В началото на 90-те години музиката навлиза в една от най-знаковите си ери и странно именуваният жанр гръндж завладява света.
Наложилите се рок тенденции от предните години са заменени от нещо различно, свежо и поне в началото трудно за определяне.
Новата генерация музикални бунтари излиза смело извън тогавашните рамки, както го правят рокендрол пионерите през 50-те, The Beatles през 60-те, пънкарите през 70-те и хеви метъл виртуозите през 80-те.
Първоначално локализирано в Сиатъл и околностите, гръндж движението не се интересува от разточителни сценични спектакли, от пискливи китарни сола или от сложни аранжименти с все по-напредващите технологично синтезатори.
Гръндж групите залагат на искрена, мрачна, интимна музика, и макар че избухването им в мейнстрийма е краткотрайно, то оставя изключително трайна диря не само в музикалния пейзаж - но и в още множество аспекти от живота на едно цяло поколение.
Преди интернет и дигиталните платформи да дадат пълна свобода на слушателите и да ги разпръснат в различните жанрови ниши, грънджът е една от последните тенденции, които обединяват целия свят.
А любовта към жанра остава широко разпространена и до днес.
Но кои са най-бележитите албуми, придали облика на грънджа?
Разбира се, жанрът има своята велика четворка в лицето на групите Nirvana, Alice in Chains, Soundgarden и Pearl Jam.
И много от техните албуми заслужават да попаднат сред най-добрите в цялата история на този стил.
Но ако се ограничим до само един албум на група, ще стигнем до следния малък, но все пак представителен списък на топ албумите, превърнали гръндж музиката в световен феномен:
Nirvana - Nevermind (1991)
Вторият албум на Кърт Кобейн и компания разтриса толкова мощно музикалния свят, че предизвиква цяла културна революция.
В началото на 90-те групата е в своя креативен пик и Кобейн е във вихъра си като певец, китарист и композитор, а останалите го допълват перфектно, включвайки и музикалния продуцент Бъч Виг и миксинг инженера Анди Уолъс.
В Nevermind няма слаба песен и покрай хитовете като Smells Like Teen Spirit, Come as You Are, Lithium и In Bloom се прокрадват още шедьоври като Something in the Way и Polly.
Манията по това, което Nirvana създава, принуждава цялата рок музика да се адаптира.
И макар че смъртта на Кобейн настъпва само няколко години по-късно, той няма как да умре в сърцата на милиони млади хора, запленени завинаги от него и от групата му.
Alice in Chains - Dirt (1992)
Творческият и комерсиален връх на Alice in Chains идва при втория им албум, който гарантира легендарното им място в историята на грънджа.
С Dirt групата смело доразвива стила си в още по-мрачна посока и пее откровено и проникновено за травмиращи преживявания (Rooster), злоупотреба с наркотици (Junkhead, God Smack) и за смъртта (Rain When I Die).
Още дебютният албум Facelift представя Alice in Chains като по-депресираща и по-тежко звучаща група от повечето други в полето на грънджа, но Dirt е изданието, с което те наистина намират своята музикална същност.
Лидерът Джери Кантрел се проявява не само като китарист с уникален подход към китарата, но и като композитор и текстописец с ярък почерк.
А гласът на Лейн Стейли завинаги се превръща в една от запазените марки на грънджа.
Pearl Jam - Ten (1991)
Pearl Jam изникват сякаш от нищото след разпадането на Mother Love Bone и разместват рязко музикалните пластове още при дебюта си.
Ten на Pearl Jam излиза малко преди Nevermind на Nirvana и двата албума стават двигатели на бързо разпространяващата се гръндж мания.
Всъщност изданието на Pearl Jam изминава по-дълъг път до челните места в класациите и определено му помага тоталният фурор, постигнат от Nirvana.
Но днес някои твърдят, че Ten е даже по-влиятелният от двата албума за бъдещото звучене на грънджа.
Фронтменът Еди Ведър придава уникалността на групата и през следващите десетилетия продължава да я отвежда във вълнуващи посоки.
Дебютът Ten обаче си остава голямото постижение на Pearl Jam с песни като Alive, Jeremy и Black, които са вечни хитове не само в сферата на грънджа.
Soundgarden - Superunknown (1994)
Soundgarden съществуват от средата на 80-те и не успяват да избухнат още в първите си години.
Но със своя трети албум Badmotorfinger, групата на невероятния вокалист Крис Корнел сериозно вдига летвата.
А с последвалия го Superunknown показва, че може да произвежда радио хитове без да жертва нищо от своето тежко звучене, повлияно от хеви метъла.
Superunknown е най-известен със своите мегахитове Spoonman и Black Hole Sun, спечелили награди "Грами".
Двете песни затвърждават Корнел като единствен по рода си талант не само в пеенето, но и в композирането.
Всъщност целият албум Superunknown е изпълнен с ценни музикални идеи и изстрелва Soundgarden до съвсем друго ниво на популярност.
Днес песни като Kickstand, Mailman и 4th of July ни напомнят колко мощна и близка до метъла може да бъде гръндж музиката.
Mother Love Bone - Apple (1990)
Андрю Ууд е може би най-трагичната личност в грънджа и съдбата му е да умре на ръба на славата от свръхдоза хероин през 1990 г.
Певецът е сред пионерите и сред най-блестящите таланти в гръндж стила, а групата му Mother Love Bone издава блестящ албум в лицето на Apple.
За съжаление, броени дни преди излизането на албума настъпва смъртта на фронтмена, която разтърсва сиатълската сцена.
Mother Love Bone има огромно влияние върху оформянето на грънджа, а двама от членовете на групата - Стоун Госард и Джеф Амент - впоследствие сформират Pearl Jam.
Албумът Apple стъпва върху творчеството на седемдесетарски рок титани като Led Zeppelin и Aerosmith, но на фона на богатото китарно звучене, Андрю Ууд разгръща свой уникален почерк.
Наркотичната зависимост на певеца се оказва фатална за него и групата му, но не отменя стойността и значението на Apple за развитието на жанра.
Temple of the Dog - Temple of the Dog (1991)
Случилото се с Андрю Ууд е печално за цялата сиатълска общност и стимулира близките му музиканти да заформят уникален проект.
Temple of the Dog е супергрупа единствено като я погледнем от перспективата на времето.
Когато музикантите се събират да почетат своя приятел Андрю Ууд, те все още не са звезди, но създават един вечен албум.
Групата представлява хибрид от членовете на Pearl Jam и Soundgarden, ръководена от Крис Корнел.
Записан само за 15 дни, албумът е пълен с изключително качествен материал и песни като Reach Down и Say Hello 2 Heaven са истински бисери за гръндж ценителите.
Разбираемо, най-много внимание получава хитовият сингъл Hunger Strike, в който Корнел и Еди Ведър правят мечтан дует.
До днес Hunger Strike е сред химните на гръндж движението и макар че Temple of the Dog не се събират за друг албум, те си остават може би най-култовата гръндж формация.
