Като ми кажат “Абе няма проблем!” задължително има проблем.
Цаня например майстор у дома. Не знам дали скоро сте ползвали такава услуга, но от горчив опит ви казвам, че домашните майстори са кът. Заради това е реален рискът да попаднеш на чичо, който си е ремонтирал “ей с тия две ръце” къщата на село и след това е решил, че е професионалист и си е отворил фирма за ремонти. Добър или не, чичото има много работа, защото де що имаше читав плочкаджия, строител или електричар, замина на гурбет. Така че пишман майсторите днес не само имат много работа, но са и ВИП.
Та едва се домогвам и аз до един такъв чичо със собствена бригада, когото каня на оглед в дома си с идеята да му предоставя банята и кухнята за ремонт. След три седмици уговорки кога му е удобно и няколко “фалшиви тревоги”, в които някой от семейството си взима отпуска, за да чака височайшото му посещение, чичото майстор най-накрая идва.
С отегчена физиономия поразгледа апартамента, пи едно кафенце, пък рече: “С кухнятата ти ме мързи да се занимавам, ама за банята нямаш проблем!”.
Не съм от тези, които ще приемат нечий мързел за основателна причина да не се свърши една платена работа, ама онемях. Но понеже знам, че ще ми трябва още поне месец, за да уговоря аудиенция с друг подобен майстор, се хванах за онова “нямаш проблем” за банята с надеждата, че докато тече работата, жестокостта му ще се сломи и ще кандиса да смени и плочките в кухнята.
Две седмици по-късно, въпреки трите уговорки за начало на ремонта, такъв не беше започнал. На третата изпрати пъпчив младеж да разбива стария фаянс. Младежът пи едно кафенце, почати си през телефона, поразби за час-два една стеничка и се приготви да си ходи. На въпросителния ми поглед отговори със “следобед се връщам, няма проблем”. И се върна следобед, ама след три дни и трийсет огнени обаждания на телефона на баща му - чичото майстор с ремонтираната “с ей тия две ръце” селска къща. После много пъти пак нямаше проблем и така ремонтът на четирите квадрата баня продължи около два месеца.
Накрая имах вана, монтирана наобратно - там, където трябва да ти е главата, когато легнеш в нея, стърчи батерията с все крановете и чучура. Когато недоумяващо попитах чешещите се по тиловете майстори баща и син какво да го правя това сега, те ми проведоха инструктаж: “Легаш е те така странично, ше завъртиш малко задника на една страна, ше се подпреш на лактите и си готова! Нема никакъв проблем!”.
“Нема никакъв проблем”, ама цялото домочадие сме с болки във врата и гръбнака. Затова и вече вана не ползваме… До следващия ремонт и неговия “няма проблем”.
Сред любимите ми фрази е и “аз не съм такъв човек”. Чуя ли го, наострям сетивата си в бойна готовност първа степен. Защото знам, че вземе ли някой да ме уверява в почтеността, искреността, правотата, интелигентността или добрината си, имам сериозни основания да се притеснявам точно от тяхната липса.
“Ти мен за какъв ме мислиш?!” е вариация на същата тема, само че поради риторичния въпрос в него има повече драматизъм. За последно ми го зададе един познат, който ми дължи немалка сума пари. След като деликатно го попитах кога и дали изобщо ще ми ги върне (трябваше да го направи преди две години), той ме парира именно с него: “’Ма, чакай сега, ти мен за какъв ме мислиш?!”. От което аз трябваше да се почувствам неудобно, че всъщност откровено го мисля за измамник. Когато пък го попитах какво той би мислил на мое място, затвори темата с “Абе няма проблем, беее, щом си за тия пари, още другата седмица ти ги връщам!”.
Това с “щом си за тия пари…” ще го подмина. Ще се концентрирам само върху това, че от “още другата седмица” минаха пет месеца.
Българският манталитет е изграден от предпазливости. Нормално - с вековна история, в която по-често ни се е налагало да се предпазваме, няма как да изградим американски позитивизъм. При все това обаче има две български фрази, които съпътстват всяко начинание у нас - “няма да стане” и “какво ти пука”.
