Празници за хората, празници по телевизора

Малките градове на България рядко попадат в центъра на общественото внимание с нещо хубаво - било то празник, местна инициатива или сериозен успех. На 1 юни Враца сведе глава пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. На 2 юни хиляди се качиха на връх Околчица, за да почетат паметта на един от най-великите български революционери.

За събитието бихте могли да прочетете следното почти навсякъде: Стотици врачани и гости на града се събраха на 1 юни вечерта на централния градски площад във Враца, за да сведат глави пред подвига на Христо Ботев и неговата чета. До паметника на Войводата в знак на почит застана типичното високо присъствие заради националния ефир - президентът Росен Плевнелиев, министърът на отбраната Николай Ненчев, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов, заместник председателите на Народното събрание и т.н.

"Великите примери от доблест и патриотизъм озаряват великите нации. Народ, който няма своите велики мъже, не може да има добро бъдеще", каза в речта си президентът Росен Плевнелиев и думите му бяха отразени във всички медии. Държавният глава призова ботевият огън да бъде съхранен и предаден на бъдещите поколения.

На следващия ден, под тъжния вой на сирените в 12 ч спряхме за минута в забързаното ежедневие и се поклонихме пред паметта на героите. Кулминацията на честванията е на връх Околчица.

Дотук с протоколната информация, в която всяка години се сменя единствено числото на изминалите години от подвига.

Ето обаче някои подробности от "кухнята". За поредна година хилядите хора, които се събраха на площад "Христо Ботев" във Враца, не успяха да чуят и дума от словото на президента и останалите официални лица. Озвучаването за пореден път беше под всякаква критика. Дотолкова, че мнозина осъзнаха, че трябва да паднат на колене и да сведат глава не защото чуха тази команда, а защото другарчето пред тях го беше направило. Мексиканска вълна от БГ тип.

Тържественият митинг-заря се провежда след концерт в сградата на Драматичния театър във Враца, на който присъстват елитните гости и хора с покани. Голяма част от тях са служители на общината, областната управа и т.н. Не биват забелязвани често на културни събития, освен в случаите, когато са се сдобили с покани.

По предварителна информация от община Враца, тазгодишната заря щеше да трае внушителните 7 минути. Всяка година се анонсира някаква иновация - светлинно шоу, звуково оформление от ново поколение, супер дупер невиждана пиротехника...

Очакванията бяха особено завишени, тъй като местните избори чукат на вратата. Зарята траеше 6 минути (с включените паузи между залповете), вместо обещаните 7. Но да не издребняваме.

Денят е 2 юни. Всеки врачанин ще ви каже, че ако на 1 юни вечерта не вали, то на следващия ден няма как да се размине. Е, размина се. Хубавото време изненада общината. Беше анонсирано, че автобуси "постоянно" ще извозват гражданите до връх Вола. От 7-8 сутринта до 9,30 през местната автогара бяха минали всичко на всичко 3 рейса. Миналата година беше студено и хората бяха значително по-малко. Тази година стотици чакаха изнервено. Хора с български знамена в ръце се ръгаха и бутаха, за да се качат на автобуса. Превозът, макар гарантиран, осигурен и празничен един вид, струваше 3 лв. за студенти, ученици и пенсионери в едната посока. За останалите - 3,50 лв.

Полицаи безуспешно се опитваха да вкарат някакъв ред, докато обясняват, че вината далеч не е тяхна. Чу се предложение към Околчица да тръгнат първо жените и децата. Пенсионерски вопъл "Там горе да не е детска градина" пресече идеята. В крайна сметка бабите се доказаха като най-напористи и почти винаги успяваха да се намърдат. Чуха се викове "На инсулин съм", "Имам лумбаго" и разни други не търпящи отказ доводи. Чичо анархист в продължение на 2 ч лобира да ходим да чупим прозорците на общината в камъни, защото това заслужават. Почти се съгласяваме, виждайки, как хора подтичват на талази към отворените врати на всеки следващ автобус, после се набутват на фона на крясъци и охкания, след това осъзнават, че трябва да слязат, защото не може да има правостоящи в превозно средство, което ще катери връх по път, осеян със завои. Всичко това гарнирано с псувни и скандали и то в ден, който някак не предполага подобни емоции.

Всеки следващ автобус беше по-малък от предишния, което допълнително нажежи обстановката. Заедно с 2 около 6-месечни бебета, няколко лежерни дядовци пенсионери и 5-6 деца се озоваваме в последния автобус. Радваме се, че сме останали само спокойни, дзен граждани и търпеливо сме пропуснали сутрешната патаклама.

Обсъждаме, че е можело - след като така и така се плаща - да бъдат осигурени повече автобуси. Но както дружно констатирахме, времето е изненадало организаторите.

На Околчица вече е пълно с хора. Мирише на кебапчета, огромни знамена на ВМРО и "Атака" засенчват българските трибагреници. От трибуната потомък на Сава Катрафилов говори за 5-годишното (!) турско робство, а стихотворението "Хаджи Димитър" бива изпълнено с патос, отекващ в Балкана. Вместо да осигури адекватен транспорт, общината е закупила заря за няколко хиляди лева и за 2 юни. Часът е 11 на обяд, впрочем. Зарята изглежда като стрелба с пистолети с капси посред бял ден. Така и мирише.

Закачливи розови, жълти и сини пушеци допълват картината. От всички не-местни официални лица, които присъстваха на митинг-зарята на 1 юни, май е останал само зам.-председателят на НС Явор Хайтов. Което е по-добрият вариант е Волен Сидеров на кон и Цветан Цветанов по анцуг, например. Важно е да се отбележи, че докато зарята на 1 юни се излъчва в национален ефир, то поклонението на Вола се "радва" на минута-две в емисиите.

"Атакистите" освиркват изпратеното от премиера Бойко Борисов поздравление, на съобщението за изпратен от Демократична Република Конго венец мълчат, липсата на каквато и да е нота от руска страна не коментират.

На химна на Република България руса кака, която до момента се припича на слънце по кожени ботуши и тъмни очила, с неохота се изправя. На сирените точно в 12 ч не намира у себе си тези сили.

След официалната част походниците, които една телевизия преброи като 800 000, но всъщност бяха 750, се разотиват, химическите тоалетни потеглят в незнайна посока, а гражданите се отправят за снимки или към паметника на върха, или за селфита към огромен портрет на Христо Ботев в средата на поляната.

Последните отново са последни. Виждаме двете 6-месечни бебета и родителите им отново на опашка за автобус. Отново бабите демонстрират брутална сила. Шофьорът на предпоследния автобус трудно бива спасен от линч. Първоначално отказва да качва хора, защото чакал група ученици. После се оказва, че учениците са се натоварили в предишния рейс. В наистина последния превоз обстановката не е толкова дзен като на идване. Оказва се, че билети за пенсионери няма. Ангажираната фирма не предлага такива и възрастните хора дължат не 3, а 3,50 лв. Плаха заплаха от страна на тартор на местната футболна агитка, че след 2 дни е на среща с кмета и ще се оплаче, не дава желания ефект и всички си плащат чинно.

Остава неприятното чувство, че чествания у нас се правят за по телевизията и за тесен кръг от хора. През останалото време цветен дим в очите напомня, че идват избори.