Благовест Кацарски е кандидат за общински съветник в гр. Радомир. Той е трети в листата на Български Демократичен Център. Като част от предизборната си кампания той публикува тази приказка, призовавайки хората да гласуват с преференция за него. По професия Кацарски е счетоводител, но вероятно обича и литературата.
Публикуваме нетрадиционния начин за привличане на избиратели без редакторска намеса. Ето приказката:
"Имало едно време малко градче в България. Хората в града живеели спокойно. Те нямали грижи. Работили и се грижели за семействата си.
Жителите се шегували между себе си, че хората в града са по-малко от работните места. Мълвата за шегата стигнала и до един от директорите на завод. Чудил се, чудил се какво да прави, че и хората в завода не достигали.
Извикал началника на строителната бригада и му казал, че трябва да започнат строителство на нови домове за работниците. Човекът пък предложил да започнат нов квартал с блокове в града. Речено сторено. За 2 години изникнал нов квартал.
Сега трябвало да привлекат нови граждани. Разпратили съобщения в близки и далечни места, че се търсят работници, защото заводът осигурява безплатни жилища. Стекли се много хора.
Вечер край огнището бабите разказвали увлекателни и интересни приказки на внучета си. В това градче сякаш нямало проблеми и хората живели задружно.
Бавно увеличаването на населението на града започнало да създава проблеми. Хората започнали да се карат и да клюкарстват един за друг. Малко по малко улиците в града започнали да имат дупки.
Хората трошели колите си и избухвали скандали между шофьорите. От човекопотока плочките по тротоарите се изронили.
Веднъж една баба паднала и си наранила крака. Местните хора започнали да ругаят по новодошлите. Те пък изпотрошили градския парк. Вече нямало осветление в него, пейките и детските площадки потънали в разруха.
Спокойният живот изчезнал. Управата в града не успявала да се справи с проблемите - препълнени кофи с боклук, разрушени улици и тротоари, унищожен парк, бездомни кучета и други.
Дошло време хората да изберат нови управници на града.
Явили се много кандидати. Хората се чудили на кого да повярват и кой ще успее да разреши проблемите. Решили и избрали местен човек.
Той събрал една група от 15 съграждани и започнали да работят задружно за възраждането на спокойствието на хората.
Създали общинска фирма да почиства и малко по малко боклука от кофите започнал да изчезва. Решили да увеличат дейността на дружеството и изградили площадка за разделяне на боклука. Част от него карали на сметището, а бутилките и скрапта предавали за вторични суровини. Някой подхвърлил идеята със събраните средства да възстановят фестивала на занаятите. Речено и сторено.
Друг пък предложил да се намалят разходите и спестените средства да се ползват за финансиране изграждането на детските площадки.
Трима създали отдел и започнали да търсят пари, за да оправят и улиците и пешеходните зони.
Трудно им било, но те не се отказвали.
В София забелязали, че хората от градчето със собствени сили се борят да оправят и благоустроят градчето. Изпратили им необходимите пари и управниците оправили и този проблем. А завода помогнал като дал пари за ново улично осветление.
Мълвата за добрите управници се разнесла из континента. В помощ се притекла и Европа. Изпратила пари да си оправят и парка.
Управниците се захванали с новата задача. Изградили нови алеи, сложили нови пейки и осветление. Изградили няколко фонтана, но нещо липсвало.
И тогава един от хората се сетил да изградят площадка за уличен фитнес, а друг предложил зоокът, трети пък да направят макет на арката от входа на града. Речено и сторено.
Хората в града започнали да се отнасят с грижа към средата около себе си и отново заживели спокойно и в разбирателство".
*Приказката е публикувана първоначално тук.