Ранобудните студенти организираха протест на 10 ноември. Не трябваше да става така. Протест - да! - но като всеки един ден от началото на окупацията, без акцент на тази противоречива дата.
Какво всъщност се случи на 10 ноември. Уж дойде демокрацията. На практика се пръкна всичко друго, но не и демокрацията.
Още нещо. Един чаршаф, пуснат от прозорец на Ректората: "1997, 2013 - НАШ РЕД Е!". Събитията от зимата на 97-ма докараха Костов и СДС на власт. Впоследствие не се случи нещо кой знае колко хубаво. Например, в задкулисните си партийни лаборатории "сините" отгледаха актуалната тъмна креатура Христо Бисеров.
Добре е днешните окупиращи студенти да имат усещане за себе си не като поРЕДни, а като първи.
Преди известно време с изненада научих, че най-голямата зала на Журналистическия факултет също е окупирана. С любопитство побързах да я посетя. Заварих трескави първокурсници с блеснали очи. На дъската бяха написали имена на хора, популярни лица. Доказани бунтовници срещу Системата. Старинни знаменитости от 89-та и 97-ма. Такива, които могат да им бъдат от полза със съветите и опита си. Потенциални гости. Да им дадат хабер как се правят нещата. Как се събаря Властта. Или "ноу хау" за посветени бунтари - все пак и пиар се учи в този факултет и глупавите чуждици трябва да присъстват на всяка цена...
А между другото същите да пропуснат и няколко думи за новата си книга с подбрани фейсбук статуси или да разкажат за новия си телевизионен проект...
Видях имената на обичайните заподозрени - Любен Дилов-син, Емил Кошлуков, Мартин Карбовски, Слави Трифонов (!) и много други...
Същият ден Любен Дилов в действителност гостувал във факултета. Казал, че подкрепя протеста на студентите. Разказал, че в ТВ 7 има свободата да прави каквото си иска. Между другото, пробвайте да намерите снимки в интернет - няколко часа след срещата си с окупаторите, Любен Дилов вдига наздравица и се усмихва в компанията на културния министър Петър Стоянович на откриването на фестивала за независимо американско кино.
Така е, вчера стоиш на перваза в студентската аудитория, днес опираш уморено, но с апломб и маниери, лакти на катедрата, пред студентите. Вчера си на терасата на Студентския дом и говориш вдъхновено - днес си мастит телевизионен продуцент. Вчера си срещу статуквото - днес си част от него. Това е старо, колкото света...
Разбрах, че в 272-та на Ректората е говорил и Камен Воденичаров на фона на „Не съм избягал".
Разбира се, всичко това не може да се сравнява с присъствието там на бившия депутат от БСП, настоящ член на Партията и преподавател по Конституционно право Георги Близнашки. Очевидци разказват, че той довел група студенти от Маями - гостуващи по някакъв проект - които преди време също пробвали да окупират своя университет, но по-скоро неуспешно. Думите на професора били горе-долу такива: "Виждате ли, колеги, борбата е обща и се води по цял свят!" Да паднеш от смях...
Трябва да кажа, че преди време правехме едно сатирично телевизионно предаване - "Ку-Ку Презареждане" - което имаше твърде кратък ефирен живот. Всичко обаче беше супер - дух, теми, скечове, репортажи... Всичко без едно - името. Защото миналото няма как да се презареди, не и като нещо, различно от фарс. А героите от миналото, дори близкото, трябва да бъдат оставени на спокойствие в удобните си кресла - да си пушат от пурите, ей така обществено ангажирано, и да им става сантиментално от студентските вълнения. Да си спомнят какво е било преди.
Всяко поколение има право, и още повече нужда, от Своя Революция. Тя обикновено, както и сега, е абстрактна и наивна. Но я има! Бунтът е като Бог - самодостатъчен и сам по себе си - "an end in itself". Най-често това не се разбира от по-старите, които казват "Какво предлагате?" Ами предлагаме да наведете виновно глави, защото може би вие не успяхте, а може би направо се провалихте. "Ама знаем какво ще стане - ще се изкушите, ще се опаричите и край!" Да, ама вашите провали не са наши фабрични дефекти по дяволите...