“Няма да стане” си е българска мантра и тя се мрънка до откат, най-вече когато някой смята да прави нещо различно от познатото. Има обаче нещо много специфично - “няма да стане” не е просто отричане! Всъщност тези думи най-често идват от близки хора, които така искат да предпазят дръзналия от сигурен провал или разочарование. Демек, подрязват му се крилата, ама с най-добри намерения - поне още ще може да ходи!
Пробвайте само да кажете на майка си, баща си или най-добрите си приятели, че смятате да отворите ресторант за двама, книжарница за философски текстове или детско ателие за правене на вазички, примерно, и ще видите как с угрижени физиономии всички те ще се впуснат да ви обясняват как това “няма да стане”. И на всички ваши аргументи „за” ще намерят стройни аргументи „против”. Не защото ви завиждат или ви желаят злото, а тъкмо защото искат да печелите и да сте добре.
Сред най-българските лафове за повдигане на духа е и “К’во ти пука?”. Той се употребява за вдъхване на кураж за най-различни неща, най-често свързани с погазване на правила, норми или закони. Не искаш да си хвърлиш фаса на улицата и се оглеждаш за кошче? Все ще се намери някой, който да ти каже да го метнеш на посоки, щото “к’во ти пука”. Паркирал си колата на инвалидно място? Еми ако не си ти, нали все някой друг ще е, затова “к’во ти пука”. Набутал си детето си в детската градина с фалшиви бележки за доход? Ми “к’во ти пука” - то цялата държава с фалшиви бележки работи, та твоето дете в детската градина точно ще я оправи! То пък и една детска градина, де, ама и за нея “к’во ти пука”!
От всички подобни фрази, които си разменяме, за да се подкрепяме обаче, най-любима ми е “казах ли ти?”. Ако така и така си преминал през “няма проблем”, “няма да стане”, “за какъв ме имаш” и “к’во ти пука”, и все още си останал правещ различни неща човек, няма начин при първото спъване да не изскочи отнякъде едно тежко и кърваво “казах ли ти?”.
То е еманация на чуждото удовлетворение, че в крайна сметка си се издънил. Малка доза щастие от личното ти нещастие. Усещане за правдивост и мъдрост, дошли да ти начукат вироглавата кратуна.
“Казах ли ти?” обикновено се изрича бодро, с вътрешна усмивка и лека, ама много лека доза съчувствие. Целта е да се превиеш примирено. Защото в мига, в който се почувстваш мизерен пред всесилното “казах ли ти?”, отваряш вратата за нови дози “няма да стане”, “к’во ти пука”, “няма проблем” и т.н.
Ама няма проблем - аз не съм такъв човек, че да ви казвам какво да мислите. Още повече, че така или иначе нищо няма да стане, затова и какво ми пука? Само да не кажете, че не съм ви казала!
А най-любимия ми е: "Как бе, аз съм мъжкар!" Задължително излиза после путка (без лошо чувство за органа) човек
" ...де що имаше читав плочкаджия, строител или електричар, замина на гурбет..." Това май би трябвало да е заглавието на следващата статия.
Винаги ми е било чудно, ако ще взимаш отпуска за да идва найстор - що не си свършиш работата сам
"Винаги ми е било чудно, ако ще взимаш отпуска за да идва найстор - що не си свършиш работата сам" - щото не мога. Както не мога да проектирам къщи, не мога да пилотирам самолет и не мога да правя мозъчни операции. Не ми е това професията, не искам да бъде и никога не съм искал да бъде. Като новодомец бързо се отказах от идеята за "Направи си сам". Всичко, което правехме аз и мои приятели беше под мотото "Абе, и така става", беше компромис и все не беше точно както трябва. Най-накрая стиснах зъби и наех истински майстори, всичко си дойде на мястото. Така че мога да кажа на всички мъже - не се правете на доморасли майстори, наемете си. И спрете с това "Всичко мога, всичко знам". Винаги си личи като сте се упражнявали сами да правите нещо, просто се набива на очи. Соре...
Зависи колко време може да си позволиш... За нещата, които мога да направя - правя ги по-добре от средностатистическия майстор. Майстора ще ги изпипа само ако го надзираваш, или поне във важните моменти. Т.е. дори да си спестиш обема работа и хамалигията, трябва да си в час какво се случва. Плочки на стената в кухнята е малка квадратура, малко пари. Но плочки в банята е доста работа, мръсотия и торби с материал. Също, има си тънкости, освен че е сравнително тежка работа.
