Използваме списъците или за да категоризираме или за да систематизираме нещата. И понеже нещата, които могат да бъдат систематизирани или категоризирани, са безброй, затова и списъците са отворено множество.
Много от тях могат да са безкрайно скучни по съдържание като, например, списъците на една моя позната за разпределяне на времето до минута, докато е на 4-дневно екскурзионно пътуване в чужбина. Те изглеждат така:
Париж (23 - 27 май)
23 май
8:00 - 8:30 Ставане от сън и сутрешен тоалет
8:33 Обаждане вкъщи, за да кажа на нашите, че съм се събудила
8:45 - 9:30 Пътуване с градския транспорт до първия обект
9:30 - 12:30 Лувъра (ако вали) или Градините на Тюйлери (ако не вали).
12:33 Обаждане вкъщи, за да кажа на нашите, че съм посетила Лувъра (или Тюйлери)
12:35 - 13:00 Обяд с кроасаните "7 Days", които си нося от България, докато съм в Лувъра (ако вали) или си купувам сандвич и го изяждам на пейка в Тюйлери (ако не вали)
И т.н.
Или пазарските списъци:
омекотител за пране
чушки сиврия
яйца
мастика
разтворим аспирин
И т.н.
Или списъците с учениците в 6 клас:
1 Айше Джамбазка
2 Аксиния Ефтимова
3 Антоан Тодоров
4 Британи Карагьозова
И т.н.
Има обаче списъци, които могат да се окажат решаващи за развитието на нечий живот. Това са „За и против" списъците. Давам пример:
За и против да се омъжа за К.
За:
- Има хубава коса
- Има бохемско отношение към живота
- Има апартамент в центъра
- Не е кариерист, разполага с много свободно време
Против
- Баща му и братята му са плешиви
- Твърде много купонясва
- Искам да живея в къща в провинцията
- Ужасно неамбициозен е
- Приятелят му В. е по-хубав от него!
И т.н.
Когато човек обаче навлезе в 40-те, в един момент неминуемо започва да се замисля върху още по-грандиозни проблеми на екзистенца като: „Нямаше ли да съм по-щастлив като овчар вместо като учител в техническата гимназия?" или традиционно разтърсващия съзнанието: „Къде свършва вселената?" с прилежащия подвърпос: „Мен за какво ме има на този свят и, дали изобщо ме има или съм само проекция на идеята за себе си?"
Разбира се, подобен вид житейски лутания не могат да бъдат разрешени само чрез съставянето на списъци (да не забравяме, че много мъдри хора, като Платон, например, приживе са изписали тонове хартия и то не със списъци върху тези въпроси и пак не може да се каже, че са стигнали до някакво разумно и валидно обяснение).
Моят списък, който започнах да съставям преди седмица (и все още не е завършен), предполагам, че има за цел да направи ексцентричен списък на движимото и недвижимото ми имущество, а това също е някакъв вид равносметка, нуждата за която е породена от чукащата на вратата ми криза на средната възраст. Както и от един ишиас, който ме мъчи.
Списъкът изглежда така:
Какво имам:
- ½ апартамент
- 3 висши образования
- сестра, която живее в чужбина
- прекалено много свободно време
- 2 лаптопа, 2 смартфона
- лошо настроение
Какво нямам:
- другата ½ от апартамента
- 3 милиона евро
- 8 лоши приятелки
- други роднини
- идея какво да правя със свободното си време
- изба, в която да съхранявам 100 бутилки вино (които също нямам!)
- търпение
Засега съм спряла дотук, понеже има вероятност втората колонка да стане много по-дълга от първата. Понеже сега като се замисля, нямам... нямам... Няма ми го цикъла. Но дано все пак в първата колона да се появи "менопауза" като причина, а не "бременност"...
