От дни гледам как писмо" Защо напускам България" циркулира из интернет пространството, както много други подобни изповеди на изтерзани уморени и разочровани българи. Чудих се дали да го чета. И след като го направих, съжалих. Създаде две силни отрицателни емоции в мен: съжаление и гняв.
Яд ме е! Много ме е яд, че срещам все повече такива публикации. Още повече ме е яд, че хората ги разпръскват, сякаш са семена на надеждата. Питам се дали е от отчаяние, съпричастност или просто защото е модерно?!
Много съжалявам за нещастията, сполетели семейството на Яна (автор на писмото "Защо напускам България"). Нямам думи, с които да опиша колко ми е тъжно, че това е реалност в България.
От известно време живея в чужбина. И този избор е лично мой. Няма нищо общо с България. Но точно той ми отвори очите за много неизказани и ненаписани истини. Убеди ме за пореден път как медиите промиват мозъците ни, облъчват ни с конкретно избрани истории, персонажи и събития.
И ми се иска да е ясно на всеки един българин, тези нещастия се случват не само в България. Корупция залива целия свят. Проблеми има във всяка държава. Ако вземете решение да напуснете родината, не се оправдавайте с нея! И още повече ме е яд на българите, които вече живеят навън, като ги слушам да изказват резки и убедени мнения как в България не се живее.
Опиташ ли се да дадеш друго мнение, започват да се оправдават с глупави и неясни аргументи. И в един момент разбираш, че те самите опитват да убедят себе си, че са взели точното решение, избирайки живота на емигрант.
През времето, прекарано в чужбина имах възможността да опозная хора от над 30 държави - Южна Корея, Англия, Франция, Колумбия, Япония, Германия, Русия, Турция, Румъния, Украйна, Китай, Малта, Египет, Либия и още много други.
Всеки от тях ми разказа история. Със сигурност, пречупена през личния опит и собствената призма. Хубави, лоши, поучителни. Но с много силни емоции. И точно тях ще се опитам да предам.
Знаете ли, че англичани мечтаят за живот в чужбина. И знаете ли защо? Защото ги е страх да живея в собствената си родина. Страх ги е да ходят по улиците нощем. Защо ли? Защото на всеки трети уличен дерек има възпоменателен надпис на човек, загинал там. Не катастрофи, убийства. И знаете ли, че англичаните ги е страх да изразят собствено мнение. Защо ли? Ами защото съседът ще пусне донос срещу тях и хоп, айде в затвора за дискриминация.
Във Франция - хора озлобени, всеки живее в свой собствен затвор. Престъпност, убийства всеки ден. В Египет всички знаем, че убийства се случват всеки ден. Но знаете ли, че има райони, в които полицията и армията нямат смелост да стъпят. Не заради религия, заради наркотици.
Малтийци не могат да се справят с емигрантски вълни от Африка. До степен, в която нацията е застрашена. А това от своя страна поражда всякакъв расизъм.
Русия вече не е известна с водка и сельодка, а с това, че ако имаш проблем, властите много бързо ще го разрешат, като те тикнат в затвора и ти затворят устата. Или ако си от смелите, ще те затрият в някоя канавка.
Знаете ли, че има места по света, където да излезеш на плажа със семейството си може да се окаже най-трагичният ден в живота ти. Защо? Ами от съседното село са решили да пострелят и избиват майка, баща, братя и сестри.
Истории много и нашата българска, повярвайте ми, не е най-страшната! Страх има навсякъде и как ще го преборим, зависи само от нас. Разпространявайки статии, приличащи на агитация за спешна емиграция от България, не е решение или свободно слово, а само сол в раната. В раната на болното световно общество.
Единственото по-силно чувство от страха е надеждата! И вместо да вселяваме страхове, се надявам да намерим начин да посеем надежда. Както е казал Радичков: "Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!"