Сделката е: Направи сам - пълен контрол, стойност на цена на материалите, за сметка на труд и време. За всичко си отговорен и може да се сърдиш само на себе си. Майстор - пести време и труд, струва поне двойно. Майстора носи отговорност, НО! Не за всичко, за което евентуално си мислиш. Също, почти ВИНАГИ ще соести време и усилия за да претупа нещо, освен ако не упражняваш надзор. И в крайна сметка, освен като време и сили, с които може да спестиш 100, 500, 1000 или повече лева, трябва да имаш съответни знамия и умения, или да е реалистично да може да ги добиеш за конкретния проект, на жаза досегашните си. И ако имаш време и много неща за правене си преценяваш. С 2000 лв може да направиш един проект, може и два, със същото качество.
Миме миме ,поизчерпаха ти се темите май, че взе да се връщаш към бай тошовото време .Както си сложила снимката на Кирил Господинов точно от това време ти е темата . Извинявай ама ти в кой век живееш.Сега има фирми които ти правят проект,изпълняват точно на време защото ако си записала в договора че за всеки просрочен ден ще има неустойка 50-100 лв.Като свършат изхвърлят боклука почистват ,не изкат нито кафенца или обяди и всякакви черпни и т.н. Акое станало както казваш значи си пълна шматка.
follow... , както казах, самодейността ви винаги си личи. Може и да си мислите, че е станало кукличка, но обикновено трагедията е пълна. Неравни замазки, неравномерна боя, криви плочки, едно наляво, друго надясно. Знам, че на вас такива "дреболии" не ви правят впечатление и че за повечето българи важното е "да го има" и "да работи", па как точно ше е - ай ся... Истината я е казал и Вълков в коментара си - професионалисти и точка.
follow_the_cash_flow, баща ми е един от по-кадърните електротехници в София, търсен и уважаван и така нататък. Едно от нещата, които мрази най-много като такъв, е да му се налага да работи по инсталация, по която е човъркал някой самодеец, мислещ си, че като знае от коя страна да хване отверката, знае всичко. Ами, не е вярно. Както вика Кени, винаги си личи, когато е пипал непрофесионалист, ама винаги.
Само сериозни фирми, иначе отиваме на: "човека взе парите, обеща, каза: ще видим" Или на Папи Ханс: "Съседът ми одра колата (но всичко е точно) Намалиха моята заплата (но всичко е точно) Откраднаха ми колелото (но всичко е точно) Ударих си кутрето в леглото (но всичко е точно)… Защото снощи правих кекс
Бичкия, целият израз е: "Викам ти майсторе, щото не ти знам името, ама като ти гледам майсторлъка - ебах та в майстора!"
Проблемът с майсторите е голям... Да намериш читав майстор е много трудно, а пък този майстор да има време и за твоята поръчка - още по-трудно. Всички знаем, че добър майстор се намира само по препоръка на хора, при които вече е работил. Обаче такива са много търсени и обикновено отнема месеци, преди да могат да почнат... Когато правих ремонт на апартамента ми смених 3-ма различни, преди да намеря верния. И тримата си тръгнаха, щото съм бил "много претенциозен". Ами такъв бях - аз не преговарях за цена, но всеки ден контролирах какво са направили и исках да преправят каквото не е станало както искам. Най-накрая намерих верните майстори, на които просто оставях ключа от апартамента и толкова. От тях съм чувал две неща: "Ти си клиента, ти плащаш. Ще правим нещата дотогава, докато стане както искаш". "Не можем да вземем парите на всички" - това във връзка с постоянните поръчки за ремонти, като дори се налага да отказват понякога... След мен съм ги пращал на още 3-ма познати, никой не се е разочаровал. Така че проблемът с майсторите наистина е ужасен - и да ги намериш, и да са читави, и да са свободни, особено лятото... Когато всички правят ремонт.. Напълно съм съгласен с Кени и Вълков - за всяка работа си има хора. То щото сме специалисти по всичко, затова сме на това дередже. Електроинсталацията вкъщи си я направих сам, понеже това ми е професията. И я направих така, че да знам, че всичко е по правилата. И също така знам кой кабел къде минава, кой предпазител за къде е и т.н. Не лепя плочки и не правя кухненски мебели - за това си има хора... Нито имам необходимите инструменти, нито опит, нито толкова време след работа. А и идеята е да стане бързо - ако каталясал от работа ще се върна и ще почна с ремонтите, какъв е смисъла? Нито ремонта ще е ремонт, нито аз ще приличам на човек, докато го правя...
