Държавната пропаганда през киното и телевизията далеч не е нещо ново и предложението на ГЕРБ да се спонсорират тези филми и сериали, които представят България в добра светлина, е нещо като откриване на топлата вода.
Според депутата от ГЕРБ Тома Биков ако решат да дават пари за развитие на филмово изкуство, политиците имат право насреща да искат продукциите да представят България в позитивна светлина.
Иначе казано, ако си млад режисьор и искаш да направиш интересен проект, с който да кандидатстваш пред държавата за финансиране, той задължително трябва да представи България по някакъв положителен начин, иначе забрави за парите.
Тази идея, че щом държавата дава пари на творците, тя ще поръчва музиката и може да иска реклама "за пред чужденците" далеч не е нова. Просто е някак побългарена.
Погледнете само "Вики, Кристина, Барселона" или "Полунощ в Париж" на Уди Алън, реализирани с любезното съдействие на местните институции и културни министерства. Да, това си е реклама на тези два европейски града, само че с марката на известния режисьор и скрита под булото на интересна и пленяваща история.
Въпросът е именно в онези не дотам тънка разлика между подобни филми и намекнатото от депутата от Биков намерение за използване на филмите и сериалите за държавна реклама - едното е изкуство, а другото звучи като лъскава реклама, сложена пред полупразна витрина.
Няма как в сегашните условия на натрупано социално напрежение по редица въпроси да се излезе с подобно изказване, че киното и телевизията ще пропагандират колко хубаво и розово е всичко у нас, и то да не звучи цинично, грозно и смешно. Точно като надпис HUBAVO E! на фона на плочките пред "Св. Седмочисленици". И да коментираш, че мутрите в "Под прикритие" представяли държавата по лош начин, е малко наивна. Тези неща си ги има по принцип, дори и да се правим, че ги няма.
Самата идея обаче да се финансират развлекателни продукции, които да акцентират на България в най-добрата й светлина, не е глупава, дори напротив. Въпросът е да се направи като хората.
За такива продукции обаче се изисква поле за изява, надхвърлящо значително обикновената българска сцена. На тях им трябва възможност да се разкажат и в чужбина, където да събудят интереса и емоциите на тамошните зрители. А това става или като привлечеш външни продукции, или като изградиш среда на развлекателен бизнес, която да е достатъчно силна, че да произвежда такива продукции.
Иначе и най-добрите филми остават просто приятно изключение, отколкото да поставят началото на нова школа и традиция. Защото такива неща се правят с пари. А засега основно парите идват от държавата. Да не говорим за онази, позната, надвиснала опция, в която едни хора се събират, просто за да усвоят едни пари...
Това е и рецептата на съседна Турция, която Биков даде като пример. Само дето, за да се постигнат резултатите, които има в момента - едно от челните места в световен мащаб по износ на сериали - в страната имаше ясна и доста целенасочена политика.
Политика, която залагаше да се развие цялата индустрия с различните й жанрове (без да има притеснения, че даден сериал с мутри, каквито продукции всъщност има доста, ще урони имиджа на Турция).
Едва с тази основа една държава може да си позволи да вложи пропаганда, реклама, тънък пиар или каквото там има да се влага във филмите и сериалите си.
Иначе просто рискува посланието й да се превърне в поредното стоящо като кръпка на целия фон продуктово позициониране.
