Да тръгнеш да трупаш популярност на гърба на човек, починал преди ден-два, е низко. Още по-низко е обаче заедно с това да разтръбяваш идеята за героичната роля на алкохолизма на фона на безличието на обикновения трезвеник.
Статусът на Калин Терзийски, озаглавен "За пиенето", подобно на онези есета на древните мъдреци, реално прави точно това - възвеличава страдалческия героизъм на пияницата, сравнявайки го със сивото съществуване на "нормалните хора", които не могат да разберат битката му срещу суровия, ужасен и т.н. живот.
Факт е, че Терзийски ги обяснява нещата така, както той сам ги вижда от гледната точка на човек, страдащ от алкохолизъм.
И все пак, колкото и пречупена през личното светоусещане да е тази гледна точка, безумно звучи да въздигаш перманентното пиянство като един вид упойка за болезненото осъзнаване на нещата за света, живота и всичко останало.
И пиянството излиза да е някаква декадентска артистичност, а алкохолизмът - болката от нежеланата мъдрост, изстрадана с най-жестоки мъчения и неразбиране от страна на обществото. И ако човек види нещата в истинския им вид, а не захаросани от приказки (модерни или не), няма как да не започне да пие.
При това страданието на алкохолика, по думите на Терзийски, е в пъти по-голямо от това на тези около него. И неговата вътрешна болка никой не я оценява.
А за финал изброява известни и талантливи хора, страдали от тази злочеста съдба - "Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други".
След такъв текст е трудно да не се почувстваш безкрайно тъпо и гнусно. Това, което започва почти като елегия за починалия наскоро Иван Ласкин, се превръща в кратка ода за алкохолизма и неговата неизказана слава.
Да започнем с това, че в тази държава като цяло малко хора са трезвениците. Но между пиене и пиянство, разликата е както в умението да се пие, така и в собственото усещане за мярка. Очевидно обаче тук става дума именно за вторите, онези без мярката, за които прекаляването е навик, от който не могат да се откъснат. А подобно нещо не е героизъм, то е болест.
И да представяш алкохолизма по този начин е не просто странно, не само грозно, но също така и безумно себично и егоцентрично. Нещо повече - той е израз на страхливост и комплекси, на неспособността да погледнеш към това, което представлява светът, и просто да го приемеш и да продължиш напред без драматизъм или самосъжаление.
Картината, описвана от Терзийски на този страдалец пияница, е просто един захаросан образ на една страхливост. А фактът, че някои големи творци също така са си имали проблеми с алкохола, далеч не прави самият проблем израз на декадентски героизъм.
Ако се махне тази пелена на уж стоическо величие, свързано с писатели, художници и артисти, зад нея остават просто остават просто едни хора, които злоупотребяват с алкохола. Няма нищо по отрезвяващо по този въпрос от гледката на впиянчен човек, неспособен да удържа дори организма си.
Ако героизмът е да се изправяш срещу страховете си и да се бориш за преодоляването им, алкохолизмът е едно обикновено бягство от проблемите, комплексите и личното страдание. Само дето всеки има от тях - от най-големия творец през богатия банкер до обикновения бачкатор. Болезнената истина (за такива тълкуватели на поркането като Терзийски) е, че далеч не всички "велики" страдат от тази болест - нито сред творците, нито визионерите, нито дори онези, които действително се сблъскват със страха и смъртта.
Да си тенденциозно нафиркан до козирката е просто кофти извинение за това да разрушаваш своя живот и живота на тези около теб под предтекста, че светът е лош и страшен. Въпреки цялото това страдание на поркащите, описано от писателия-психиатър, не трябва да забравяме и иначе омаловаженото от него (ако въобще го има) преживяване на околните, на близките на алкохолика.
Това са едни такива дребни неща като домашни побои в някои семейства, като крадене на вещи и обиране на апартаменти в други семейства, елементарно завличане с пари или простото прецакване на психиката на децата, които трябва да гледат как баща им или майка им се саморазрушава - нещо, което определено оставя отпечатък. Понякога, разбира се, алкохоликът просто се маха, оставяйки дупка в семейството - което май има своите плюсове, въпреки всички други морални и психически щети.
Всеки е виждал разбити от пиячката семейства и колко гнусна болка преживяват те.
Така че - не, пиянството не е никакъв неразбран героизъм, овъргалян в собственото си повръщано. Нито алкохолиците са някакви своеобразни пророци, отворили третото си око към света и за наказание за това обладани от лудост. А подобни твърдения звучат безумно себично и жалко.
По същата логика героични образи са и самоубийците, които също търсят избавление от жестокостите на живота, такъв, какъвто го виждат. Едната разлика е, че самоубийството при пияниците е бавно и мъчително и включва и живота на тези около тях.
Алкохолизмът е болест и първата стъпка към нейното лечение е да я признаеш за болест, да признаеш, че е нещо ужасно и грешно. И никакви захаросани истории в стил Буковски не помагат за това...
Колкото до починалия Иван Ласкин, светла му памет! И той, и семейството му заслужават да бъдат оставени на мира.
При цялото ми уважение към Ласкин, това да сложиш десетостепенен български актьор, известен най-вече с ролята си в детски сериал от преди трийсетина години, на едно ниво с Хемингуей е меко казано малоумно. Ама то от малоумник като Терзийски друго не се очаква.
