Седмичен обзор: Черна дупка, бЕло море

Една черна дупка, но не на магистрала "Тракия", а на 55 милиона светлинни години от Земята, се превърна в новината на седмицата. Заслужено и освежаващо с оглед на всички ежедневни казуси с нагарчащ политически привкус, които прелитат като комети през общественото пространство.

Приятно е да видиш, че подобни научни постижения като първата снимка на този феномен привличат масовия интерес на хората не само по света, но и в България. Всичко обаче е до време, особено когато темата е толкова далечна. Защото дупката може да е черна, но морето е бяло и е близо.

Ще кажете, че Бяло море е до Гърция, а в нашата източна граница се плиска Черно море, но няма да сте напълно прави. Под нашето синьо небе бушуват бели вълни, кокаинови.

Първо в морето край Шабла "изплуваха" 170 кг от наркотика, а след това и край курорта "Слънчев ден" до Варна се появи още един сак с нови 25 килограма. А после се чудим защо нашето Черноморие било така популярно сред туристите, въпреки мизерията, презастрояването и тормозещия валерисимеоновите уши шум на греха и забавата.

Как да не е популярно - влизаш във водата, след 30 минути излизаш не изтощен, а зареден с нови сили!

"Гларусите" да наблегнат на кардиото, защото това лято ще е доста по-трудно да си хванат рускиня. Първо ще трябва да я настигнат.

В МВР обаче мислят преди всичко за българските граждани. Първо, за тяхното здраве - ето защо отправиха призив, ако някой открие от кокаина, да не го употребява, защото бил твърде качествен и от него лесно се предозира. Второ, мислят и за доброто настроение на българите – ето защо за по-некачествения нищо не казаха.

И докато рибите в Черно(бело)морието вече плуват с няколко идеи по-бързо, в София масово се давят политически кариери.

Продължава скандалът с имотите на властта, a.k.a. "Апартаментгейт", защото у нас стана традиция да "гейт"-осваме всеки скандал, а и заглавията трябва да са по-късички. Подобно на една истинска черна дупка той продължава да всмуква оставка след оставка и вече се чудим каква част от състава на правителството/парламента ще остане същата до края на този мандат.

Падат депутатски и кметски глави, тресе се и администрацията, Валери Симеонов подава сигнал след сигнал за жилищата на министър(ка), имоти на СКАТ на самия Симеонов също биват проверявани, КПКОНПИ стигнаха не само до Николина Ангелкова, но и до опозиционните депутати Крум Зарков и Валери Жаблянов, а Делян Добрев също каза "чао", при това заради слухове не за негови имоти, а за такива на роднините му.

Знаете - човек сам си избира апартаментите, но роднините не.

Дори на Цветан Цветанов, от когото тръгна цялата евтиноимотна истерия, му се оставаше, но все пак си заминава. От парламента, имаме предвид. Той бързо се отказа от новото си парламентарно хоби - да е "нещатен сътрудник към парламентарната група на ГЕРБ" - след няколко питанки по въпроса и премиерската присъда, че това е "глупост". Сега ще трябва да консултира съпартийците си дистанционно. Но тъй като ГЕРБ искат "ръководството" да е наблизо, сигурно ще трябва да се търси нов вариант за лесен достъп на зам.-председателя им до сградата на Народното събрание.

Оглеждайте се за нов охранител, електротехник или отговорник за физическата култура на депутатите из кулоарите на Народното събрание. Човек никога не знае къде се крие истинската власт!

Цялата сага вече си плаче за филмиране. "Цялото апартаментско войнство" с "Оскар" за най-добър чуждестранен филм през 2020/2021-а? А дано, ама надали.

Вместо това може да гледаме поредната част на комедията "Няма данни за извършено престъпление" - франчайз с повече филми от Star Wars, "Бързи и яростни" и "Джеймс Бонд" взети заедно.

Някъде из черната дупка в галактиката М87 потъна и казусът със записите, в които министърът на културата Боил Банов разпорежда на свои подчинени как да процедират около забавеното строителство на "Ларгото". То и без това всички бяха забравили за него, но прокуратурата все пак реши да излезе с официална позиция, че #всичкоеточно. Така скандалът "Ало, Банов" (-гейт?) също остава в историята въпреки целия шум около него.

Евроизборите са все по-близо, така че щем, не щем ще чакаме да прогърми изстрелът на следващата "флашка".

Дотогава ще си го караме на етническо напрягане (нямаше как да минем без него) покрай поредното "цветно" престъпление, както и на слогани, които са почти толкова безлични, колкото и самите кампании.

Може би е време за една бърза почивка на морето. Белите вълни могат да подействат ободряващо и вдъхновяващо на позадремалите партийни мозъци и най-накрая да ни предложат нещо ново.

Дотогава по-добре да гледаме снимката на черната дупка.