Нещо се случва около семейство Паси и няма начин да не го забележите, дори да не следите реформаторската "Дързост и красота".
Първо дойде импровизираната Twitter-номинация на Соломон Паси за кандидат-кмет за София, десет дни по-късно - Гергана Паси "пое борбата с корупцията, май?" от първа страница на в. "Труд" с позоваване на... гласове по коридорите на Министерски съвет (да се разбира: Меглена Кунева).
Когато услужливата национална преса започне да превърта неслучайни имена за неслучайни позиции, обикновено се гонят две взаимоизключващи се последствия.
В първия вариант, се случва обезвреждане на неудобен кандидат чрез преждевременно изтичане на информация. Вторият и по-интригуващ вариант, е внимателно замерване на температурата на публиката, която без значение от политическите си пристрастия, е изкушена да прекара през съзнанието си въпроса "А, този ли, бе? Защо пък не".
Кой от двата сценария е в действие, си личи по реакцията на засегнатия кандидат за слава - в първия случай, новината го заварва неподоготвен и го вкарва в досаден обяснителен режим. Във втория случай, обаче, негова скромност използва повода, за да напомни за себе си на широката общественост и да си постели за онзи момент, в който ще избуят бъдещите му творчески планове - доколкото винаги има такива.
При семейство Паси очевидно се задейства план Б.
Бившият царски министър удържа интригата около обречената номинация, като едновременно с това се позиционира като "реформатор по вътрешно убеждение"; съпругата му пък се възползва хитро от прибързаната реакция на Атанас Атанасов и поведе собствена (отново щедро отразена) кампания срещу сексизма в политиката.
Защо сега, защо Паси?
Сега, защото моментът е златен за политическия бизнес. До местните избори останаха само пет месеца - ключов електорален тест за Реформаторския блок и първо предизвикателство след успеха на парламентарния вот.
Не просто ще има битка в РБ, ще се лее кръв при разпределението на партийните квоти за кметове и листите за общински съветници (още по-важни).
Внезапната активизация на Кунева в София е неприкрита претенция за власт в "крепостта на ДСБ". Крепост, в която ДСБ вкара за своя сметка двама играчи на "България на гражданите" - Христо Ангеличин и Прошко Прошков през 2011 г., след което тотално загуби присъствие в Общинския съвет заради излизането на Атанас Атанасов и Петър Москов.
В играта на Кунева изглежда няма губещ ход, дори да "отстъпи" от кампанията за Паси. Със сигурност инатът й ще бъде изтъргуван за по-добри позиции в листите, след което на ДСБ ще се падне честта да поеме отговорността за поредната мажоритарна загуба от ГЕРБ.
Нищо не губи и Соломон Паси, който едновременно получи платформа за рестарт на политическата си кариера и шанс за изходна стратегия да се отведе "в името на единството" - коз, който може да използва в бъдеще.
И по всичко личи, че ще го направи.
Шумът около името на Соломон Паси в комплект с това на съпругата му се появи година и половина преди президентските избори, учебникарски пример за старт на кампания - включително с изчистването на потенциалните компромати (като припомнянето на съветническия му договор с Никола Груевски, който в светлината на днешните събития в Македония не звучи никак престижно).
От години двамата се маркетират с каузи от сорта на единно зарядно за телефони, единен номер за рецепциите на хотелите, безплатен Wi-Fi на обществени места, трети български космонавт и още един куп нечувани абстракции.
Едва ли животът на средния българин е станал по-подреден, доходоносен и справедлив заради техните "усилия", но в крайна сметка балансът под чертата е положителен, а общественото недоверие по темата "А ти посадил ли си едно дърво в живота си, че ще ми даваш акъл как да живея" е задоволено.
Паси са семейство-бранд и за този ефект се работи усърдно и целенасочено (по нещо напомнят на комбинативността на Франк и Клеър Ъндърууд от House of Cards). И двамата имат политически опит и връзки, и двамата са се специализирали в обработка на ниши (електорат), към които никой друг играч на национално ниво просто не си е направил труда да се обърне.
Съвсем отделен е въпросът какъв е смисълът от подобна игра. Паси - президент е научна фантастика. Без здрав партиен гръб, с наследството на НДСВ, което отблъсква автентично-десните избиратели, с вродената опозиция на червения електорат срещу "ястребовата" му външна политика, кандидатурата му е обречена, ако насреща му е Борисов. Плевнелиев е друга бира.
Евентуално размътване на водата вдясно със сигурност ще доведе до отклоняването на потенциална подкрепа за ГЕРБ - колебаещи се гласове с потенциал за обръщане на резултата.
Нищо чудно точно това да е посланието на интригата "Паси". Нищо чудно, че именно той поде инициативата за тържествено приключване на проекта НДСВ като опит за мирно пренаписване на историята и реактивиране "на чисто" на цялото Царско войнство. Адресатът на заплахата е ГЕРБ, в не по-малка степен от Реформаторския блок, който и без Паси има достатъчно проблеми с идентичността.
Във всеки случай, темата раздвижи застоялия въздух на рядко скучния политически пазар, на който магнолиите на Бойко Борисов доскоро минаваха за водеща новина.
