Протестът не е инструмент за корекция на държавното управление. Той е аларма, сирена, внезапна спирачка - която се задейства, когато стане ясно, че този, който управлява страната, я води към катастрофа.
Задейства се от обикновения пътник/гражданин - който, дори да не е особено сведущ в политическите дела, усеща как го возят (а ако е с акъла си, усеща и накъде го возят).
В развитите демокрации алармата я задействат даже когато започне просто да друса. Тук - едва когато стане очевидно, че отиваме към пропастта. Въпрос на критерии.
Пътникът удря бутона на алармата или дърпа ръчната спирачка (респ. пациентът стиска зъболекаря за топките), без да е длъжен да разбира как се управлява държава или как се лекуват зъби. Не можеш да му кажеш "дай алтернатива", това е абсолютна наглост.
Ти (управляващият, лекуващият) си длъжен да му предложиш алтернативи - и да му обясниш с какво са по-добри, и то на език, който той разбира. Затова си сложен там.
А да му кажеш: "Образувай партия или излъчи лидери, за да можем да си приказваме", е чиста проба опит за скатаване. На протеста не му е работа да дискутира с властта (камо ли да "постига компромис"), това не е профсъюз. Протестът единствено казва - "има аварийна ситуация, вземи мерки". Точка. Това му е функцията.
И трябва да бъде чут, разбран, и да се направи необходимото. От тези, които са длъжни не само да се справят с подобни ситуации, а и въобще да не допускат появата им. В този смисъл самият факт, че възниква граждански протест срещу властта, вече е лош атестат за нея: това е недвусмислено предупреждение, че тя не си върши работата.
Затова всички приказки колко "безплоден" бил протестът, както и всички умувания как протестиращите да направят едва ли не паралелна власт, за да свършат работата на официалната, са пълни глупости. Протестът може да се усъвършенства само в една-единствена насока: да става по-ефективен.
Тоест, да започне да реагира по-бързо, сирената да стане нетърпимо силна, внезапната спирачка да заковава на място, хватката върху топките на зъболекаря да е още по-здрава. С две думи, протестът трябва да стане такъв, че да не е възможно да се пренебрегне.
Ако механизмът на протеста е ефективен, който и да управлява или да ти оправя зъбите, много ще внимава да не прави дивотии - без значение дали са вигите или торите, демократите или републиканците, левите или десните. Защото ще знаят, че ако не си вършат работата както трябва, ще стане лошо.
И ще кандидатстват само такива, които са достатъчно компетентни и отговорни, за да имат увереността да поемат този риск. Стигнем ли дотам, можем вече да си ги избираме по концепции, идеологии, платформи и прочее по-луксозни подробности. Даже и по симпатия, ако щем.
За възпитанието, казват, били особено важни първите седем години. През 90-те обаче не бяхме наясно, че трябва да си възпитаме властта - и я оставихме на самотек. И я изтървахме, разбира се. Сега трябва да се разправяме с 24-годишен дангалак, който си мисли, че всичко му е позволено.
Няма да е лесно, кой е казал, че ще е лесно? Но ако не набием в главата на дангалака поне санитарния минимум от дисциплина и отговорност (за начало), утре може да продаде къщата. Или да я запали, защото тъй му скимнало.