"И никакви захаросани истории в стил Буковски не помагат за това..." - даже и намек за стила на Буковски няма в коментара на К. Терзийски. Толкова неграмотно е написан, че забравих за какво точно стана известен - за това, че го набедиха за обещаващ писател или с алкохолизма... Дракона е абсолютно прав.
За умрелите или добро, или нищо... но...до се търсят и намират думи за обяснение и оправдание на алкохолизма е меко казано неразбираемо. Да се обявява някой за "мъжкар" и "пич" само защото пие като смок и няма контрол на устата си .... Т.нар "приятели" на Ласкин са се наливали заедно с него. Сега реват най-силно от всички. Терзийски също.
Много добре казано. И аз се почувствах леко кофти след като прочетох написаното от Терзийски. Не са прави тези, които го обиждат, има известен талант момчето. Силно горчив вкус остана с усещането, че един човек, владеещ думите може да оправдае, извиси, героизира всякаква гадост за собствено оправдание. Добре, че г-н Терзийски се е ограничил само с алкохола.
Айде да не съдим Терзийски - така го е почувствал, така го е казал. Ефектът на пиенето върху работата, особено в творческите професии може да се дискутира, но там нещата не зависят толкова от "кой колко може да носи", а от количеството талант. Не съм чул за бездарник, който на кило ракия да сътвори шедьорвър. Както и да е, малко се отклоних от темата. За мен истината е, че почне ли работата да ти пречи на пиенето, значи си паднал в капана на demon alcohol, възпят от самия Ози. А той знае отлично за какво става въпрос ;)
Народът го е казал:"От пияния и лудият бяга". А няма по-прав и по-голям гений от народа. Бог да го прости Ласкин, а Терзийски да продължава да се терзае над чашата.
Драконе, Хемингуей е писател под средното ниво. И комунист! Опитай се да прочетеш нещо на глас от Хемингуей на приятелката си например,и ще разбереш колко невъзможно вдървен е езика му! По темата - когато на човек му е тежко,посяга към наркотика. Просто е.
>А че много творци пият, това е факт! Факт е също, че по принцип много хора пият, независимо дали творци или не. Просто следствие е, че много творци също пият. И много шлосери пият. Много чернокоси хора пият. И много руси. Много болни от рак. И много здрави. Много пенсионери. И много млади.
Нека разгледаме едно прасе, например /нямам предвид Свинския/: Прасето не пие, не пуши, не употребява наркотици и най-важното - не е комунист. На дивия бих му препоръчал да намери един сборник с разкази от Хемингуей, издаден по татово време. Мисля, че може да си го намери от почти всеки антиквар, а ако не - да иде в библиотеката. В него има един "Съвсем кратък разказ". На страница и половина се разказва една история така, че след това си с усещането, че излизаш от киното и си гледал това в двучасов филм. Мисля, че точно този разказ дивия трябва да прочете на приятелката си.
Ето съвсем случайно избрани откъси-диалози от съвсем произволно избран роман на Хемингуей: " - Ще вървим където решим,а после ще влезем в някое ново кафене,където никого не познаваме и никой не ни познава и ще пием по едно. - Или по две. - След това ще отидем някъде да вечеряме. - Ние може. Не забравяй,че трябва да платим таксата за библиотеката. - Тогава ще се приберем и ще се навечеряме чудесно в къщи,ще си купим бутилка "Бон",има го в магазина отсреща,изложено е на витрина и пише колко струва. После ще почетем,а след това ще си легнем и ще се обичаме. - И ще се обичаме винаги. Никога няма да обичаме другиго. - Да,винаги. - Какъв хубав следобед и каква хубава вечер! - А сега да похапнем. - Аз съм гладен - съгласих се аз - Работих в кафенето и пих само едно крем-кафе. - Вървя ли ти работата,Тети? - Мисля че да. Поне така ми се струва. - И сега ще можем да четем всички книги на света,които пожелаем. - Колко хубаво - възкликна тя - Провървя ни,че откри тази библиотека. - На нас винаги ни върви - и като последен глупак не чукнах на дърво. А в жилището ни имаше толкова дървени неща на които можех да почукам." А сега ми кажете кой нормален човек говори така,като тези герои на Хемингуей?!
Преди си имахме Сим4о, сега си имаме Диифчо
Глухчо, все пак да беше използвал официалния превод ли, що ли?
Драконе, превода си е наред. Сърди се на Хемингуей - той така си пише.
deaf | 09.01.201917:55 Драконе, Хемингуей е писател под средното ниво. И комунист! Опитай се да прочетеш нещо на глас от Хемингуей на приятелката си например,и ще разбереш колко невъзможно вдървен е езика му! По темата - когато на човек му е тежко,посяга към наркотика. Просто е. ---------------------- Тиха музика и малък "Джеймисън" - го е казал поетът .. Иначе да.. "Пърпъл хейз".. То остава и да се наливаме с ракия? Хора бдете! Комунистите това очакват от нас!
А бе, друго си е, да прочетеш диалози като в "София ден и нощ". Всичко е ясно, познато. Всичко се разбира. Не се налага да се чудиш, да се двоумиш. Всички са "нормални" и говорят "нормално". Нещата, които се случват са познати на всички. Е, те това е! Дейтвителността е филм и обратното. Какво му трябва на човек?