Кубрат, Крисия и чаканата добра новина

Събота вечер е нещо като гала на българския дух, юмрук и глас, след като имената Крисия и Кубрат ни заливат от новините вече седмици наред.

Приятно е, че половината свят ще гледа боя на Кобрата с Кличко, а вероятно голяма част от Европа ще види представянето на малката чаровница с убийствен глас и двете талантливи деца Хасан и Ибрахим, на Детската "Евровизия".

Това са добри новини. Дават ни едно леко усещане за национална гордост, а и лица, в които да се припознаем.

Но поради липсата на много позитивни новини, такива като тези двете изведнъж се превръщат в цунами. Задавят ни, стига се до крайности ... и океанът, аха, да прелее. Залива и измива точните измерения за това докъде стига доброто постижение и къде почва епопеята и геройството.

Кобрата стана аватар и профилна снимка на стотици от приятелите ви във facebook, а на други ще видите детското лице на Крисия. Това, разбира се, е въпрос на личен избор. Но не е ли някак пресилено?

Новините у нас идват или като черна хроника, от която лъха песимизъм, съседен до отчаянието от общото безсмислие "на нещата", или като някаква преекспорирана до изкуственост и напомпана с патос кауза.

Да, боят на Кобрата е много голямо постижение, а победата би била историческа. Но камионите, водосветите, а и появата на един куп "фенове" на боксьора от политическите и хайлайф среди май идва в повече.

Представянето на трите талантливи деца на Евровизия - също чудесна искра на талант.
Те трябва да дадат храна за размисъл в посока: Можеш да успееш в това, в което правиш, и у нас.

Независимо с какъв изход са надпреварите, в които очакваме успех. Дори ако не се получи, главните действащи лица трябва още повече да усетят, че сме оценили направеното от тях. След победа подкрепата и одите във възхвала са лесна работа.

Точно там е ключът от бараката - такива и други като тях успяващи и талантливи хора трябва да се подкрепят не само, когато се бият за титла или са на финал. Те не живеят само в телевизора, има ги и около нас, ежедневно. Стига да ги видим, без да ни ги сочат прожекторите.

Все пак в събота вечер ще се случват хубави неща.

Да не ги веем като знаме, а да им се радваме.