#МеТоо кампанията неслучайно беше определяна като "вълна" от обвинения в сексуален тормоз, но очевидно тя също се влияе от Луната и е на приливи и отливи...
Всичко започна с обвиненията срещу Харви Уайнстийн, част от които вече паднаха в съда, а вместо свободата си, той до момента е загубил само няколко килца. Режисьорът Брайън Сингър просто се покри, докато утихне скандалът около неговото име, а филмът му "Бохемска рапсодия" дори получи няколко награди. Бившият шеф на Pixar Джон Ласитър тихо и кротко просто си намери друга високопоставена работа.
Кевин Спейси излезе от сенките на дълбоките джунгли, за да се гаври със собствената си ситуация, при това в роля. Азия Ардженто от своя страна мина от другата страна на барикадата – при сочените с пръст, а не при сочещите, след като я обвиниха, че когато е била на 37 е прелъстила 17-годишен - в търсене на свежа мръвка и докато слуша "Хитра хиена" на Петра...
Кампанията срещу сексуалния тормоз в Холивуд тръгна ударно, но заглъхна заради собствената си масовост, а и защото покрай истинските истории се промушиха сюжети тип "Аз не исках, ама му отидох на гости", "Чаках го да се спомине, преди да си спомня", и пр.
До момента #MeToo в Холивуд може да се похвали не толкова с окончателни присъди, колкото с обезглавяването на няколко кариери. Но и това изглежда временно.
В този ред на мисли, спокойно може да се замислим за един за момента хипотетичен, но в никакъв случай невъзможен филмов проект – ултимативния хищнически филм.
Представете си как всички онези низвергнати актьори, режисьори, сценаристи и продуценти след някой от сеансите на групата "Не-точно-анонимни перверзници" решават заедно да отвърнат на удара с най-възмутителното кинопроизведение от последния филм на Ларс фон Триер насам.
Представете си бясното писане на версии на сценария, които по стар навик ще бъдат отхвърляни отново и отново; пребъркването на пресъхналите от съдебни дела банкови сметки, за да се осигури финансиране (само за техника, всички ще бачкат про боно); както и договорките за излъчване по Netflix, 'щото те и без това купуват всичко. За място сред актьорския състав има предостатъчно кандидати, че даже и за статисти ще стигнат.
Представете си филма... "#We...Too"!
Продуцент: Харви Уайнстийн, Брет Ратнър (когото Харви галено нарича Mini Me)
Режисьор: Брайън Сингър (Роман Полански ще консултира продукцията от Европа, защото посещенията в Щатите са му малко сложни...)
Сценарий и кастинг: Джеймс Тобак (ще пише и каства на черен кожен диван, но за негово съжаление ще идват само други мъже, също хищници)
Музика: Ар Кели, Майкъл Джексън, Детският хор на Лос Анджелис
Анимационни ефекти и нежелани прегръдки на снимачната площадка: Джон Ласитър
Очевидна е заигравката с #MeToo като обърнатото М символизира как се обръщат нещата като цяло. Самото заглавие крие в себе си и загадка – дали идва от "WE sexually harrassed TOO" (Ние също извършвахме сексуален тормоз), или от "WЕ were accussed ТОО" (и нас ни обвиниха).
Дребни закачки по препоръка на големия (с интерес към малки) режисьор Уди Алън.
Ето го и вероятния сюжет на фантастичния, полубиографичен трилър-драма с комиксови елементи:
Кевин Спейси играе католически свещеник, който усеща, че е наблюдаван от мистериозна жена с червена шапка (Азия Ардженто). Тя го следи до дома му, посещава неделните му служби, прелъстява собствения му 17-годишен син... Той не може да извика полиция, заради собствените си грехове, а да я убие сам не е вариант - все пак е човек на вярата, престъпленията не са му на сърце, освен ако не са сексуални.
Така той решава да потърси старите си другари от ученическите години – т.нар. The Wolfpack (Глутницата). Животът на старите вълци се е развил по различни начини – един е комедиант-шкембелия, който разсмива хората с жалки, но всъщност истински истории от живота си (в ролята: Луи Си Кей); другият е пенсионирана нинджа, която понастоящем изнася американки за Русия под прикритието на културно аташе (в ролята: Стивън Сегал).
Оказва се обаче, че Червената шапчица по свръхестествен начин от месеци дебне всеки един от някогашните вълци и дори няколко пъти опитва да ги примами в хотелската си стая. По този начин вече е ликвидирала четвъртия от тях – мастит и масивен филмов продуцент. Тримата оцелели решават да обединят сили, за да се спасят от нея, защото кой обича да бъде тормозен, следен или насилван? Кой?
Идеята им е рискована – да я отведат в личния трезор на покойния си приятел, където не само да й запушат устата с долари, ами направо да я заринат и задушат с няколко тона банкноти. И в киното като в живота...
Самият Уайнстийн, по собствено желание, вероятно също ще вземе участие във филма - в ролята на бъчва, която да присъства всяка сцена и первезно да дебне героите отстрани.
Хепиендът (всички от глутницата умират) ще бъде запазен за продължението, когато след скандала около филма последва втори #MeToo прилив. Защото представете си каква врява ще се вдигне до небето, ако подобен проект стане реалност и обвинени в сексуален тормоз хора наистина създадат филм заедно.
Но дали той ще бъде отхвърлен, или в търсене на поредното завъртане на колелото и възможната печалба холивудската машина няма да изкара някогашните хищници жертви?
