Интересен феномен е, когато човек от града отиде на село и стане една идея повече човек от нас - хората от блока.
Сещате се - онази специфична порода софиянци, които изведнъж рязко се местят или на майната си на село - наистина дръзко, признаваме, или някъде до София - я Владая, я Нови Искър - и се почва да се фейсбуква едно био земеделие, едни кози, едни сушени чушки и люляци целогодишно...
Живеем в селска държава и 80% от хората в офиса ви ядат розови домати, насадени и отгледани лично от тях/майка им и/или баба им. Разпитайте ги - на кой семейството му гледа кошери, на кой - произвежда вино, трети е клал кокошка оня ден.
Сам по себе си животът в близост до природата е нещо невероятно и браво на всички, които могат да го постигнат. Дано все повече хора обживеят и без това замрелите села на България и дано веднъж завинаги един ден решим проблема с пустеещите земи.
И все пак, подобно на радикалните вегани и майките кърмачки на 8 годишни деца, хората избрали селото пред града, често се държат като някаква злокобна секта от полубогове, които или ще те привлекат в своята възвишена общност, или ще те убият по особено зловещ начин.
Веднъж говорих с една млада майка, която след цял живот, прекаран в жк "Хаджи Димитър" в София, рязко се изнесе на село близо до столицата със законния си съпруг и детето, и оттогава единствените теми на разговор с нея са за домашния оцет, квасения хляб и био пелените.
Аз, за разлика от нея, идвам от село. Доила съм коза, квася си млякото сама вкъщи - факт, който незнайно защо съм пропуснала да споделя с широката общественост, но харесвам живота в града със всичките му недостатъци и вярвам, че има своите плюсове, особено за младите хора.
Подобна теза обаче е крайно неприемлива за внезапно започналия да сади домати бивш градски човек.
Той ще се подиграе на твоя страхлив и низък избор да седиш в бетонното гето, вместо тутакси да закупиш едно бунгало на някоя ливада на 30 км оттук.
Той ще говори ехидно и почти подигравателно за нещастните хора в София, докато ти предлага домашно отгледани кълнове в стъклен буркан, защото пластмасата е канцерогенна.
При всеки опит да смениш темата с нещо не толкова контроверсно - образователна система или светски живот, да речем - селскостопанският сектант ще обърне разговора така, че ОТНОВО да изтъкне колко му е хубаво на село, а на теб колко не ти е хубаво в града.
Разговорът до такава степен ще зацикли, че в един момент ще започнеш да се чудиш "Този човек мен ли убеждава в избора си, или себе си?"
Ако вашият селски приятел ви предлага от домашната си туршия, в никакъв случай не споменавайте своята, защото щом разбере, че и вие консумирате подобни неща, без да сте се обрекли на отшелнически живот, възможно е да получи бъг в системата, да откачи и да ви убие с хендмейд сатъра си за кълцане на трева за кокошките...
Един приятел веднъж каза "И баба ми цел живот копа картофи, па никой не й ръкопляска". На чист шопски. И беше прав. Явно е възможно без фейсбук доказателства и публични речи по темата...
А ти сложи ли разсада? А?
Светът няма цвят, но човек е върхът на материята, която е създала софтуер – човешкото съзнание и едно от качествата му е възприемането на светлинната вълна като спектър. Хайде да не пречим на човека да има емоции, хайде стига с ограниченото мислене...
Питам и отговор не чакам – от какъв зор трябва да влача няколко телефона, в гаражът ми да има купища тенекии, да си купувам парцалки , които няма да износя посмъртно ?!?!
Няма нищо по-харно от това да живееш на чист въздух на един хвърлей от столицата. Да ходиш на работа в центъра и да се връщаш за същото време, за което отиваш и се връщаш от Овча купел примерно.
А ти сложи ли разсада? А? --- Скоро. Миналата година зелето не стана хубаво, ама домати, чушки, тиквички... По-вкусни не съм ял през живота си. Ех...
Бичи, ама при вас с тая дълга зима е грехота да не заложиш бидон-два зеле, което плаче да тлъста кокошка или вратни пържоли и вино, много яко вино.
"Ако някога в България се роди гений то той ще е гения на завистта" Радой ралин
Така ли? Не знаех
Предварително се извинявам за твърде материалистичната гледна точка, но... колко пари ще изкарваш на село? Колко гимназии и детски градини има на село? Колко кина, театри и изложби можеш да посетиш на село? Колко от приятелите ти и роднините ти живеят в това село? Вие ще кажете - можеш да работиш в града и да живееш на село. А транспорта кой ми го плаща? И не е вярно, че пътя е колкото до Овча Купел. Пътя от близките села до центъра на София е с около час повече. Че аз сега пътувам час. Да пътувам по 4 часа на ден, за да ми е спокойно и да ми мирише на кози? Не, мерси! Ако искам домашни плодове и зеленчуци, просто ще си купя. Кисело зеле, лютеница и туршия мога да си направя и в града.
Божее потече ми лигата Кисело зеле на глави: Бидон 120л. 42-45 кг. зеле- "Кьосе" Махаш кочаните Запълваш дупката с едра сол, като запишеш колко сол си сложил след 2-3 дена заливаш зелето с разтвор на вода и сол. Смяташ солта да се хваща 250г.(заедно с тая вкочаните) на 10л. вода. На 120л. бидон отиват общо 80л. вода и 2кг.сол Слагаш капака След 4-5 дена почваш да претакаш с маркуч ,през ден. Хапваш за пrоба и съrбаш от чоrбата След 3-4 седмици зеленцето е готово, свежо, жълтеникаво, хрупкаво, вкусно..., миризливо. Яж го сурово с олио и червен пипер и ракия или прай блажна манджа със свинско и къркай яко цъ,вено вино!
Точно така. Аз затова преди време съвсем нарочно се изнесох на село.
Бичи, Това, дето казваш, че го прави майка ти /коментар 11/, моята го прави кажи-речи по същия начин. В нейното село на това са му дали и име - "претривник" Става за 4-5 дни и след това - кеф ти постна супичка с малко ориз, праз и моркови, кеф ти с други неща. Кеф ти и за мезе. Селото вече е тихо. Няма комбайни и трактори. Тук-там се чува кучешки лай. Леко свиреп ветрец. Дъждът вече преминава в сняг. А вътре печката бумти. Звучи радио или някоя опера или пък някоя от симфониите на Бетховен, но в никакъв случай тлевизия, особено пък - днешна. А аз - опънал се до печката съм потънал в някоя интересна книга. Оф-ф-ф!
Spasimir Radev в София е доста трудно това. Излизането/влизането в града в час пик е минимум час. Ако някой твърди обратното, лъже.
Цялата история за мен се събира в следното изречение: "Да, аз живея в София, но я мразя!" И ежедневното обяснение колко сме щастливи, че изкарваме събота и неделя извън столицата, а другите колко са зле защото обичали да си седят на центъра. На което аз отговарям: Да, аз обичам да страдам на центъра на София!
Здраво Бичи! Те ти настолната ми книга , заедно с Швейк разбира се. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1259155580788333&set=pcb.1259155630788328&type=3
В доброто старо време, когато тук си говорехме често за трапези, раздумки, запои и кулинарии, аз споделих рецептата за любимите ми чушлета на още по-любимата ми баба. Наш другар тук (за огромно мое съжаление съм забравила кой беше, за което го моля за извинение) я е оформил прекрасно . Та , ето я http://picbg.net/img.php?file=f063c8bb1f6b5bc9.jpg