Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сектата на Политкоректните от Днешния ден

Как циганчето-двойкарче стана "българче от ромски произход с дефицит на оценки над 2"? Снимка: Дарик радио - Сливен
Как циганчето-двойкарче стана "българче от ромски произход с дефицит на оценки над 2"?

В момента съм на 35 години. Първият ми сблъсък с политическата коректност се случи по времето на социализма. 1988 година.

Прибрах се от училище и казах на баба ми, че в петък след часовете ще ходя до циганската махала в града, за да помагам с уроците на Росен. Така беше казала класната. Децата с по-високи оценки имахме такова задължение към другите, които срещаха проблеми с четенето и писането.

„На другите две циганчета ще помагат Валя и Пепи", допълних аз.

„Никога повече не ги наричай циганчета, те са БЪЛГАРИ ОТ ЦИГАНСКИ ПРОИЗХОД" („ромски" се появи по-късно като понятие), строго ми каза баба.

Запомних. В петък срещнах един съсед по пътя от училището към дома на Росен (Росен си беше тръгнал още преди голямото междучасие, затова отивах сама) и като ме попита къде отивам, аз като един истински политкоректен социалистически първолак гордо му казах: „Ами, отивам в махалата на българите от цигански произход".

Чичо Краси повдигна вежди и отвърна „Ааа, ше учите с некое циганче-двойкарче". Ако тогава имаше гугъл преводач за политически коректен език, това сигурно би звучало като „Ааа, отиваш да развиваш уменията на някое българче от ромски произход с дефицит на оценки над 2".

Кое, според вас, е най-важното в тази кратка история? Думите на бабата, думите на детето или думите на чичо Краси? Мисля, че най-важното от тази история е „Отивам да помагам на Росен". Другото са глупости.

Другото са едни пари, усвоени по едни програми, така че едни хора да казват на другите как да наричат другите.

Сектата на Политкоректните от Днешния ден започна Възродителен процес срещу словото. Мислят се за велики, взеха са се за цар Борис I и новопокръстват света с излишно усложнените си термини.

От известно време живея в страх да харесам публикация във ФБ, която видимо не е политическа коректна, защото това може да накара Воините на „правилното говорене" да се засегнат, да ги разочаровам, дори да се превърна в проповедник на „езика на омразата".

Не искам да наричам (и не го правя) Гошо „пе*ераст". Но не искам, когато обяснявам на някого кой е Гошо, да си превъртам сто пъти езика с „Гошо е представител на ЛГБТ хората", щото Гошо си е просто хомо. И когато Гошо пита Пешо Кънчо чист гей ли е, го прави така „Кънчо от наште ли е", а не „Кънчо представител на ЛГБТ общността ли е".

Точно, както Кание Уест и Джей Зи са „Niggas in Paris", а не „Афроамериканци в Париж".

Защо групите със сложни имена могат да се наричат помежду си всякак, а ние трябва да сме престорено любезни? Защото политическата коректност създаде нова болест - шизофрения от лицемерие. И името стана по-важно от деянието. Когато цигани убиват пенсионери за 2 лева и когато бежанци тормозят сексуално жени, искам да го казвам точно така.

Искам истината в огледалото на словото да изглежда такава, каквато е - без грим, макар и грозновата, а не с три пласта фон дьо тен от думи и увъртания защо някой не е точно такъв, какъвто е.

Употребата на думата „циганин" не ме прави ксенофоб, както и „Весо е обратен" не ме прави хомофоб.

Но задълбоченото ровене в думите, вместо в реалните проблеми ни прави жалки и вредни лицемерни щрауси.

Политически коректните искат светът да е добре облечен като тях, да е парфюмиран и да му е удобно. Но той не е такъв. Да ми казват как „имам право да се изразявам" хора, които седят пред мониторите си в уютните си офиси, не ми харесва.

Най-големите застъпници на политическата коректност са изолирани, вакуумирани хуманисти от стъклени сгради. Те не са били нито сред „децата, лишени от родителски грижи", нито сред „лицата, лишени от свобода", нито сред „хората с нарушено зрение", нито сред „хората с двигателни проблеми", нито сред „хората с ментални проблеми", нито сред „българите от ромски произход" или „мюсюлманските мъже", както забелязвам е модно да се наричат бежанците. Но не го считам изобщо за политкоректно.

Ще е хубаво, когато Създателите на Новия език се преселят в света, лишен от материален живот (сигурно така е „правилно" според тях да се нарича онова нещо след смъртта), да попаднат на Астрид Линдгрен и на Марк Твен и да им обяснят защо си позволяват да променят и забраняват книгите им.

Защо на Пипи баща й вече не е „негърски крал", а Хъкълбери Фин е забранен в някои щати, защото твърде често се употребява думата „негър".

Политкоректните вече заприличват на крайните феминистки, които не искат да се наричат „women", защото в думата се съдържа „men" и са против думата „history", защото означавала „his story".

Докато се грижите за свободата и правата на другите да бъдат наричани така, както някой, различен от тях е решил да ги нарича, ядете от моята свобода. По-страшно е - карате ме аз да си я ям.

А да си ядеш свободата е като да си ядеш .... Ужасна история.

Уважаеми слуги на Политкоректността, битката я спечелихте вие. Страхът победи. Свобода Писанчева не е истинското ми име. Но войната я спечелих аз. Казах ви всичко, което искам.

Най-четените