точно такава, каквато съм я описал. Нищо не прогнозирам и нищо не пожелавам, само констатирам – и то със съжаление, защото ситуацията си е жив развъдник на всевъзможни проблеми. Включително и за нас тук. Ако някой не е съгласен, добре е дошъл да даде друго мнение. Ако обаче някой иска да ми каже, че Путин и въобще властта в Москва са свещени крави, на които може само оди да се пеят, да си погледне календара. Защото явно е объркал столетието. ________________ @паяка: Разбира се, че мога да кажа две думи в същия дух и за Щатите. Само че там с две думи няма да стане, трябват повече. Проблемите на американците са доста по-комплексни, отколкото тия на руснаците. Затова ще го оставя за друг път. Поводи със сигурност ще има. САЩ и Русия си приличат по това, че и на едното място, и на другото управляващите имат нужда да им се подрязват крилцата. Периодично. На първите – защото имат нездравословно много власт, а на вторите – защото имат нездравословно високо самочувствие. Не мога да преценя кое от двете е по-опасното; но че и двете са опасни, е вън от всякакво съмнение. Различават се пък по това, че Белият дом гледа на първо място вътрешната стабилност, върху която стъпва, за да си разиграва коня навън – а в Кремъл са тръгнали да си разиграват коня навън, въобразявайки си, че по този начин по-лесно ще си осигурят вътрешна стабилност. В резултат на това руснаците си патят (и има да си патят) от собствените си управници много повече, отколкото американците от техните. А всички останали стискаме палци ония от Москва или другите от Вашингтон да не изперкат в един момент и да сътворят някоя генерална дивотия. Способни са на това – и едните, и другите. Естествено, по-критично настроен съм към Кремъл – защото руските геополитически мераци влияят много по-непосредствено на България, отколкото американските. Освен това не обичам фатмашко-мутренския тип политика, който явно е присърце на Путин. Пък и помня соца, така че е естествено да настръхвам, когато нещо започне да ми прилича на ония години. А относно думата „трябва“ – ами да, трябва. Отделен въпрос е, че няма достатъчно силен глас, който така да каже това „трябва“, че Путин да се съобрази. Но, както е известно, светът не е идеален. ________________ P.S. Между другото, напоследък (по-точно – след драматичния обрат на събитията в Украйна) ми прави впечатление, че отведнъж се засилиха коментарите, самоотвержено бранещи кремълската политика – и същевременно видимо намаляха защитаващите БСП и плюещите по ГЕРБ и извънпарламентарната опозиция. За момент си помислих, че коментиращите са едни и същи, само че с нови опорни точки...
аргументите ти издишат, предвид последния факт : Кадруването на САЩ, при избора на т.н. нов състав на правителството на Украйна. За справка - разговорът между зам. секретаря и посланика. Така, че кое е по страшното, и кой в крайна сметка режисира цялото това нещо и с каква цел? Аз лично смятам, че Украйна твърдо е тръгнала към разцепление, и това е съгласувано между САЩ и Русия, напук на ЕС.