Kenny - 'самодейността ми' е стигала до там, че съм свалял плочки и лайсни, правени от майстор, докато още не е стегнал теракола. Майстор, иначе читав, препоръчан от познати. Който обаче, защото работата е тежка и много, НИКОГА няма да изпипа детайлите, ако не изискваш. Така че, може би ТВОИТЕ критерии са ниски, и приемаш каквото ти издаде майсторо. Има го и другия филм - почваш разговори с някой - и като те усети, че имаш известни познания и претенции по изпълнението - тактично ти отклонява поръчката. Просто си прави сметката, че ще отидат отидат много часове и ще му стане ниска ставката на час. А аз искам оферта на квадрат/ или за цялата работа, предварително. Ако ме урежда - не се опитвам да изкрънкам по ниска цена. Ако не - казвам ме ще помисля и не се обаждам. Но никога не плащам на час, да ми се мотат. Не и на майстори. На общаци може ;). Така веднъж като един взе да ми иска още пари, му казах като си тръгва, да си прибере инструментите. И взех, че се научих да шпакловам, без да искам... Но разбира се, трябва да имаш известен афинитет към работа с ръце, да ти се намира време, и да имаш фронт за други бъдещи смр, които се очертават. Тогава би могло да се приеме и като лека инвестиика. Все пак, ако вадиш значително повече пари на час от някакъв майстор - финансово е напълно безсмислено да си мърдаш пръста и да се цапаш ;).
"Kenny - 'самодейността ми' е стигала до там, че съм свалял плочки и лайсни, правени от майстор, докато още не е стегнал теракола." - ми... пак е самодейност. "Който обаче, защото работата е тежка и много, НИКОГА няма да изпипа детайлите, ако не изискваш." - ми... значи изискваш... "Така че, може би ТВОИТЕ критерии са ниски, и приемаш каквото ти издаде майсторо." - извод, който идва от... всъщност как си го направи тоя извод? "А аз искам оферта на квадрат/ или за цялата работа, предварително." - винаги цялата работа предварително, не допускам разлика повече от 100 лева и без обяснение защо е. Парите не ги бера по дърветата. "И взех, че се научих да шпакловам, без да искам..." - и се връщаме на художествената самодейност. Как па един от вас не се научи да програмира или да прави кардиологични операции както си седи и без да иска. "Но разбира се, трябва да имаш известен афинитет към работа с ръце..." - каквато повечето нямате... "... да ти се намира време..." - каквото нямам, защото имам работа. "Все пак, ако вадиш значително повече пари на час от някакъв майстор - финансово е напълно безсмислено да си мърдаш пръста и да се цапаш ;)" - това е от онези пасивно-агресивни коментарчета тип "Който не е ходил в казарма, няма пишка". Един вид "Абе, моят е 45 санта, защото съм се научил да шпакловам. Сам. Без да искам. Докато спя. С една ръка. С другата се научих да бъркам бетон. Сам. Без да искам. Докато спя. А с единия крак през това време свалям тапети". Това изказване цели да докаже, че си алфа мъжкар - всичко можеш, всичко знаеш, у вас не даваш никой друг да пипне, а пред всички приятелчета сочиш гордо и викаш "Еееееее, виждате ли го това?! Ей с ей тия две ръце съм го направил". Само че, пич, казаха ти и аз пак ти казвам - личи си. Самодейността си личи, а ако е научена "без да искаш", не ми се и мисли как си личи...
Да, личи си, и е много неприятно усещане да платиш на макстор (грубо казано, материалите * 2, да не говорим че през 'фирми' може да е доста по-скъпо ) и майстора да го направи по-зле, отколкото ти би го направил. Много е неприятно, случвало ми се е. И въобще, си струва да се замислиш за вариантите ВСЕКИ път, когато тр. да плашаш повече на час, отколкото ти вадиш на час. Особено ако харчлъка ти е чисто потребителски и от него няма да направиш никакви пари.