Нали го знаеш оня лаф за обществения договор - е, той уж се корени или поне изразява в Конституцията.
В нашия случай обаче всички сме като пред Топлофикация - имаме задължения, но договор не сме подписвали. Осъзнаването на тоя факт е много взривоопасно и никой от вас не иска да види последствията на такъв взрив.
Нашите политици, вместо да играят същия водевил като преди, трябва да си дадат сметка, че засега се бунтуват само хората, които свързват двата края и се страхуват да не загубят и условно нормалния си живот. Но ако започнат да се бунтуват ония, които нямат какво да губят, тогава никакъв обществен договор няма да може да съществува.
Ако имат акъл ще отстъпят с голяма крачка назад, за да остане и тяхното защитено, но те са лакоми парвенюта - кой за власт, кой за дрънкулки и лукс.
Без преразглеждане на обществения договор из основи само масирана външна намеса може да спаси мира в страната ни, надявам се да го осъзнавате. Все още има време, това, дето тлее, може да се удържи още доста - може би дори 3-4 години, но ако това време не се ползва за основна промяна ще загубим всичко и ние, наравно с виновните за цялата простотия.
В една страна, която и да е тя, именно активните хора са фактор, не пенсионерите, не пасивните надничари - те са най-много маса приведена в движение от сила - силата на активните. Активните граждани винаги търсят решение на проблемите си - и именно пречките да го правят, са онова, което прегрява казана необратимо.
В името на коректността съм длъжен да кажа, че има значение и колко са тия активни и че може народът на всяка една страна да бъде обездушен и лишен от актиност и инициатива. Без инициатива и активност има само крепостни селяни, въргалящи се в мизерия, чакащи господарите им да ги цанят на някоя работа, за да закърпят двата края.
Ние сме на границата, ако сега не допуснем тоя живец да пламне, за да защитим интересите на пасивни държавни служители, милиционери, че дори и мутри, възприемащи успеха простичко по селски до блондинката и мопса в джипа, ако сега не го направим, тая страна я чака мизерия с господари, едвам докарващи до средна класа другаде, но със самочувствие на милиардери.
Дори с цената да зарежем много от пасивните българи на произвола на съдбата трябва да се освободи желязната хватка на държавата, спираща всяка инициатива, иначе ще има приказки и приспивни песни. Но няма да има нито пенсии, нито работни места за пасивните ни събратя, защото ония, които искат да създават, ще са последната вълна, избягали завинаги.
Ние сме цивилизован народ, при нас винаги най-цивилизованите тръгват да протестират първи, но държавниците ни, вместо да се възползват от тая липса на лумпени, се държат като тъпи хлапаци и са готови и света да затрият, но да не жертват незаслужения си статус на по-по-най.
