"Един от символите на града с три граници - Свиленград. Пее от душа и сърце."
Така е описан Милко Калайджиев в сайта на музикална компания "Пайнер". Поп-фолк легенда. Домакин на къща за гости, строена с малко европомощ. Стопанин на язовир. Земеделец.
А вече и кандидат за кмет. Естествено, че на Свиленград. И без това вече е "символ" на града, защо да не стане и кмет на общината*? Така вече не само ще пее, но и ще управлява "от душа и сърце" под знамето на ДПС.
Когато слуховете за номинацията се появиха в медийното пространство и разбираемо предизвикаха усмивки, Калайджиев побърза да отрече. Оказа се обаче, че преди да приеме номинацията е чакал централното ръководство на партията (може би и почетното такова) да каже "Evet!".
Ако нещо подобно се беше случило преди 12, 8 или дори 4 години, може би щеше да е по-голяма новина. Може би възмущението и отзвукът щяха да са по-силни. Както през 2007 г. Бойко Борисов се принуди да призове Митко Димитров - Пайнера да се оттегли от първото място на листата за общински съветници на ГЕРБ в Димитровград. Но това стана преди дузина години.
През 2019 г. обаче поп-фолк изпълнител да се кандидатира за общински кмет не е чак толкова шокиращо.
Не и когато поп-фолк (или етно фолк?) изпълнител и телевизионен водещ вече има един организиран референдум зад гърба си, създава собствена партия и има големи шансове да повлияе върху властовите конфигурации в следващия парламент. Не и когато поп-фолк певицата Анелия ("откритие" на Милко) е сред "обществениците", които стоят зад кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София.
Поп-фолкът отдавна е част от живота на милиони (да, милиони) българи. Неизбежно беше да стане и част от политиката на страната. Семплите и лесно смилаеми чалга текстове доведоха до масовата популярност на жанра, а семплите и лесно смилаеми послания могат да дадат също толкова добри резултати в политиката.
Заложат ли кандидати като Калайджиев на подобен похват, нищо чудно гласовете да завалят като скъсани салфетки в дискотека.
Идеята да се занимаваш с политика понякога се появява, когато човек вече е изградил успешен бизнес и е доказал името си в друга сфера. С напредването на възрастта политиката става все по-изкушаваща - било то от желание да върнеш нещо на местната общност (или цялата нация), или просто от стремежа към власт и "взимане".
След почти 3 десетилетия възход поп-фолк музиката е създала десетки фигури, изморени вече от концерти по села и паланки, готови да се пробват в ново поприще.
Самият Калайджиев има зад гърба си къща за гости в свиленградското село Мезек (от онези с еврофинансиране, но неговата поне наистина работи като къща за гости); стопанисва язовир в региона; дори се занимава със земеделие. С други думи не влиза в политическата надпревара от "глад", а може би по-скоро от любопитство, след като сам признава, че години наред се е шегувал с идеята.
И не само той - шегата, че накрая и Азис ще вземе да стане депутат, от години се върти при всяка по-смущаваща или различна кандидатура за обществен пост.
След всичко, случило се през 2019-а, включително кандидатурата на "бат' Милко" за кмет на Свиленград, подобен завой в кариерата на изпълнителя на "Напипай го" вече изобщо не звучи като шега. Напротив, по-скоро е една възможна прогноза за музикалното бъдеще на българската политика. Все пак Азис вече започна да пее за социални проблеми, остана да тръгне и да ги решава...*
Ето как шегите за чалгата и политиката вече започват да се превръщат в реалност. А отделните случаи бързо могат да оформят тенденция.
"Пайнер" например имат в каталога си над 75 изпълнители, сред които и няколко оркестъра. Ако музикалната компания се превърне в партия преди следващия парламентарен вот, най-лесното ще са предизборните концерти. След самите избори подобна формация може и да не разполага с достатъчно депутати за половин парламент, но има потенциала да се превърне в значим крепител на мнозинството, а за "истинските политици" подобни патерици винаги са добре дошли.
Още повече, че "Пайнер" не трябва тепърва да си правят телевизия като повечето партии у нас, а от години разполагат с няколко такива. Представете си как по време на клип на Фики отдолу вместо поздрави от Любо Мечката за компанията от Крайнево вървят възможно най-синтезирани акценти от предизборната програма.
Да, шегуваме се, но и тази шега до няколко години може да е реалност.
В крайна сметка нищо не спира Милко Калайджиев по пътя му към кметския пост. Ако отговаря на законовите условия, той има пълното право като всеки друг да се кандидатира за поста.
Неизвестните са две: има ли знанията и компетенциите, за да заема успешно подобен пост, и най-вече - ще му го дадат ли избирателите. Защото все пак от тях зависи всичко.
При това не само от онези, които дори само на шега биха гласували за довчерашния си любим поп-фолк изпълнител. Не заради програмата и идеите му, а защото възприемат политиката като шоуто, в което дори представители на "елита" се опитват да го превърнат.
За това вчерашните шеги да не са утрешната реалност роля имат и онези, които не само се гордеят с това, че не щракат с пръсти, но и не хващат бюлетини, водени от принципа "няма смисъл". Въпросът е как ще се чувстват те, ако пиленцата наистина отидат при батко.
Защото в крайна сметка следизборно мрънкане не променя изборни резултати.
* Шегите настрана, дори за "символа на Свиленград" няма да е толкова лесно да стане кмет, в случай че сегашният градоначалник - Георги Манолов, реши да се кандидатира отново. Манолов в момента завършва своя четвърти мандат. През 2011 г. печели на първи тур с 81% подкрепа, а през 2015 г. отново успява да си спести балотажа с 53% от гласовете. С други думи, за да е успешна кампанията му, Калайджиев ще трябва много да пее и много да се усмихва.
** Една от последните песни на Азис носи името "Позна ли ме?", а клипът й е посветен на приемането на различните.
