Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2016-а придаде съвсем ново значение на социалните мрежи в света на политиката. С парадна стъпка Тръмп влезе в Белия дом и забрави да остави на входа две неща - скандалното си поведение и телефона си. Склонността на американския президент към крайни изказвания в Twitter ужасяваше всички - от политически анализатори до обикновени хора, в първите му месеци на власт.
Не за друго, а защото вече не идваха от "бизнесмена със смешната коса", а от "лидера на свободния свят".
Пристрастеността на американския президент към туитването доведе до появата на странното явление "социално-мрежова дипломация" - едностранна такава, при която Тръмп онлайн сипе огън и жупел не само върху политическите си опоненти в Щатите, но си позволява вербални атаки и срещу лидерите на други държави.
Мери си "ядрения бутон" с "ракетното човече" Ким Чен Ун, а наскоро сравни и Башар Асад с "животно". Така се работи за мир...
Но Тръмп не е единственият, който може да играе тази игра. Сред представителите на властта в Русия също има човек с "палави" пръсти и склонност към изразяване на мнения по международните въпроси в онлайн пространството.
Става дума за Мария Захарова - говорителя на външното министерство на Руската федерация. От външния министър на страната Сергей Лавров, представител на старата школа дипломати, едва ли може да се очаква да пише статуси във Facebook.
Неговата говорителка обаче не само намира време за това, но и понякога е доста хаплива. Постингите й достигат до много по-малка "публика" от тази на Тръмп - малко над 383 000 души, а и те трябва да са и рускоговорящи, защото Захарова пише предимно на родния си език. Следящите я обаче стават свидетели на зрелищни изказвания.
Захарова не се свени да се подиграва с "царя на Twitter" Тръмп.
Един от последните примери е коментар във връзка с туит на Тръмп относно отношенията между САЩ и Русия и евентуалните (вече реализирани) бомбардировки над Сирия. Туитът завършва с това, че администрацията на Тръмп е свършила "важна работа за прогонването на ИДИЛ от региона". Твърдение, последвано от въпрос на американския президент: "Не чувам: "Благодарим, Америка?".
Never said when an attack on Syria would take place. Could be very soon or not so soon at all! In any event, the United States, under my Administration, has done a great job of ridding the region of ISIS. Where is our “Thank you America?”
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 12, 2018
В своя Facebook профил Захарова цитира това изказване и му дава отговор: "Просто всички още не са приключили с благодарностите към Америка за Ирак, чиято намеса там доведе до появата на ИДИЛ".
Подобни коментари не са нещо необичайно за профила на Захарова, която успя да разгневи и българската общественост в през есента на миналата годин по темата за това кой е спасил българските евреи, обявявайки че "нашите (бел. а. руските) войни спасиха 50 хиляди евреи от депортиране".
В личния си профил във Facebook Захарова прави още забележки на правителството на Великобритания заради обвиненията към Русия по случая със Сергей Скрипал. Не е пожален и целият Европейски съюз.
След цитат на медийна публикация, в която се казва, че ЕС призовава Русия и Иран да използват своето влияние, за да предотвратят следващо използване на химическо оръжие в сирийската столица Дамаск, Захарова коментира:
"А ние призоваваме ЕС да направи нещо, за да предотврати по-нататъшни провокации с участието на неговите държави-членки".
Мнозина вече възприемат туитовете на Тръмп като официална позиция на неговата администрация. Въпросът е може ли да се каже същото и за това, което пише Захарова, с оглед на поста, който тя заема, и използването на "ние" при коментирането на международни теми, засягащи Русия.
Ерата на социалните мрежи и личните профили на политиците водят до ситуацията, в която не знаеш къде е границата между официалната позиция на личност на важен пост и неговото/нейно лично мнение. И по-важното - дали то наистина е лично.
Защото сред публикациите на Захарова се откриват позиции, за които може да се спекулира, че са неща, които руското правителство иска да каже, но няма как да го направи по официалния ред. Защо да не използва говорителката на своето Външно и нейния личен Facebook? Като например предположението й, че бомбардировките на САЩ, Великобритания и Франция в Сирия са имали за цел да унищожат всякакви доказателства за използването на химически оръжия в страната, за да няма какво да открият инспекторите от ОЗХО.
Естествено, има я и пропагандата - поне част от следващите я руснаци (и рускоговорящи) ще повторят тази теза на масата в кварталната кръчма.
Ако ситуацията не беше такава, нямаше ли досега някой да "затвори устата" на Захарова? Нямаше ли да има официална позиция за разграничаване от нещата, които тя пише във Facebook?
Едно нещо не може да бъде отречено - уместни или не, коментарите на Захарова са по-интелигентно поднесени и по тролскиму закачливи за разлика от голяма част от Twitter канонадите на Тръмп.
Което обаче не й прече да коментира фалшива снимка на Осама бин Ладен и Хилари Клинтън.
Въпросът остава - социалните мрежи ли са мястото, където официални представители на "великите сили" трябва да водят дипломацията си?
