Рокендролът си отива. Всички ще умрем. Няма вече пънкария, гръндж ис дед. И тук дори не става дума за музика. Музиката си е музика. Това, което направи Крис Корнел и всички, дето умряха и ще умират, то си седи, него го има. То ще се слуша. Повече или по-малко. Не като през 90-те, но все пак...
Музиката остава да звучи в ушите ни, да ни пренася в други вселени. Там, където влюбени 20-годишни се въргалят неадекватни и щастливи пред сцената на някой слънчев летен фестивал, от истинските, а после пращат хартиени писма на майките си.
"Лятото е супер, мамо, всичко е наред". И късат дънките си, докато прескачат оградите, които ги делят от сцената, за да целуват идолите си. С език. Никой не снима това. То просто се случва.
Сега си купуваме скъсани дънки наготово. Никаква история не стои зад този резултат. Така ги предлагат в магазина. Все едно да лепнеш венерическа болест от тоалетна. Имаш проблем, черно на бяло, при това доста неприятен, но поне да беше от хубаво, а то...
Друго е да си копал на лозето, да си карал 3 дни потен и изгубен към някой чуждоземен плаж, да ти ги е нарязала жена ти, защото те е хванала на калъп с непозната топлес мацка в гаража... Така повече върви. Иначе е като да си купиш безалкохолна бира или да симулираш оргазъм. Прилича на истинско, ама не е.
Но истинското не е на мода. В последните колекции на някои от най-комерсиалните и достъпни световни марки облекла са включени тениски с Metallica, Guns'N'Roses, Iron Maiden и... Джъстин Бийбър. Коментарът е излишен.
Между другото, Бийбър е роден през 1994-а. Годината, в която Кърт Кобейн умира. Случайност? Не, очевадно не говорим за прераждане. Просто тези двамата не могат да живеят в един и същи свят.
Невъзможно е. Те принадлежат към различни светове. Такава е божията воля, така е естествено да бъде.
Има нещо много тъжно в усещането, че всичко е една злокобна метафора. Че смъртта на поредната рокендрол икона не е просто смърт на поредната рокендрол икона. Че тези хора, напускащите, този живот, техният - те не са съвместими с пластмасата, която ни заобикаля, поглъща и определя. Че всичко отива по дяволите, но дори и там не отива...
Защото в концепцията за ада, в разбирането за пъкъл, има много рокендрол. В адa отиват грешниците. Ония, които друсат и се чукат навред. Нали така беше? Така че не, сега всичко отива на мол. Всичко отива на all inclusive. Така звучи повече намясто.
Крис Коренел си замина няколко часа след концерт в Детройт. Дали поне някоя неземно красива пияна фенка от публиката е вдигнала фланелка и е показала зърна, ей така - от емоция, от любов към музиката, заради горивото в кръвта... Просто защото е редно? Едва ли... Хората вече не си показват циците на концерти. Те дори не гледат към сцената.
ДА ПОЧИВА В МИР. Отиват си един по един идолите на едно друго по добро време и поне нещо остава след тях. Мъчно ми е ,никой от съвременниците няма да усети силата на тази музика.
Живот на бързи обороти.Спазил принципа.Изгори за да светиш.Важното е колко дълго време ще Го помним в истерията на рокендрола.
Истинска легенда! Истинска музика! Клипът на Black Hole Sun е може би най-впечатляващият клип от 90те (т.е. моето детство). Поклон, хареса ми гледната точка, да.... На Кобейн му бяха изядени от молци ризите, а сега си е чиста чикиджийщина това дето се продава
Rock N Roll Will Never Die !!!!!!! Дори когато кифльоци като Антонова му се упражняват за някой лев повече!
Рокенрола и Гръндж рока имат толкова общо колкото Калофер и Калифорния антония.
Вълков, а какво е тогава рокендрол? Ако си спрял в музикалното си развитие някъде в края на 60-те или началото на 70-те - това си е твой проблем. Но недей да пишеш глупости, ако обичаш....
Един от признаците на некадърността, Уебкафе, е непоносимостта към критика. С други думи, защо ми затъркахте коментара, дето, освен всичко друго, беше написан в много по-цивилизован тон от горното извинение за текст?
Драконе, аз го прочетох вчера. Беше написал голата истина, че Антонова е некадърна. И Виктория го е написала, но нещо не са е прихванали. А пък за Кафето....започнаха добре и се снижиха до ниво на дамски журнал.
Пънко нема умре! Още ми е мъчно за Леми.
"Рокендролът си отива. Всички ще умрем. Няма вече пънкария, гръндж ис дед." Такава е съдбата на посредствените неща, модните и комерсиалните, известен рокаджия каза навремето, покрай един хубав албум, пробутахме много боклуци, "тавите" им бяха с едно-две парчета ставащи, и останалото пълнеж. Нито Моцарт, нито Бах обаче са забравени, и то след 250 г.! Световни проучвания казват, че публиката на симфоничната и оперна музика е доста голяма и расте, барока, оперите на Росини, пиесите на Шекспир, винаги ще се слушат и гледат, хората все така масово ще се възхищават на Мона Лиза и скулпторите на Микеланджело, никой не ще да види прехвалените кубисти, модернисти, всеки е чувал за Леонардо да Винчи, никой не знае кой е Анди Уорхол.
Между другото Джъстин Бийбър е роден през 1994-та точно на датата на която е последния концерт (изобщо някога) на Нирвана, преди Кърт Кобейн да си отиде от този свят. Даже има прекъсване на тока по време на концерта, и по-суеверните като мен смятаме, че тока е прекъснал в момента, в който Бийбър е идвал на този свят! Това последното е по-скоро на майтап, ама за датата е вярно - проверете в нета!
gothic , щом за теб двете понятия или по точно направления в музиката са едно и също е ясно колко разбираш от музика ,ама да си жив и здрав сега е времето на профаните.