Тогава защо, аджеба, отбелязваме с протест Датата на Провала, който последва?
Защо слушаме внимателно гостите?
Защо изобщо сме ги поканили?
Класическото противопоставяне между поколенията, без което не може и което тук още не се е случило. Конфронтация между млади и стари, която е нещо хубаво, нещо прекрасно. Старо колкото света, което го прави по-добро място за живеене. Синовете се наговарят помежду си и извършват Отцеубийството. Така ни учи митологията.
Тук бащите на прехода все още се кичат със символния капитал на Апостоли, а синовете плахо си подават ножа един на друг...
Много ми се иска студентите-окупатори да удържат на външните домогвания и пропаганда, които се стремят по всякакъв начин да ги вкарат в удобните рамки на "ляво - дясно" и "червени - сини". Защото е повече от ясно, че битката е само една: "СРЕЩУ ВСИЧКИ!"
Защото, вярвам, че в момента присъстваме на конструирането на една независима общност, наречена "Студентите на България". Аудитория и Университет, но не физически пространства от дърво и бетон, а Идеи, които при първата грамадна глупост на всяка следваща власт, която и да е тя, а тази вече е Пътник - отново ще се надигнат със същата и много по-голяма сила.
В известен смисъл, ако битката на студентите успее - ще спечели цял един народ. Ако се провалят - ще загубят само себе си и тихо ще се наредят до другите провалени генерации.
Голяма работа! Нито ще са първите, нито последните...
Тогава във ФЖМК поисках думата и предложих на окупаторите да поканят Самуил Петканов, който още е студент във факултета и който с не!новините направо разказа играта на не!политиците. Нещо, което за радост вече бяха направили.
Да поканят още Александър Кръстев, който направи онлайн библията за литература "Аз чета" и е част от "Протестна мрежа".
Казах им да поканят Росен Цветков, също възпитаник на ФЖМК, който с разследванията си обра куп международни журналистически награди, а сега по стечение на обстоятелствата е лице на сутрешния блок на БНТ (ах, дано това не му попречи!)
Да поканят Райко Байчев - изключително силно перо - чиято пиеса "Гъдулката гори" стана събитие в театър "София".
Христо Раянов - успешен телевизионен сценарист, от "Сървайвър" до "Столичани в повече", наскоро издал и дебютната си книга.
Красивият поет Невена Борисова.
Боби Ваклинов.
Студентите, които доброволно правят радио "Реакция"
И много други, които са сядали ли или още сядат на същите студентски банки.
Ако трябва, и мен да поканят, мамка му!
Но не, пак и отново, старите втръснали муцуни - да са живи и здрави!
И е добре окупаторите да не взимат пликове с пари от възрастни хора - добре, че върнаха тия 500 лева! Впрочем, онзи разплакан и затрогващ дядо, съзнателно или не, направи нещо уникално - опита да изкупи вината на няколко поколения.
Индулгенция за 500 лева пред лицето на Историята. Оставени на Олтара-Университет. Но този акт заслужава цяло отделно изследване.
Мили майки и бащи, баби и дядовци, носете домашни щрудели и тиквеници на студентите. Подавайте им ги с треперещи ръце през шишовете на оградата, но имайте едно на ум. И днес като отидете отново в 18:30 пред стълбите на Ректората, където окупиращите се събират да поздравят малкото множество, се чувствайте горди със синовете и дъщерите си отсреща. Горди и малко виновни.
Аз също ще съм там в 18:30, за да празнувам 11 ноември. Много искам да има повече млади хора, които искат да са първи, а не поредни.
*Авторът е завършил журналистика в СУ. Един от създателите на независимото студентско радио "Реакция". В момента е част от сценарния екип в "Господари на ефира".
