Робството. Пак искаха да ни го отнемат! Да подменят историята! Но ние помним и сме горда нация!
Помним, ама друг път. Нямам си и идея какво е било по време на османското владичество. Но това няма значение. Защото „подменянето на историята" уж се случва много отдавна, а така и не се е случило.
Но не това ми е идеята. Няма да навлизам в спора какво е робство, какво е владичество, или иго. Не защото не е интересен, а защото не е по темата. А темата е за аналитичния дефицит.
Невъзможността на мнозинството в обществото да анализира информация.
От курса по педагогическа психология в университета съм запомнил малко неща, но в главата ми е останало, че една от основните функции на образователния процес е да тренира способността за индукция, дедукция, сравнение, аналогия, абстракция, обобщение, анализ и синтез (повече по темата).
Само че никой не пише гневни статуси с удивителни как това не се случва. Как резултатът от образователната система няма базови аналитични умения, аналогично за другите процеси.
И когато някоя медия каже „махат Паисий", или „заменят робството със съжителство", някой сети ли се да вникне в нея? Да отвори програмите и да провери; да пита МОН (и да види, че няма нищо общо)?
Когато президентът каза, че всеки десети в администрацията е агент, някой сети ли се да отвори данните и да види какво казват те? Или когато някоя медия каза, че замърсяването е „20 пъти над нормата", някой сети ли се, че нормата е 24-часова, а те ни говорят за еднократно измерване?
Или когато уж професор каже че 50% от първокласниците нямат майчин език - български, някой (освен Боян) отвори ли данните на НСИ? Сигурно мога да продължа с примерите още час.
Ама това са подробности, ще кажете. Не. Дяволът е в детайлите. В пълния анализ на ситуацията, на данните, на твърденията. А това не се отнася само за горещите теми. Отнася се и до ежедневната работа.
И няма как да сме ефективни и икономиката ни да върви нагоре, докато не можем да боравим с информация в „информационната ера".
А ние не сме научени да анализираме факти и данни, да мислим в абстракции, да правим правилни аналогии.
Изглежда сме научени да сме първосигнални. А уж „българинът" чете между редовете. Само че май четенето между редовете вече не е толкова важно; важно е извън редовете какво има. Важно е като прочетем нещо, да отворим Google. Да питаме. Да мислим.
В цялата тази първосигнална тъпота главна роля имат журналистите. Докато на „обикновения човек" може и да не му е работа да си проверява фактите от фейсбук статусите (макар че трябва), то това е горе-долу единствената работа на журналиста. Ама те нямали време, ама не можело за всичко да се прави журналистическо разследване, ама такива били нагласите в обществото.
Глупости. Просто и те са под робството на аналитичния дефицит.
С тази невъзможност да анализираме реалността, изобщо не ни трябват кемтрейлс, флуор във водата и психотронни оръжия, за да може „илюминатите" да контролират обществото.
Трябва ни един вестник Телеграф, един сайт Блиц и един Хекимян. И няколко милиона възмутени и немислещи, макар и уж интелигентни и с уважавани професии.
Какво искам да кажа, освен елитарно да се оплача? Нищо. Понякога и аз искам просто да се оплача. И дано има как да се освободим от робството на аналитичния дефицит. Или владичеството му. Все тая.
*Текстът е публикуван в блога на Божидар Божанов. Оригиналното му заглавие е "Робството на аналитичния дефицит"
